Решение № 887 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2018 г.

Решение № 887 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Атанасова срещу Решение № 6/04.01.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 151/2017 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № РД-16-1220/14.12.2016 г. на кмета на район "Централен" – община Пловдив, нареждаща премахването на незаконен строеж "Надстройка в сграда с идентификатор 56784.518.1086. 2", с административен адрес: [населено място], [улица] ПИ с идентификатор 56784.518.1086, УПИ VII-1406, кв. 37-нов, 102-стар по плана на ЦГЧ – [населено място], като извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и без съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство. Ответникът – кметът на район "Централен" – община Пловдив, не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Основанията за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са изчерпателно регламентирани в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В оспорената пред първата инстанция заповед като основания за издаването й са приети тези по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Въпреки че административният орган не е мотивирал изрично противоречието с подробния устройствен план, констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта, е удостоверил навлизането на строежа в съседния имот, а това обстоятелство се потвърждава и от приетата съдебно-техническа експертиза. Фактическите установявания за извършени дейности, попадащи в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, без надлежно разрешение – чл. 148, ал. 1 ЗУТ, и в противоречие с ПУП – чл. 137, ал. 3 ЗУТ, са материалноправните предпоставки, породили правомощието на административния орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да разпореди премахването на строежа. По делото не се спори, че за изградения обект липсват строителни книжа и че същият навлиза с 0, 30 м в съседния ПИ 56784.518.1083. Противно на основния довод в жалбата, строежът е описан в заповедта и в констативния акт от 16.11.2016 г. в достатъчна степен, позволяваща неговата индивидуализация. Заключението на експертизата, че строителството представлява реконструкция на съществуващата сграда, не се намира в колизия с квалификацията в заповедта за осъществен строеж, тъй като по аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗУТ и реконструкцията на обекти от съответната категория също представлява строеж. В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е допуснал изслушването на двама свидетели при режим на довеждане на страната на жалбоподателката за установяване на периода на строителството. Гласни доказателствени средства обаче не са ангажирани, а процесуалното бездействие на оспорващата лишава от предмет евентуалното изследване за търпимост в хипотезите по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. Правилността на преценката на първостепенния съд за процесуалната и материалноправна законосъобразност на административния акт мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение