Решение № 15743 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2014 г.

Решение № 15743 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново против решение № 646 от 2.01.2014 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 833/2013 г., с което е отменен издаденият на ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ ЕООД ревизионен акт № 041202962/24.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 376/22.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 19 486.37 лева за м. 12.2010 г. и съответните лихви от 4 569.13 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, поради допуснати от състава на съда съществени процесуални нарушение по преценката на фактите, обстоятелствата и доказателствата по делото, което е довело до неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, при които признаването на правото на данъчен кредит е изключено, поради вида на автомобила, предмет на спорните фактури, издадени от "Порше лизинг БГ" ЕООД - "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В тази връзка посочва, че правото на приспадане е отказано именно на това основание, а не поради използване или неизползване на автомобила за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Посочва, че още в хода на ревизията е установено и не е било спорно обстоятелството, че автомобилът е заведен в счетоводството на дружеството по сметка 205 "Транспортни средства". Не оспорва и обстоятелството, че ревизираното лице не извършва дейностите по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС. Поради което твърди, че е неотносимо позоваването, направено от административния съд на решението на СЕС по дело С-118/11. Касаторът счита, че спорът по делото е относно предназначението на автомобила - за превоз на товари по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС. Твърди, че регистрацията на превозното средство в КАТ /отдел "Пътна полиция" - МВР/ и квалификацията "товарен автомобил", дадена от производителя не са обвързващи за данъчни цели. В касационната жалба се релевират доводи, че автомобилът не притежава характеристиките на товарен автомобил, дадени, в позиция 8704 от КН на Европейския съюз, а отговоря на условията, предвидени за леки автомобили в позиция 8703. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора за отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - "Пропъртис Инвестмънт" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ангел Ганев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения подробно изложени в представените по делото писмен отговор и писмени бележки. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е бил ревизионен акт, с който на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС на "Пропъртис Инвестмънт" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 19 486.37 лева и съответните лихви от 4 569.13 лева, по фактури, издадени от "Порше лизинг БГ" ЕООД с предмет плащане по договор за финансов лизинг на автомобил марка "Фолксваген Туарег" 3,0 TDI и пълномощно. За да отмени ревизионния акт, съдът във основа на представените по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - техническа експертиза е приел, че процесният автомобил е товарен по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗДвП, а именно МПС предназначено за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. Автомобилът е регистриран като товарен съгласно представеното свидетелство за регистрация, категория N. За автомобила е представен сертификат за типово одобрение на ЕО за типа на комплектовано превозно средство № е1*2007/46*0498*00, автомобил с марка VOLKSWAGEN, тип 7Р и търговско наименование ТУАРЕГ - категория N1G. От заключението на съдебно - техническата експертиза съдът е приел, че VIN номера на процесното МПС съдържа информация за типа на автомобила - 7Р (Туарег 2) и не съдържа друга информация относно категорията на същия. Според експерта автомобилът е товарен, категория N1 - предназначен за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. Заключението е дадено с оглед техническите спецификации, протоколи за съответствие, сертификати и извършения оглед на процесния автомобил марка Фолксваген, модел Туарег рег. № СА 5777 РС. Съдът е аргументирал изводите си, че процесният автомобил не се обхваща от дефиницията на "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС с установеното от вещото лице от данните съдържащи се във VIN кода - номера на рамата, даден от производителя, че автомобилът е подсилен в подресорните си маси, което цели да може да бъде използван за возене на по - големи товари в каросерията си и да тегли ремарке с по-голямо тегло на състава - 4470 кг, както и на данните от сектор "Пътна полиция" и КАТ при регистрацията на автомобила, когато е представен сертификат за типово одобрение от завода производител. Тези доказателства според съда свидетелстват, че версията на автомобила е N1. Това се потвърждава и от експертното заключение, което след използване на формулата съгласно приложение 1 на Наредба № 60/2.04.2009 г. за одобряване на типа на нови МПС и техните ремаркета, установява, че каросерията на процесния автомобил не може да е на лек автомобил от категория М1. Съдът е отхвърлил доводите на приходната администрация, че автомобилът не отговаря на критериите за тарифирането му като "автомобил за превоз на стоки" съгласно Комбинираната номенклатура на ЕС за класирането на стоки в позиция 8704. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на съдебно - техническата експертиза, според което процесният автомобил отговаря на определението за товарен автомобил, дадено в Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата Митническа тарифа, а именно, че функционално и конструктивно версиите, притежаващи сертификат N1 са идентични с аналогичната им пътническа версия М1, като при външен оглед N1 версиите на товарните автомобили не могат да бъдат разграничени от пътническите версии на съответния автомобил, като същите не са оборудвани и с преграда между пътническия и товарния (багажния) отсек. В конкретния случай според съда е изпълнено и изискването на позиция 8704 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз - транспортът на стоки да придава основния им характер. Решението е правилно е постановено. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, в приложимата по време редакция, предвижда ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит за придобит или внесен лек автомобил. По силата на легалната дефиниция, дадена за целите на ДДС в § 1, т. 18 от ЗДДС не е лек автомобил, автомобилът предназначен за превоз на товари. Правилно съдът е определил, че основният спорен въпрос по делото е дали процесното моторно превозно средство притежава характеристиките на автомобил предназначен за превоз на товари. Крайният извод на първоинстанционния съд, че ревизираното лице в съответствие с доказателствената си тежест в процеса, е установило предназначението на придобития автомобил като товарен, се подкрепя от събраните по делото доказателства и съответства на материалния закон. От представените по делото свидетелство за регистрация на МПС, сертификат за типово одобрение на ЕО, протокол за съответствие на акредитирана лаборатория Технотест АД, писмо на Агенция Пътна инфраструктура относно обстоятелството, че издателят на представения сертификат, е органът компетентен за одобряване типа на превозните средства за Германия и заключение на съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, правилно съдът е приел, че процесният автомобил е произведен и регистриран като категория N1. Съгласно Рамковата директива 2007/46/ЕО за категоризация на автомобилите, чийто разпоредби са транспонирани в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата, автомобилите от категория N1 са предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че така определената категория не е обвързваща за органите по приходите. При липсата на специални правила в ЗДДС, предназначението на автомобила следва да се преценява според уредбата, дадена в правото на ЕС и в националното право относно категоризирането на превозните средства. В това отношение са основателни доводите в представените писмени бележки на процесуалния представител на "Пропъртис Инвестмънтс" ЕООД. В хода на ревизията и пред първоинстанционния съд от страна на органите по приходите и директора на дирекция ОДОП гр. Велико Търново не са ангажирани доказателства за установяване на твърдението, че придобият от ревизираното дружество автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС. От заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, което правилно е кредитирано от съда съгласно чл. 202 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, се установява противното. От това заключение е установено, че автомобилът е от категория 7Р, която е предмет на одобрение в приложения сертификат на производителя от една страна и от друга, че според техническите данни, дадени в номера на рамата и изчисленията съгласно формулата, предвидена в приложение 1 на Наредба № 60/2.04.2009 г. за одобряване на типа на нови МПС и техните ремаркета, автомобилът не е от категория М1, а от категория N1. Неоснователни са доводите в касационната жалба, основани на съдебна практика на ВАС, първо отделение по адм. дело № 1157/2010 г. и адм. дело № 2467/2011 г., които касаят фактическа обстановка, различна от тази установена в настоящото производство. По адм. дело № 1592/2012 г., чрез технически експертизи е установено, че автомобилът е лек, докато в процесния случай от съдебно - техническата експертиза е потвърдено предназначението на автомобила като такъв от категория N1. При тези доказателства правилно съдът е приел, че придобият автомобил не попада в ограничението на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС /в приложимата за м. 12.2010 г. редакция/. Позоваването на приходната администрация на критериите за тарифно класиране на стоките в позиция 8704 от КН на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа е неотносимо към предмета на процесния спор. Тези критерии се използват за определяне на митническите задължения при въвеждането на стоките на митническата територията на ЕС, а не за определяне типа и предназначението на превозните средства за превоз на товари. Именно последното обстоятелство е от значение за преценката дали автомобилът е лек или не е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Изпълнението на останалите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит не е било спорно по делото. Съдът не е допуснал нарушение като е обсъдил, в съответствие с решението на СЕС по дело С-118/11, използването на придобития автомобил във връзка с икономическата дейност на дружеството. По този начин в първоинстанционното производство е изпълнено задължението по чл. 160, ал. 2 от ДОПК да се извърши цялостна проверка за материалната законосъобразност на ревизионния акт. В случая както се твърди и в касационната жалба не е било спорно, че процесният автомобил е заведен в счетоводството на дружеството по сметка 205 "Транспортни средства". От представените в съдебното производство писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза е установено и използването му в търговската дейност на ревизираното лице. С оглед на изложеното и в съответствие с цитираното решение на СЕС, правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Порше лизинг БГ" ЕООД с предмет плащане на вноски по договор за финансов лизинг на автомобил, марка "Фолксваген Туарег" 3,0 TDI, подлежи на приспадане. Предвид липсата на ограничение по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за ограничаване право на приспадане, следва да бъдат споделени и съображения на съда, че не са налице и условията по чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит по третата фактура в размер на 3.33 лева. Последната норма предвижда, че правото на данъчен кредит не е налице и за услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4. В случая от доказателствата по делото е установено, че превозното средство не е от категорията на визираните в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради което ограничението по т. 5 на същата разпоредба относно услугите по издаване на пълномощно, е неприложимо. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил ревизионния акт в оспорената част относно отказът на правото на данъчен кредит упражнено от "Пропъртис Инвестмънт" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г. в общ размер на 19 486.37 лева и съответните лихви от 4 569.13 лева, по фактури, издадени от "Порше лизинг БГ" ЕООД, първоинстанционният съд не е допуснал твърдените нарушения на преценката на доказателствата по делото и на материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат разноски за адвокатска защита в касационното производство в размер на 1 200 лева, съгласно представените по делото писмени доказателства за изплащането им по банков път. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,