Решение № 61 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2016 г.

Решение № 61 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Т. Д. Ц. е обжалвал въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 187 от 11.05.2016 г. по въззивно гражданско дело № 209/2016 г. Ответниците В. И. Ц. и К. С. Ц. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос завършен ли е фактическият състав на земеделската реституция ако с решението на съда по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и с последващото решение на Общинската служба по земеделие, имотът не е индивидуализиран с граници, а е посочен с номер по плана на земите, предоставени за ползване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от Т. Д. Ц. против В. И. Ц. и К. С. Ц. за установяване на собствеността и предаване на владението на поземлен имот 326 по плана на ползувателите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, а по плана на новообразуваните имоти № 46532. 67.85. Ответниците са оспорили иска с твърдение, че те са собственици на имота като са го придобили с договор за продажба чрез публичен търг, сключен с [община] на 02.12.2014 г. Оспорили са и посоченото от ищеца придобивно основание- реституция по ЗСПЗЗ. С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е потвърдил решението на Великотърновския районен съд № 1046 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 495/2015 г., с което ревандикационният иск е отхвърлен. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за липса на конститутивен ефект на решението на Великотърновския районен съд по гр. д. № 196/1996 г., постановено на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което на наследниците на Т. К. К. и К. К. е възстановена собствеността в съществуващи стари граници на нива 0.9 дка м. "С." в землището на [населено място] като пл. № 326 на представената на вещото лице скица, както и на решение № 839 Ф/ 29.05.1998 г. на ОСЗГ Велико Т., в което изрично е посочено, че на описаните в него имоти, включително и нива от 0.900 дка седма категория, находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ Малки Чифлик, м. "Ст.", имот № 326, възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Правните изводи на съда са, че щом като имотът, възстановен на наследодателите на ищеца, не е индивидуализиран със своите граници в актовете, в които това би следвало това, не може да се приеме, че е налице възстановяване на собствеността въобще, а още по-малко могат да се правят изводи за идентичност между възстановения на ищеца имот и спорния имот. По тези съображения съдът е отрекъл правата на ищеца по силата на приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Съдът е приел за неоснователно и второто въведено от ищеца основание за собственост - придобивна давност като се е мотивирал, че не е доказано от свидетелските показания ищецът да е владял спорния имот в продължение на 10 години. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд приема, следното: решенията на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ преди приемането на § 4к ЗСПЗЗ и при действието на редакцията от ДВ бр. 98/28.10.1997 г. имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост- решение № 588 по гр. д. № 1350/2009 г., II г. о. Правомощията на поземлената комисия са ограничени с изменението на ЗСПЗЗ ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. само до признаване на правото на собственост, чрез постановяване на решение, в което се описват размерът и местността, в която се намират земите, а собствеността се придобива на основание заповедта на кмета по § 4, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Следователно до 30.07.1999 г. решението на поземлената комисия, с което се произнася по възстановяване на право на собственост върху земеделски земи има конститутивно действие ако имотът, върху който се възстановява собствеността е описан по начин, който позволява неговата индивидуализация. По основателността на касационната жалба. С оглед на изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводите на въззивния съд, че не е завършена реституционната процедура по възстановяване на собствеността решението на Поземлената комисия от № 893Ф от 29.05.1998 г. е незаконосъобразен. То е постановено при действието на редакцията на чл. 14, ал. 4, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 98/1997 г. Към момента на постановяване на решението, не е действала разпоредбата на § 4к ал. 7 ЗСПЗЗ, която определя като акт с конститутивно правно действие заповедта на кмета за индивидуализиране на възстановения имот по плана на новообразуваните имоти. В разглеждания случай с решение № 893Ф от 29.05.1998 г. собствеността на наследниците на Т. К. и К. К. е възстановена при условията на § 4а-4и, включващ терен с предоставено право на ползване въз основа на актовете по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Посочването на имот с номер по план на земите, включени в § 4 ЗСПЗЗ го индивидуализира в достатъчна степен, защото номера по плана прави предопределя и границите на имота. Макар да е обсъждал събраните по делото доказателства във връзка с оспорената от ответниците идентичност на закупения от тях имот и възстановения на ищеца, решителните съображения на съда се основават на незавършен фактически състав по възстановяване на собствеността, които както вече се посочи не съответства на действащата към релевантия момент - 28.02.1997 г. нормативната уредба за възстановяване на собствеността върху земи попадащи в зона по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Същевременно изслушаната по делото техническа експертиза не дава категоричен и обоснован отговор на въпроса дали е налице идентичност на имот пл. № 326 по плана на имотите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ с този закупен от ищците. В първоначалното заключение на вещото лице от 12.06.2015 г. е посочено, че е възможна индивидуализацията на имот пл. № 326 по кадастралния план за земите за земеделско ползване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ като е изработена комбинирана скица № 2 с нанасяне на имот . 85 и имот 067026, в която е онагледено, че двата имота са идентични, в какъвто смисъл е крайното заключение на вещото лице. В допълнителната експертиза от 02.10.2015 г. при поставена задача на вещото лице да се произнесе за разликата в местностите, в които се намират двата имота - възстановения на ищеца и закупения от ответниците, заключението е, че местностите са различни, площта също е различна, затова няма пълна идентичност между двата имота. Вещото лице е отразило в заключението, че разликата в местностите "С.", в която е възстановен имот пл. № 326 и "Г.", в която попада имот 46532. 67.85, продаден на ответниците е установена при съпоставка на документите на двата имота и от една страна, а от друга - между картата на възстановената собственост и картата на новообразуваните имоти. Същевременно на скица № 3 вещото лице е направена извадка на плана на новообразуваните имоти и извадка от кадастралния план за земеделско ползване, в е онагледено съвпадение на имотите. Същевременно в съдебното заседание вещото лице е пояснило, че, че местностите са различни по картата на възстановената собственост, което е показано на скица № 5 . При това съдържание на заключението на вещото лице и изричен довод във въззивната жалба за необходимост от преразпит на вещото лице, въззивният съд не е имал основание да реши делото при събраните в първата инстанция доказателства. Следвало е да изслуша нова експертиза от друго вещо лице поради неубедителните и противоречиви изводи и констатации на вещото лице, изслушано в районния съд, която да се произнесе по съвпадението на местностите по изготвения план на земите по § 4 ЗСПЗЗ и на комбинирана скица № 5 да посочи къде се намира имот № 326 по картата на земите раздадени за земеделско ползване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ като съобрази не само плановете, но и представеното и прието по делото удостоверение № 32 от 24.10.1988 г., от което се установява предоставено право на ползване на Д. Т. Ц. на основание ПМС 15/1982 г. на имот в м. "С." при посочени в него съседи, един от които съвпада като съсед на имота, продаден на ответниците. С оглед на изложеното поради допуснато нарушение на закона и процесуалните правила, налагащо събиране на нови доказателства, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. Воден от горното върховният касационен съд, първо гражданско отделение