Решение № 10474 от 17.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Бонева, против решение 487 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело 2366/2020 г., на Административен съд - Варна, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление за подпомагане по схемите и мерки за директни плащания за кампания 2019 г. с посочения УИН 03140519 81624, подадено от "Органик грейн" ООД. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в нормативната уредба относно подпомагането на земеделските производители на общностно и национално ниво липсва регламентиран срок за произнасяне от административния орган, поради което решаващия съд неправилно е приел, че е обективиран мълчалив отказ за произнасяне, който е отменил като незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението и прекратяване на производството по делото. Моли при постановяване на решението, съдът да съобрази и мотивите в Решение от 28.04.2022г. на СЕС по съединени дела С -160/21г. и С -217/21г. Претендира разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 300 лв. и заплатена държавна такса в размер на 70лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай на отхвърляне на касационната жалба. Ответникът - "Органик грейн" ООД, чрез пълномощник, адв. К. Маринова, в представен писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че Решение от 28.04.2022г. на СЕС по съединени дела С -160/21г. и С -217/21г. е неприложимо в настоящия казус с доводи, че по отношение на "Органик грейн" ООД всички административни проверки са приключили, за разлика от поставените въпроси пред СЕС по посочените дела. Счита, че в случая непроизнасянето на органа е поради липсата на административен капацитет, а не поради необходимост от извършване на допълнителни проверки и твърдението за липса на мълчалив отказ за произнасяне е неоснователно. Иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Административен съд - Варна е бил сезиран с жалба от "Органик грейн" ООД против мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по заявлението му за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 с УИН 03140519 81624. От събраните по делото относими доказателства, които подробно е обсъдил, първоинстанционният съд е установил вярно и точно фактите по спора, Безспорно е установено, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е подал заявление по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие" и Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания. На 04.09.2020 г. жалбоподателят е подал искане с вх. 02-031 - 2600/437, с което е поискал изпълнителният директор на ДФЗ да се произнесе по подаденото от него заявление за подпомагане, като е уточнил, че до момента не му е връчвано уведомително писмо за извършено финансово подпомагане за кампания 2019г. В отговор, жалбоподателят е уведомен с писмо изх. 02 -031 -2600/437 от 21.09.2020г. на зам. изпълнителния директор на ДФ" Земеделие, изпратено до заявителя, че всички административни проверки по подаденото заявление са приключили, че не е издаден краен административен акт, който да подлежи на оспорване, като ДФЗ след приключване на всички проверки по подадените заявления за подпомагане за кампания 2019 ще изготви и предостави уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания на всички кандидати, в това число и на жалбоподателя. При тези фактически данни от правна страна, решаващият съд е приел, че съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, като систематичното място на нормата в общия процесуален закон я прави приложима във всички административни производства, за които в специален закон не е предвидено друго. В случая не е предвидено друго, като общата фикция по чл. 58 от АПК не се изключва с оглед на спецификата на дейността на ДФЗ - РА като единствена институция за прилагане на общата селскостопанска политика, която следва да се произнесе по заявленията след приключване на всички проверки по спазване на условията за подпомагане, което е приложимо за всички мерки за финансово подпомагане. Липсата на произнасяне с изричен акт, според съдът представлява отказ да се упражнят правомощията на ДФЗ - РА, възложени с Регламент 1306/2013 в рамките на графиците за плащанията по схемите за подпомагане. От друга страна продължителността на административните проверки не следва да възпрепятства самото функциониране на ПРСР 2014 -2020г., както и обстоятелството, че в разпоредбата на чл.10б от Наредба 5 от 2009г. не е предвиден срок за произнасяне, не сочи на извод, че ДФЗ може да се произнесе без ограничение във времето. Според съдът разпоредбите на ЗПЗП и Наредба 5 не дерогират сроковете, установени в АПК за издаване на административен акт, следователно административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт, като мълчалив отказ в производството по ЗПЗП е недопустим, поради което на това основание същият следва да бъде отменен и преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по същество. По тези съображения съдът е приел, че е обективиран мълчалив отказ и го е отменил като незаконосъобразен, съответно е върнал преписката за изрично произнасяне. Така постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че е формиран мълчалив отказ за произнасяне от компетентния орган по заявлението на "Органик грейн" ООД за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 с УИН 03/140519/81624. Нормативната уредба както на общностно, така и на национално ниво не съдържа позитивна правна норма, която да предвижда законоустановен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт. В чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г., Регламента) се предвижда кога се осъществяват плащанията по схемите за подпомагане. Изрично в чл. 75, параграф 2 е предвидено, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74. Срок за извършването на тези проверки за допустимост не е предвиден. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ - РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане. С оглед посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции. Мълчалив отказ на административния орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", или лицата на които същият е делегирал правомощията си, като материално, териториално и функционално компетентен орган ръководител на единствената акредитирана за Република България Разплащателна агенция, е недопустим. Преди приключване обаче на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които проверки не е определен преклузивен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен, като извършването на законоустановените проверки, съответно произнасянето, във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно обвързано с конкретен срок. Предвид това и поради изискването за произнасяне с изричен акт, след извършване на всички проверки за допустимост, следва да се приеме, че не се формира мълчалив отказ преди тези проверки да са приключили, както и последващите тези проверки действия на администрацията по подаденото заявление за кампания 2019 г., поради което и предвид липсата на нормативно определен срок, в който тези проверки да приключат, липсва формиран мълчалив отказ. Срокът за плащане, е различен от срока за приключване на проверките, като условие за плащане е приключване на административните проверки, за приключването на които административният орган не дължи изрично уведомяване на земеделският производител, заявил подпомагане. В този смисъл са и изводите в Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела 169/21 г. и С-217/21, образувани по преюдициални запитвания от Административен съд - Велико Търново. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в чл. 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. Според т.38 от Решението и даденото тълкуване от СЕС, срокът по чл. 75, параграф 1 не е императивен, а само инструктивен и не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане. Посоченото се потвърждава и от телеологичното тълкуване на чл. 75 от Регламента неплащането на помощта в срока по този текст не може да се отъждестви с мълчалив отказ и не може да се съвмести с интересите на Съюза и на земеделските производители, доколкото при наличие на подобно отъждествяване това може да доведе до необходимост разплащателните агенции на държавите членки да извършват по-бързо проверките по чл. 74 от Регламента и дори да не правят такива, което би могло да е в противоречие с целта за защита на финансовите интереси на Съюза, които следва да са гарантирани по аргумент от чл. 58 от Регламента, а от друга страна да лиши земеделските производители от всякаква възможност да получат плащане след изтичане на посочения срок, освен ако не са подали жалба. В обобщение, СЕС е посочил, че чл. 75, параграф 1 следва да се тълкува, в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок, поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверка, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. Предвид горното становището на ответника по касация за неприложимост на разрешенията, дадени с цитираното Решение от 28.04.2022г. на СЕС по по съединени дела 169/21 г. и С-217/21, е неоснователно. В мотивите на Решението си СЕС изрично подчертава, че мълчанието на институция или орган на Съюза или на национален орган, който прилага правото на Съюза, не може да се приема за мълчалив отказ, освен ако тази последица не е изрично предвидена в разпоредба на правото на Съюза ( вж. в този смисъл решение от 9 декември 2004г. Комисия/Greencore, С -123/03, EU:С:2004:783, т.45). В Решението си от 28.04.2022г., СЕС заключава, че в релевантната правна уредба на Съюза не се съдържа разпоредба, които изрично да предвижда, че след изтичането на този срок и при липса на плащане се предполага, че е формиран мълчалив отказ. Такава правна уредба не се съдържа нито в Регламент 1306/2013 нито в който и да е друг релевантен правен акт, който да предвижда като последица мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане. Решението на СЕС, следва да бъде съобразено от настоящия състав, на основание чл. 633 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, като е задължително за всички съдилища и учреждения в България. Следва да се приеме, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ. При липсата на мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, подадената пред първоинстанционния съд жалба е била процесуално недопустима поради липса на предмет, съответно на правен интерес от търсената защита, респективно оспорване и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. Произнасяйки се по недопустима жалба, Административен съд - Варна е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство прекратено. С оглед този изход на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски в размер на 370 лв., от които юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, следва да бъде определено на общо 300 лева за двете съдебни инстанции, с оглед фактическата и правна сложност на делото и 70лв., заплатена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,