Решение № 3257 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11765/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д., [ЕГН], чрез адв. Джамбазова, срещу Решение 7853/18.10.2024 г., постановено по адм. дело 1030/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 9331-1/13.07.2023 г., издаден от гл. инспектор Принудително събиране в отдел Местни данъци и такси при община Созопол, потвърден с Решение 002/28.08.2023 г. на началника на отдел МДТ при община Созопол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на административния съд, че представеното по делото Разяснение 08-Б-4 от 27.05.2014г., издадено от зам. изпълнителния директор на НАП, представлява лично мнение на издателя му, което няма характеристиките на методически указания и не е задължително за общинските органи. Така формираният правен извод противоречи на принципите за законност, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Твърди се също, че съдът е приложил неправилно материалния закон и е формирал необосновани правни изводи. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният АУЗД. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът началник отдел Местни данъци и такси при община Созопол, чрез процесуален представител, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с Решение 7584 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 2767/2024 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение 1210/30.11.2023 г., постановено по адм. дело 1679/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на С. Д. срещу АУЗД 9331-1/13.07.2023 г., издаден от гл. инспектор Принудително събиране в отдел МДТ при община Созопол. На първоинстанционния съд са дадени указания да формира конкретни фактически установявания за размера на данъчната оценка на процесния нежилищен имот и следващия се размер на ДНИ и ТБО. Във връзка с указанията на касационната инстанция първоинстанционният съд е установил, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е отразена в спорния АУЗД и е в размер на 2302.60 лева. Приел е, че не необходимо събиране на допълнителни доказателства относно следващия се размер на ДНИ и ТБО при прилагане на различните промили, тъй като за изчисляването му не се изискват специални знания и умения, а се касае за математически изчисления, които могат да бъдат извършени без особени затруднения, съобразно посочените в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол промили. Съдът е приел че между страните по делото не се спори, че жалбоподателят, като ползвател на процесния имот по смисъла на чл.11 от ЗМДТ, е задължено лице за ДНИ и ТБО, както и по действителното предоставяне на услугите, свързани с такса битови отпадъци. Спорът е по отношение на данъчната основа за определяне на ДНИ и ТБО. От правна страна съдът е приел, че спорният АУЗД е издаден в съответствие с материалния закон. Съобразил е, че за да определи задълженията за ДНИ и ТБО органът по приходите е приел, че данъчната оценка на имота е отчетната му стойност, като при определяне на ДНИ е приложен данък в размер на 3.5 промила, а при определяне на ТБО е приложена ставка от 10 промила, приложима по отношение на нежилищни имоти на юридически лица, съгласно Приложение 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Отменена с Решение 1086/31.07.2023 г.). Приходният орган е приел, че ДНИ и ТБО следва да бъде установени съобразно собствеността, т.е. по нормите приложими, относно юридическите лица. Прието е също, че имотът е нежилищен. За данъчно задължено лице е приет ползвателят на имота, като ДНИ и ТБО за 2022 г. са определени от месеца, следващ месеца на учредяване правото на ползване, а именно считано от м.06.2022 г., пропорционално за останалите месеци за отчетния период. След подробно обсъждане на нормите от ЗМДТ, регламентиращи данъчно задължените лица, реда и начина за определяна на данъчната основа за установяване на дължимите ДНИ и ТБО, административният съд е възприел като правилен извода на органа по приходите, че ДНИ и ТБО за имота следва да бъдат определени като се вземе предвид декларираното право на собственост, а не декларираното право на ползване. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че размерът на ДНИ и ТБО следва да се определя съобразно данъчно задълженото лице, като в тази насока съдът е приел, че нормата на чл.11 ЗМДТ определя данъчно задължените лица, а начинът на определяне на данъка е регламентиран в чл.19 и сл. ЗМДТ, съответно чл.64 и сл. ЗМДТ и приложимата Наредба на Общински съвет Созопол. С чл.20 и чл.21 ЗМДТ са дадени две разграничения - имоти на граждани и имоти на предприятия, и съобразно тези характеристики, съответно се прилагат данъчна оценка на имотите на граждани или по-високата от отчетна стойност или данъчната оценка на имотите на предприятията. Съобразено е, че изключение от посочените правила за определяне на данъчната основа е въведено с чл.21, ал.2 ЗМДТ, като данъчната основа е определена съобразно ползвателя на имота, но само ако това лице е предприятие, т.е. не е въведено допълнително правило или изключение относно ползвателите физически лица. Поради това е прието, че правилно при определяне на данъчната основа за облагане на процесния имот с ДНИ и ТБО е взето предвид, че имотът е собственост на юридическо лице и съответно са приложени разпоредбите, касаещи юридически лица, независимо че ползвателят е физическо лице. Според административния съд, правилно органът по приходите е приел, че разглежданият имот е нежилищен, тъй като от данните по делото се установява, че същият представлява поземлен имот - земя, в която няма реализирано строителство. В подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ от собственика на имота е посочено, че същият не е електрифициран, водоснабден, няма канализация, няма ТЕЦ, не граничи с пътна мрежа с трайна настилка. По отношение на представеното по делото Разяснение изх. 08-Б-4/27.05.2014 г., в което е посочено, че доколкото в разглеждания конкретен случай данъчно задължено лице е физическото лице - ползвател на имота, то данъчната основа за облагане на недвижим имот следва да бъде данъчната оценка на имота, съдът е приел, че същото не представлява методическо указание, издавано от изпълнителния директор на НАП на основание чл.4, ал.6 от ЗМДТ, а се касае до изразено мнение на зам. изпълнителния директор на НАП, което освен, че не е задължително за общинската администрация и съда, не кореспондира и с материално правните разпоредби на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е съобразил спора по делото, касаещ размера на данъчната основа за ДНИ и ТБО в хипотеза, при която собственик на имота е предприятие, а данъчнозадълженото лице ползвател е физическо лице. След подробно обсъждане на приетите по делото доказателства и на относимите норми, регламентиращи данъчно задължените лица и данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО, съдът е формирал правилни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се повтарят /арг. чл. 222, ал. 2 АПК/. Данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО е определена от приходните органи в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. Правилен е изводът, че процесният имот е нежилищен с оглед неговите характеристики, както изрично е прието в Решение 7584 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 2767/2024 г. по описа на ВАС. Определянето на данъчната основа въз основа на отчетната стойност на недвижимия имот, отразена в баланса на собственика му /Фондация НЮИ/, не е в противоречие и с чл. 21, ал. 2 ЗМДТ, съгласно който данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение 2. Тълкуването на посочените норми сочи, че законодателят обвързва определянето на данъчната основа със собствеността на съответния имот, както правилно е приел административният съд, а не с данъчно задълженото лице собственик или ползвател на имота. Поради това правилно от приходните органи не е приложена нормата на чл. 20 ЗМДТ. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора във връзка с представеното по делото Разяснение 08-Б-4 от 27.05.2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на НАП. Посоченото разяснение не обвързва съда при тълкуване и приложение на материалния закон, а и не представлява методическо указание по смисъла на чл. 4, ал. 6 ЗМДТ, което би било задължително за приходните органи. Това е така, тъй като задължителни са указанията, дадени от изпълнителния директор на НАП на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията, които се издават след становище от министъра на финансите /чл. 10, ал. 1, т. 4 и ал. 5 ЗНАП/, а в случая липсват доказателства за оправомощаване на зам. изпълнителния директор на НАП по реда на чл. 10, ал. 2 ЗНАП, както и за изразено становище от министъра на финансите. В случая приходните органи, а и първоинстанционният съд, не са допуснали нарушение на принципите на законност, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Както правилно е приел административният съд, Разяснение 08-Б-4 от 27.05.2014 г. съдържа отговор на зам. изпълнителния директор на НАП по отправено запитване от Община Ботевград по конкретен въпрос, възникнал през 2014 год. и е адресирано само до тази община, но не и до останалите общини в страната. Както се посочи, същото няма характер на задължително методическо указание, обвързващо органите по приходи при приложението на ЗМДТ, а и не съдържа разяснения във връзка със процесното спорно правоотношение, поради което несъобразяването със съдържанието му не обуславя извод за нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. В случая със спорния АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което не е нарушен и принципът на законност. По гореизложените съображения обжалваното решение, като правилно постановено, следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника се следват разноски. Основателно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Като съобрази правната сложност на делото и обема на осъщественото процесуално представителство на страната (началник отдел Местни данъци и такси при община Созопол) в касационното производство, изразяващо се в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,