Решение № 999 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5723/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на А. Т. С., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 т. 6 от АПК, на влязлото в сила Решение 260/14.07.2023 г., постановено по адм. дело 25/2023 г., по описа на Административен съд - Стара Загора, оставено в сила с Решение 402/20.11.2023 г., постановено по адм. дело 585/2023 г., по описа на Административен съд - Стара Загора, тричленен състав. В искането за отмяна се сочат обстоятелства във връзка с отнетите, в полза на фонд "Затворно дело", предмети - 47 броя фонокарти, иззети от лишения от свобода, предмет на приетата от съда за законосъобразна Заповед Л-6391/29.12.2022 г. на Началника на Затвора в [населено място]. В проведеното пред настоящия съд открито с.з. молителят се явява лично и поддържа искането за отмяна. Ответникът Началник на Затвора в [населено място], чрез процесуален представител юрк. С.Стоянова, с писмен отговор и писмено становище, излага съображения за неоснователност на искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл.240 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С Решение 402/20.11.2023 г., постановено по адм. дело 585/2023 г., по описа на Административен съд - Стара Загора, тричленен състав, е оставено в сила Решение 260/14.07.2023 г., постановено по адм. дело 25/2023 г., по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на А.С. срещу заповед Л-6391/29.12.2022 г. на началника на Затвора в [населено място], с която в полза на фонд Затворно дело, са отнети предмети - 47 броя фонокарти, иззети от лишения от свобода А.С., държани неправомерно от него. Към молбата за отмяна не са представени доказателства. При тези данни настоящият състав приема следното: Производството, по реда на Глава четиринадесета от АПК, представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в сила съдебни актове, на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, в каквато насока са изложените от молителя оплаквания. Отстраняване на пороци на съдебните актове, постановени в двуинстанционни производства, каквото е и развилото се производство по чл.283 от ЗИНЗС, е недопустимо по реда на чл. 237 АПК, като обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на акта, каквато нормотворецът не е предвидил. Предвид изложеното искането на А.С. следва да се разгледа по отношение на всяко едно от основанията по чл.239 АПК. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесното искане такива доводи не се съдържат. Липсват твърдения и по чл. 239, ал. 3 от АПК, според която норма актът подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, но не се сочат доказателства в очертаната от закона насока за отмяна. Липсват и твърдения и доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 от АПК, а именно, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Доказателства в тази насока по делото не са представени. А. С. е участвал в съдебните производства и по двете дела, имал е възможност да ангажира доказателства и е изложил съображения по спора. Хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК изисква решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По делото няма доказателства за такова. По изложените съображения, искането като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото, на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София следва да се присъдят направените в производството по отмяна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение