Решение № 3189 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2009 г.

Решение № 3189 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Божурище против решение по адм. д. № 456/2008 г. по описа на Административен съд София - област. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност. Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС улиците са публична общинска собственост, поради което не се актуват с акт за собственост. Траянка Груева не е доказала, че е собственик на имот № 73, поради което спрямо нея не може да се приложи чл. 16, ал. 7 от ЗУТ. Ако физическото лице бе добросъвестно би поискало спиране на делото до приключване на спор за собствеността. Ответната страна, чрез процесуалните представители оспорва касационната жалба. Кметът не е компетентен да издаде заповедта. Имотът не е безспорна общинска собственост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба против заповед № РД-170/19.05.2008 г. на кмета на община Божурище с правно основание чл. 65 от ЗОС за изземване на имот- улица-тупик, представляващ имот пл. № 73, по кадастралния план на м. "Скала махала" с. Хераково, който се държи без правно основание от Траянка Теофилова Груева. С решение № 82/25.02.2009 г. по адм. д. № 456/2008 г. по описа на АС София-област заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Освен вещноправни способи за защита право на собственост, законодателят е уредил и административноправни способи, когато се касае за имот общинска или държавна собственост, при облекчена процедура. Съгласно чл. 65, ал. 1, предл. 1 от ЗОС, когато общински имот се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета. Материалноправните предпоставки са собственост на общината върху имота и липсата на правна връзка между страните, създадена по силата на закона или по тяхна воля. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици по улично регулационни линии. Но по делото е установено, че за махала "Скала", с. Хераково няма изготвен такъв план, а само кадастрален план, одобрен със заповед № РД-17-11/5.07.2005 г. на ИД на Агенция по кадастъра. Установено е също, че за имот пл. № 73 Траянка Груева не се легитимира като собственик с представените нотариални актове № 172/1988 г. и нот. акт № 43/2004 г., като е завела иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) срещу общината, производството по което е висящо. Този факт е доказан и със съдебно-техническа експертиза, изслушана от административния съд. Общината се легитимира като собственик въз основа на регистъра на собствениците като неразделна част от кадастралния план, в който имот пл. № 73 е записан като общински път само въз основа на геодезическо заснемане. Правилни са правните изводи на съда, че след като няма ПУП общината не доказва, че иззетият имот представлява улица и е определен за такава по правилата на ЗУТ. Затова е неприложим чл. 56, ал. 2 от ЗОС, съгласно който не се налага представяне на акт за общинска собственост за улици. След като имот пл. № 73 не е общинска собственост кметът на общината не разполага с материалноправна компетентност да изземе имота по реда на чл. 65 от ЗОС. Тъй като нищожността на оспорения административен акт също е вид незаконосъобразност, отменителното решение на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. От данните по делото се установява, че към момента на издаване на заповедта имотът не е собственост и на физическото лице, но това е ирелевантен факт за незаконосъобразността на административния акт. Като е отменил заповед по чл. 65 от ЗОС поради липсата на материалноправните предпоставки за издаването й, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Следва да се уважи направеното пред настоящата съдебна инстанция на ответната страна искане за присъждане на разноски за един адвокат в размер на 500 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение