Решение № 14706 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2009 г.

Решение № 14706 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Янко Ангелов Димитров от с. Мировяне и на Любомир Бориславов Борисов от гр. София и Юлина Бориславова Веселинова от с. Мировяне, срещу решение от 23.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1608/2004 г. на Софийски градски съд, административна колегия, IIIз състав, като в тях се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящата касационна инстанция счита, че Иван Лазаров Антов от гр. София не е касационен жалбоподател, тъй като видно от разпореждането на градския съд с дата 16.02.2009 г., същата е върната, поради неизпълнение на дадените му указания да внесе държавна такса в 7-мо дневен срок, който е изтекъл на 26.11.2008 г. - сряда, работен ден. Разпореждането е влязло в сила на 18.05.2009 г., тъй като по делото няма данни да е обжалвано с частна жалба. Касационната му жалба следва да се има предвид като становище по останалите касационни жалби, т. е. същият счита, че те са основателни. От останалите ответници, становище по касационните жалби, чрез процесуалния си представител, изразява Георги Станимиров Иванов от с. Мировяне, който счита, че те са неоснователни. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са основателни и предлага да се уважат. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са основателни. С обжалваното решение градският съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Георги Станимиров Иванов от с. Мировяне, решение № 27 по протокол № 32 от 10.12.2001 г., на Столичния общински съвет, с което на основание § 6, ал. 3 ПР на ЗУТ (ал. 3 отменена, но в сила към момента на приемането на решението) се одобрява застроителен, регулационен и кадастрален план на с.- Мировяне, за посочените части от селото, в частта му, която се отнася за УПИ ХIII-328, кв. 28 и улица-тупик между о. т. 161 - о. т. 162. За да постанови решението си съдът приел, че в посочената част решението е незаконосъобразно като се позовал на влязло в сила решение на градския съд и на съдебно техническата експертиза относно кадастралната основа на селото по предходния план, както и липсата на отчуждителна процедура на улицата-тупик. Решението е неправилно. По делото е приложено влязло в сила на 11.01.2005 г. решение от 28.03.2003 г., по гр. д. № 2147/2001 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Софийския районен съд за отхвърляне искът на Георги Станимиров Иванов с правно основание по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и вместо него е постановено по отношение на Столична община, район "Нови Искър", че Георги Станимиров Иванов е собственик на 1/8 идеална част от процесния тупик, и че неправилно имотът е отразен като улица-тупик. Това решение е влязло в сила само по отношение на ответника по делото Столична община, район "Нови Искър", но не би могло да се противопостави на физическите лица, конституирани като заинтересувани собственици по настоящето дело, както и на административния орган Столичен общински съвет, чието решение е обжалвано от Иванов. По същите съображения обжалваното решение не представлява и новонастъпил факт от значение за делото съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, настъпил след издаване на процесния административен акт, тъй като в случая административния орган, одобрил регулационния и кадастралния план е общинският съвет, а решението за установена грешка в кадастралната основа няма сила по отношение на него. С оглед на това съдът е основал решението си на решение, постановено по реда на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), което е неотносимо за настоящия спор, с оглед различието на страните. От възраженията на Георги Иванов, както пред административния орган, така и в жалбата му срещу решението на общинския съвет, се изяснява, че спорът е за собствеността върху имота, заключен в процесния "тупик", между него и касационните жалбоподатели, но този спор не може да се разреши в административното производство по обжалване на решението за одобряване на кадастралния план и регулацията. Това може да се разреши по общия исков ред между спорещите лица, а не между Иванов и общината или общинския съвет. От заключението на вещото лице не се установява да са нарушени условията за одобряване на кадастралния план и регулацията, както и не се установява различие на кадастралните граници по предходния план и по сега одобрения с процесното решение. Парцелът на Иванов ХIII-328 по одобрената с процесното решение регулация отговаря на изискванията за площ, а лице на същия се осигурява с предвиждането на процесния "тупик" - задънена улица, като част от предвидената улична регулация, съгласно чл. 55, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). След като парцелът на Георги Иванов отговаря на изискването за площ и лице, а кадастралните граници не се установява да са заснети неправилно, то обжалваното решение в частта му за кадастралния план и регулацията на парцела му, е законосъобразна. Освен това, след като спорът за собствеността на имота, заключен в границите на т. н. "тупик" не е разрешен по съответния ред, то липсват основания този имот да се приобщи към имот пл. № 328, както и да се изменят регулационните граници на парцел ХIII-328, които да съвпадат и с границите на "тупика", т. е. същият да не е част от уличната регулация. Без значение за спора е дали "тупикът" е отчуждаван или не с оглед предходния план, по който той също е бил предвиден или не. Това е така, защото за парцела на Георги Иванов е следвало да се предвиди лице, след като той е вътрешен такъв и не тангира на друга улица, което е било възможно да се осигури само по реда на чл. 55, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), с предвиждане на задънена улица ("тупик). Като е приел, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и отменил същото, градският съд е постановил необосновано решение и в нарушение на материалноправни норми, поради което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени. Следва да се постанови решение по съществото на спора, като жалбата срещу решението на общинския съвет следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК