Решение № 5485 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от М. М. Ш., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Я. Георгиева, срещу решение № 25962/30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 11773/2024 г. по описа на Административен съд-София град, Първо отделение, 6-ти състав. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които се извличат от изложените в касационната жалба мотиви. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение с произтичащите от това правни последици. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. М. Ш., търсещ закрила от Сирия, против Решение № 11441/31.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат от съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /в т. ч. протокол № УП-6912/02.08.2024 г., съставен за проведеното с чуждия гражданин интервю, Справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г. и Справка с вх. № ЦУ-1850 от 27.08.2024 г., изготвени от дирекция „Международна дейност" към ДАБ при МС относно актуалното положение в Сирия, както и представената в хода на съдебното производство справка МД-02-60/29.01.2025 г., съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор по фактите, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 09.08.2024 г. В връзка с това на 22.08.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е напуснал държавата си по произход на 01.07.2024 г. нелегално за Турция, където е останал само два дни, като е минал само транзит от там. Посочва, че е влязъл в България на 20.07.2024 г., като с кола стигнали до София, където останал три дни в жилище. След това с кола минали през гората, вървели три- четири дни и стигнал до Сърбия, но е бил задържан от сръбските власти за четири дни, след което пуснат да се върне в България, където е заловен от полиция. Искал да замине за Германия. Сочи, че това е първата му молба за международна закрила. Твърди, че е роден и живял в [населено място], обл. Хама в Сирия. Има висше образование - инженер по информатика. Не е напускал дома си дома си, за да не го вземат да служи в армията. Сочи, че сраженията са по-малко сега, но могат да ескалират. Декларира, че желае да получи международна закрила в Република България и че не иска да се завърне в държавата си на произход. По време на интервюто сирийският гражданин заявява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на Европейския съюз, че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход, че не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия, че никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан, че не е заплашван лично и никога не му е оказвано физическо и/ли психическо насилие в държавата му на произход. При тези данни, преценявайки, че разказаната бежанска история не сочи данни за извършено спрямо лицето преследване, нито за наличието на реална опасност от тежки посегателства върху него, а напротив - че причините за напускане на страната му на произход са лични и налагат да се приеме, че чужденецът е икономически мигрант, търсещ по-добър живот в България, председателят на ДАБ издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказал да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си административният орган излага подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т. ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в това число и съобразно чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г./, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи с данните от представените и в касационната инстанция, справка за Сирия вх. № МД-02-136/03.04.2026 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин, международна закрила. Съдържащата се информация в приложените по делото справки не е опровергана от касатора чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Сирия след свалянето от власт на Башар ал Асад през м. декември 2024 г., които правилно по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, са обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. Настоящият касационен състав не споделя изтъкнатите в касационната жалба възражения, като намира за обосновани направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/2007, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Още повече, като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касатора данни по справка от м. април 2026 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад, огромен брой сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а вътрешно разселени лица - са се завърнали по домовете си. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, оспореният акт на председателя на ДАБ се явява материално законосъобразен, а постановеното от административния съд решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна - правилно. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при обоснованост на фактическите изводи. Не са налице основанията за отмяна по чл. 209 от Административнопроцесуален кодекс. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение