Решение № 12545 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2011 г.

Решение № 12545 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "Мобил Конкрит" ООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Марин Арсов, срещу Решение № 1090/11.03.2011 г. по адм. дело № 6026/2010 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директора на Д"ОУИ" при ЦУ на НАП - София, чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт Волянова оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1001416/17.05.2010 г. на ТД на НАП "СДО"-София, потвърден с Решение № 1030/15.07.2010 г. на директора на Д"ОУИ"- София, в частта, с която на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в размер на 401 619.75 лева по подадено искане. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган и с него правилно е отказано възстановяване на платения ДДС, тъй като с влязъл в сила Ревизионен акт /РА/ № 2000802658/07.08.2008 г. спрямо "Мобил Конкрит" ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за посочената сума и няма друг съдебен или административен акт, който да установява обратното, а именно, че сумата от 401 619.75 лева платен ДДС е незаконосъобразно отказана за възстановяване сума. С това са отречени предпоставките за приложение на чл. 129, ал. 5 от ДОПК и жалбата срещу оспорения АПВ е отхвърлена. Решението е правилно като краен резултат. Искането на касатора е за издаване на акт за възстановяване на недължимо платено ДДС по фактура № 1/09.10.2006 г. издадена от "ИАГ Агрегатс България" ЕООД, на основание чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 129 от ДОПК. Към искането е приложено Решение № 3624/03/19.2010 г. постановено по адм. дело № 12768/2009 г. на Върховен административен съд, първо отделение, с което е мотивирано искането. Обосновано по този начин, искането правилно е преценено като такова, на основание чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 2 от ДОПК предвижда, че органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяване пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно със съответната лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. При правилна преценка на фактите съдът е направил законосъобразни изводи, че разпоредбата е неприложима за случая, тъй като липсва акт, от вида на посочените, с който в полза на касатора да е признато правото на получаване на процесната сума от 401 619.75 лева /платено от него ДДС по посочената фактура/, като незаконосъобразно отказана за възстановяване сума. Обратно, по отношение на касатора, има влязъл в сила РА от 07.08.2008 г., с който изрично се установява дължимостта на претендираната от него сума. С този РА, потвърден от две съдебни инстанции, последната от които Върховен административен съд с визираното от касатора Решение по адм. дело № 12768/2009 г., е направен извод, че сумата от 401 619.75 лева платено ДДС, по ф-ра № 1/09.10.2006 г., не подлежи на възстановяване на "Мобил Конкрит" ООД. Отказът е на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.), в хипотезата на начислен ДДС без основание, поради липса на данъчно събитие-реална доставка. При наличието на влязъл в сила предходен административен акт, с който на касатора е отречено правото на възстановяване на платеното ДДС по ф-ра № 1/09.10.2006 г., изводите на първоинстанционния съд, за законосъобразност на отказа по оспорения АПВ се явяват правилни. В тази връзка неоснователно се поддържа, че решението е неправилно, поради необсъждането на друг административен акт, а именно на РА от 19.03.2007 г. спрямо доставчика по процесната фактура-"ИАГ Агрегатс България " ЕООД, с който са направени други изводи за процесната доставка и за начисления от това дружество ДДС по нея. Периода на ревизията по този РА съвпада с периода на процесната доставка, поради което крайния данъчен резултат за ревизираното дружество би следвало да включва всички облагаеми доставки по ЗДДС. В случая обаче липсват констатации за извършена проверка по ф-ра № 1/09.10.2006 г. на дружеството-издател, респ. за законосъобразност на начисленто ДДС по нея, а за друга фактура № 5/09.10.2006 г. с издател "Бройер А ГмблХ и Ко" ЕООД. Освен това по делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено плащане в бюджета на начисленото от доставчика ДДС по тази фактура. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че по тази сума касаторът има взаимоотношения с доставчика, а не с държавата, поради което претенциите за връщането й следва да бъдат насочени към него, а не към органа по приходите. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. На ответника по касация се дължат разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение - съгласно чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК - до минималното за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, осмо отделение