Решение № 510 от 17.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на здравеопазването срещу решение 3303/16.05.2022 г., постановено по адм. д.1107/2022 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Не претендира разноски. Ответната страна Й. Механджиева оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество се констатира следното: С обжалваното решение 3303/16.05.2022 г., постановено по адм. д.1107/2022 г. по описа на АССГ е отменен мълчалив отказ на заместник- министъра на здравеопазването да признае на Й. Механджиева професионална квалификация зъботехник по заявление с вх. УДО-К-60/08.10.2020 г., върната е преписка на административния орган за произнасяне с указания относно приложението на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че министърът на здравеопазването е делегирал на заместник-министъра на здравеопазването правомощията по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗПП), поради което за него е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на Й. Механджиева с искане да й бъде призната професионална квалификация зъботехник. Решаващият съд е обосновал извод, че в тримесечен срок от постъпване на искането в неговата цялост, който е изтекъл на 04.01.2021 г., липсва произнасяне, поради което на основание чл. 58, ал. 1 от АПК е формиран подлежащ на съдебен контрол мълчалив отказ. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че то е валидно, но недопустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба против мълчалив отказ на заместник-министъра на здравеопазването да се произнесе по заявление вх. УДО-К-60/27.05.2021 г., с което Й. Механджиева е поискала да й бъде призната професонална квалификация зъботехник, а е отменил мълчалив отказ на заместник-министъра на здравеопазването да признае на Й. Механджиева професионална квалификация зъботехник по заявление с вх. УДО-К-60/08.10.2020 г. Като доказателства по делото са приети всички документи, представялващи част от административната преписка, образувана по заявление вх. УДО-К-60/27.05.2021 г. От данните в тази преписка се установява, че съществува и предходно на заявление с вх. УДО-К-60/08.10.2020 г., но самото заявление, преписката по него и актът, с който производството по него се твърди, че е приключил (Заповед РД-18-17/23.04.2021 г. на заместник-министъра на здравеопазването) не са ангажирани и съответно не са приети като писмени доказателства по делото. Наличието на две заявления, които са описани от АССГ, изложените мотиви относно част от приложимото право и установените факти, възпрепятстват настоящата инстанция да приеме, че само в диспозитива на съдебния акт е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на заявлението, по което е формиран отменения мълчалив отказ. От съществено значение за приложимото право, допустимостта и изхода на спора е датата, на която е образувано административното производство, но непротиворечиви фактически констатации относно това обстоятелство липсват в съдебното решение и това е пречка да се обоснове извод, че е налице техническо разминаване между ясно формирана воля и нейното изразяване в диспозитива на съдебното решение. От доказателствата по делото АССГ е приел за установено, че срокът за произнасяне е тримесечен като може да бъде удължаван с един месец (без да се позова не конкретна разпоредба, от която обосновава този извод) и е изтекъл на 04.01.2021 г., но тази дата не кореспондира както със заявлението от 08.10.2020 г., така и с това от 27.05.2021 г. По повод заявлението от 27.05.2021 г. са изисквани от Й. Механджиева и представяни от нея допълнителни писмени документи, последните от които с молба на 01.10.2021 г. и решаващият съд в друга част от своите мотиви е приел, че от този момент започва да тече срокът за произнасяне. Съгласно чл. 84 от ЗППК органът по признаване взема решение за признаване или отказва да признае професионалната квалификация по съответната професия в срок до три месеца от датата, на която са подадени заявлението и всички необходими документи, въз основа на предложение на комисиите по чл. 79 като според ал. 2 от същата разпоредба срокът по ал. 1 може да бъде удължен с един месец в случаите по глави първа и втора от тази част. При съобразяване на правилата за броене на срокове би могло да се приеме, че на 04.01.2022 г. е изтекъл срока по чл. 84, ал. 1 от ЗПП за произнасяне по заявлението с вх. вх. УДО-К-60/27.05.2021 г. и посочването в съдебното решение на датата 04.01.2021 г. е в резултат на техническа неточност. Но първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви относно правната норма, която е приложил, за да определи срокът за произнасяне като тримесечен, а като удължен по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗПП. Този въпрос е от правно значение и липсата на обсъждане е възможно да има за причина допускане на техническа грешка, но не в годината, а в датата - на 20.01.2021 г. изтича тримесечен срок от подаване на заявление вх. УДО-К-60/08.10.2020 г., което е цитирано в диспозитива на съдебното решение. Според установената съдебна практика допуснати очевидни фактически грешки могат да бъдат поправени по реда на чл. 175 от АПК ако са част от диспозитива на съдебния акт, но не и в мотивите му, поради което датата 04.01.2021 г. не подлежи на корекция по този ред. От друга страна не е напълно ясно и доколко грешката относно тази дата е техническа, а не правна и каква е била действителната воля на решаващия съд. В този смисъл разминаването между предмета на спора, описан на първа страница от съдебното решение с произнасянето в диспозитива на акта, също не е възможно да се възприема като резултат от очевидна техническа грешка. Изрично следва да бъде посочено, че към настоящия момент липсва иницииране и провеждане на процедура по чл. 175 от АПК, поради което касационната инстанция намира, че е отменен акт, който не е оспорен с жалбата, с която е сезиран АССГ. Произнасянето по непредявена жалба е процесуално недопустимо и съдебното решение подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, а делото следва да бъде върнато на АССГ за разглеждане на жалбата на Й. Механджийска против мълчалив отказ за произнасяне по нейно заявление вх. УДО-К-60/27.05.2021 г. При новото разглеждане на делото АССГ трябва да установи всички относими към спора факти и да обсъди всички основания по чл. 168, ал. 1 от АПК. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че в обжалваното съдебно решение административният съд правилно е посочил, че мълчаливият отказ по чл. 58, ал.1 от АПК не представлява само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание, поради което подлежи на съдебен контрол, при който съдът преценява неговата законосъобразност предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането. Независимо от тези принципно правилни мотиви АССГ е разгледал само компетентността на заместник-министъра да се произнесе по заявления за признаване на професионална квалификация, но въобще не е разгледал останалите основания по чл. 168, ал. 1 от АПК. Липсват мотиви и относно основния правен спор за правното значение на документите, представени от Й. Механджиева и отражението на Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01) спрямо правата, които тя твърди, че е придобила преди него, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че е разгледан и отменен мълчалив отказ, формиран по заявление вх. УДО-К-60/08.10.2020 г., а не е разгледана подадената жалба против мълчалив отказ за произнасяне по заявление вх. УДО-К-60/27.05.2021 г. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, настоящият съдебен състав трябва да обезсили обжалваното съдебно решение без да бъдат разглеждани наведените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане. При този изхода на спора не следва да бъдат определяни разноски, а направените и претендирани такива да бъдат съобразени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение