Решение № 6703 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 264/16.02.2026 г. по адм. дело №209/2025 г. на Административен съд (АС)- Разград, с което е отменено негово уведомително писмо (УП) изх. № 02 -170 - 2600/2190 от 01.06.2025 г. в частта, с която са намалени плащания по еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко - ЗВПП) и по еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко - НИПП) за кампания 2023 по заявление с УИН 17/240723/30274 и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания, като му е определен едномесечен срок срок за издаване на административен акт. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Жътвар" ЕООД, гр. Разград, в писмен отговор и писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената пред него част от УП е издадена от компетентен орган, в писмена форма, подписана е с валиден квалифициран електронен подпис, но изложените в него мотиви в частта по схема Еко - ЗВПП не отговарят на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Посочените в таблицата данни за минимална потребност на културата от азот се различават от данните от плана за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном. Допълнително представеното от ответника писмо от 08.08.2023 г. на МЗХ внася известна яснота за основанието, на което органът е определил минимално изискуемо количество внесен азот, но е недопустимо едва в хода на съдебното производство да се разкриват съображенията на издателя на административния акт. Представеното в съдебно заседание от ответника решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 04.09.2025 година променя изложените в първоначалното УП мотиви за намаление по Еко - ЗВПП и същите не са свързани вече с количеството азот в почвата, а с представянето /непредставянето на разходооправдателни документи за вложените обеми органични подобрители а почвата. АС е посочил, че решението за поправка на ОФГ е нищожен административен акт, тъй като с него не са поправени фактически грешки, а са изменени и допълнени мотивите за постановения отказ по по схема Еко - ЗВПП. АС е приел, че по тази еко схема е приложен неправилно и материалният закон, тъй като посочените данни за минимални количества азот в писмото на МЗХ не произтичат от нормативен или общ административен акт, нито в него има препращане към такъв. Съгласно чл.40, ал.2, изр.1 от Наредба №3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда на налагане на административни санкции внасянето на подобрител в заявените площи не по- малко от 10 % от потребностите на съответната култура следва да се установи от плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице с квалификации в областта на селското стопанство Тоест липсва нормативно определено задължение на ДФЗ да съобразява конкретен акт на друг административен орган относно потребностите на съответната култура от азот и минималните количества внесен азот. В частта на УП с намаление по Еко - НИПП относно заявените площи по практика 2 поради липса на разходооправдателни документи за закупени феромонови уловки актът е постановен при съществено нарушение на административно процесуалните правила по чл.41, ал.3 от Наредба №3/10.03.2023 г. - липса на проверка на дневниците за проведени растително защитни мероприятия, както и неуказване на земеделския производител на задължението му да представи документи за закупени феромонови уловки. Решението е правилно. Правилно съдът е посочил, че двукратните опити за допълване и промяна на мотивите на УП след образуване на съдебното производство относно обжалваното намаление по по схема Еко - ЗВПП са в противоречие с ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и са недопустими. Правилен е изводът му, че липсва възможност за намаляване на финансирането поради недостигане на внесения подобрител на 10 процента от потребностите на съответната култура от азот, преценена от МЗХ, а съгласно чл. 42, ал.2 от Наредба №3/10.03.2023 г. тези 10 процента следва да са спрямо изготвения от агронома план. Непосочвайки в таблицата в графа минимално количество азот, количеството по заверения от агроном план, издателят на акта е направил невъзможно изчисляването на процента съобразно правилото на чл. 42, ал.2 от Наредба №3/10.03.2023 г. Следва да се посочи и, че спрямо посочената стойност от 60 кг/ ха - според изискванията на МЗХ, внесените 9 кг/ ха са повече от 10% и липсва посоченото в УП основание за отказ. Правилно не е обсъждано решението за поправка на ОФГ, изменящо мотивите за отказа в непредставяне на разходооправдателни документи, но следва да се посочи, че и по тази схема не са проверявани дневниците за проведени растително - защитни мероприятия, нито са давани указания за представяне на разходооправдателни документи, което отнесени и към двете схеми е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, предвид задължението на административния орган по чл.35 и 36 АПК за изясняване на правнорелевантните обстоятелства и служебно събиране на доказателствата. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят 700 евро разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение