Решение № 12314 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2014 г.

Решение № 12314 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по искане от Евгения Христова Миловска от гр. София за отмяна на Определение № 6091/17.12.2012 г. по адм. дело № 2587/2012 г. по описа на Административен съд - София град, оставено в сила с Определение № 3622/14.03.2013 г. по адм. дело № 2385/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Молителката поддържа, че спрямо посоченото, преграждащо развитието на делото определение е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, като в подкрепа на тезата си излага подробни аргументи. Ответникът по искането - Кметът на Столична Община, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неговата неоснователност. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 1355/15.03.2012 г., постановено по адм. дело № 2587/2012 г. по описа на Административен съд - София град, като заинтересована страна в процеса е конституирана Евгения Христова Георгиева /понастоящем Миловска съобразно идентитета на посочения ЕГН/. Същата лично е получила призовката за насроченото на 10.04.2012 г. открито съдебно заседение, с оглед на което и по аргумент от чл. 137, ал. 7 от АПК последващи призовки не са й връчвани. С Определение № 6091/17.12.2012 г. решаващият състав по адм. дело № 2587/2012 г. е оставил без разглеждане предявеното от Иван Петков Данкин оспорване и е прекратил производството по делото. За постановения съдебен акт са връчени съобщения на оспорващия и ответника, а на заинтересованата страна Евгения Миловска е изпратеното съобщение, върнато с отбелязване на длъжностното лице по призоваването, че лицето от няколко месеца е в провинцията. Адресът, на който е изпратено това съобщение, е идентичен с този, на който вече й е връчена призовката за първото о. с. з, уведомяваща я и за последиците по чл. 41, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. При тези релевантни факти и обстоятелства настоящият петчленен състав намира, че спрямо Евгения Христова не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Противно на направените от нея оплаквания, тя е била надлежно уведомена за постановеното прекратително определение на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК, който предвижда, че съобщенията се смятат за редовно връчени в хипотезите, при коите те са изпратени на адреса, на който вече страната е била редовно призована. В случая Евгения Христова е редовно призована за първото о. с. з. на адрес, идентичен с този, на който й е изпратено съобщението за прекратителното определение и след като в продължение на повече от един месец тя е отсъствала от този адрес и не е уведомила съда за новия си адрес, то съобразно чл. 41, ал. 2 от ГПК съобщението следва да се счита за редовно връчено. Приложението на тази законоустановена презумпция не нарушава съответните правила и не рефлектира върху възможността на страната да участва в делото, поради което не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК и искането на Евгения Христова следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия