Решение № 6518 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14040/2009 г.

Решение № 6518 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14040/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Грета Борисова Ганева като пълномощник на Христина Иванова Кривошапкова, Мара Иванова Велчева и Василка Христова Кривошапкова против решение № 727 от 1.07.2009 г. на Административен съд Бургас, IХ състав по адм. дело № 1205/2008 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД - 01 - 375/2.06.2008 г. на Кмета на Община Царево. Поддържат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и решаване на спора по същество като бъде уважена жалбата им. Ответникът Кметът на Община Царево не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и изводите му са в съответствие с приложимата норма на § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. По делото е установено, че имотите по отношение на които е възстановено правото на собственост попадат в терен по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за които има одобрен с влязла в сила заповед ПНИ и които се идентифицират с имоти от него. Същият не е бил обжалван и нанасянето на имотите на жалбоподателите не е от компетентността на кмета на общината в процедура по издаването от него на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Правилно е прието от съда, че никакви други въпроси, касаещи спорове за материално право или относими към предшестващи и влезли в сила актове по земеделска реституция не могат да се разглеждат в административното производство поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на касаторите срещу заповед № РД-01-375/2.06.2008 г. на Кмета на Община Царево с която отказва да издаде заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на наследниците на Иван Илиев Кривошапков върху нива от 12 дка в землището на гр. Царево и нива от 3 дка в землището на гр. Царево, м. Старите лозя идентифицирани с имоти от кадастралната карта от 24.08.2006 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта тъй като били налице всички предпоставки след идентифицирането им да бъде възстановена собствеността. Съдът разгледал жалбата по същество и я приел за неоснователна като от данните по преписката и заключение на съдебно техническа експертиза е установено, че имотите попадат в терен по § 4 за които има одобрен с влязла в сила заповед по § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ на областния управител но от процесните имоти няма записан на тяхно име като собственици. При така установеното от фактическа страна съдът е приел за законосъобразен отказа на кмета на общината да издаде заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, която се издава при материални предпоставки, които в случая не са налице. При тези съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Касационната жалба не съдържа конкретни пороци в смисъла на сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при служебната проверка на решението за съответствието му с материалния закон се констатира следното: Безспорно е установено, че касаторите са с възстановено право на собственост по силата на решение ОСЗ за имоти от 12 дка и от 3 дка, които в землището на гр. Царево се идентифицират с имоти от ПНИ който е влязъл в сила. Искането в заявлението вх. № МЖ 01-1939/6.08.2007 г. до кмета на общината е за издаване на заповед с която да им бъдат възстановени описаните имоти с изброяването им по сегашни кадастрални номера в територия по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ. По това искане е последвал обжалвания отказ за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, който правилно е приет от съда за законосъобразен. Заповедта по § 4к, ал. 7 се издава за имоти по отношение на които е влязъл в сила ПНИ, извършени са плащанията за придаваемите части и подобренията в тях след което в заповедта по § 4к, ал. 7 се описват имотите с окончателните им граници и площ и собственици. След издаването на тази заповед се трасират границите и се извършва въвод във владение с което ПНИ се прилага на място. Или, в производството по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ жалбоподателите следва да се легитимират като собственици на имоти от ПНИ, вписани като такива в такива в регистъра към него и да са налице и останалите предпоставки за издаването на заповедта. С нея приключва реституционното производство за ползвателите, трансформирали правото си на ползване в право на собственост и тя отразява основните характеристики на имотите от ПНИ в техния окончателен вид. Предвид характера на производството възстановяването на собствеността не може да започне с нея поради което отказът на кмета да издаде такава заповед в случая е законосъобразен. След като имотите на касаторите не са били нанесени в ПНИ, а се установява, че в имотите им се нанасят имоти от ПНИ е следвало да се иска изменението му по реда на § 4к, ал. 12 и 13 от ПЗРЗСПЗЗ до компетентния орган при някоя от хипотезите на § 4к, ал. 8 от ПЗРЗСПЗЗ, а при спор за материално право правата си касаторите следва да реализират по исков път. В настоящето производство по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ заявените пред административния орган права не могат да бъдат реализирани поради което решението не страда от пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд Четвърто отделение