Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1077/2011 г.

Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1077/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на внчхд № 1153/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, отмяна на постановеното по това дело решение № 159 от 20.Х.2010 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. Соченото в искането касационно основание е това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК: окръжният съд е прекратил образуваното по тъжбата на П. Т. П. против П. Н. К. наказателно производство, приемайки, че тъжбата не отговаря на поставените в чл.81, ал.1 НПК изисквания и като не е дал на П. възможност да отстрани констатираните пропуски, а нарушил основното начало на чл.13 НПК и "по същество на тъжителя е отказано правосъдие". В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за възобновяване. П. и К. не се явяват, не се представляват и нямат изразено становище по искането. Върховният касационен съд установи: С присъда № 83 от 28.IV.2010 г. по нчхд № 1216/2008 г. на Казанлъшкия районен съд П. Н. К. е признат за виновен в това, че на 4.Х.2008 г. в К. е причинил на П. Т. П. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание от 1 500 лева глоба. За причинените на П. страдания К. е осъден да му заплати обезщетение от 2 000 лева. С решение № 159 от 20.Х.2010 г. по внчхд № 1153/2010 г., образувано по жалбата на К. против първоинстанционната присъда, тази присъда е отменена и наказателното производство - прекратено на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК: в тъжбата не били посочени мястото на извършване на вмененото на К. престъпление, нито били описани "конкретните фактически действия", с които К. е причинил описаните от пострадалия телесни увреждания. Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно, а твърдяното в него нарушение, ограничило процесуалните права на тъжителя като страна в процеса и съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК - налице. Неправилно въззивният съд е мотивирал взетото от него решение с липсата в НПК на "процедура да се дава срок за отстраняване на нередовности в тъжбата, когато се отнасят до изискуемо от закона съдържание на същата". Тази именно непълнота е наложила още през 1990 г. ОСНК на ВС да постанови т. р. 34-90 г., в мотивната част на което е прието, че "по наказателните дела от частен характер...всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания...или констатирани служебно от...съда във връзка с предявените обвинения..., подлежат на изясняване при разглеждане на делото" като "съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина". Застъпеното в решението на ВС разбиране, задължително за правоприлагащите органи, изхождащо включително от едно от основните начала в наказателния процес, този на /сега/ чл. 13 НПК, е последователно прилагано в ръководната практика на върховната съдебна инстанция, а към изброените в искането за възобновяване решения, всичките публикувани, може да се добави още и р. 93 от 2.III.2011 г. по нд № 19/2011 г. на първо н. о., в което е обсъден сходен на разглеждания казус и оспорена правилността на съждения, аналогични на тези, които Старозагорският окръжен съд е изложил. В резюме недостатъците на тъжбата, какъвто е и констатираният от въззивния окръжен съд, подлежат на отстраняване в даден от съда срок и само ако това не бъде сторено без уважителна причина, делото може да се прекрати. Като е сторил противното, въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които могат да се отстранят единствено с отмяна на неправилния му акт и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение