Решение № 5468 от 25.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Георгиев, чрез пълномощника му адв. Йорданов, против Решение 130 от 27.09.2022 г., постановено по адм. дело 120/2022 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 484з-913 от 31.03.2022 г., издадена от директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" на Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 чл. 194, ал. 2, т. 4 (т.т.15,19 и 20), чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГДЖСОБТ) на Министерство на вътрешните работи (МВР), оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василева, в писмен отговор и в съдебно заседание по същество. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Кюстендил е Заповед 484з-913 от 31.03.2022 г., издадена от директора на ГДЖСОБТ - МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 чл. 194, ал. 2, т. 4 (т.т.15,19 и 20 от ЕК), чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на настоящия касатор, заемащ длъжността старши полицай в Сектор "Патрулно-постова дейност и масови мероприятия - гр. Благоевград" на Зонално жандармерийско управление гр. София към Дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е събрал и обсъдил относимите доказателства по делото, като е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано на основание предложение рег. 484з-186/24.01.2022 г. на директора на Дирекция "Жандармерия" с цитираните в съдебното решение заповеди на директора на ГДЖСОБТ за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, които заповеди са надлежно връчени на дисциплинарно привлеченото лице. Определеният дисциплинарно разследващ орган (ДРО) е събрал доказателства - оспорващият е депозирал обяснение, представени са сведения от свидетели, докладни записки от служители, представен е протокол за извършен визуален преглед на видеозаписи и други. Изготвена е Обобщена справка рег. 484р-4175/14.03.2022 г. от ДРО, редовно връчена, като в същата е прието, че на 23.01.2022 г. около 00.09 часа по време на установъчен пункт (УП) на вход-изход гр. Банско - посока с. Баня, на ул. "България" младши инспектор Георгиев, виновно е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), като е употребил неправомерно физическа сила, вследствие на което е причинена средна телесна повреда на гражданина Р. Сарафов. Тези действия са станали достояние и на широк кръг от лица, отразени са и в медиите, с което е уронен престижа на МВР. С Покана рег. 484р-4189/15.03.2022 г., редовно връчена на 15.03.2022 г., жалбоподателят е поканен да се яви за запознаване с всички материали от проведеното производство и да даде допълнителни писмени обяснения и възражения. След справка в деловодната система не е установено служителят да е подавал писмени обяснения или възражения, след което е изготвено Становище рег. 484р-4714/22.03.2022 г. от ДРО с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С оспорената заповед за извършеното дисциплинарно нарушение на чл. 194. ал. 2. т. 4 от ЗМВР - нарушение на чл. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс, а именно по т. 15 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" - на 23.01.2022 г. е употребил неправомерно физическа сила, вследствие на което е причинена средна телесна повреда на гражданина Р. Сарафов; по т. 19 "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представя представлява" - неправомерните действия на служителя са станали достояние на граждани, в които се формира впечатление, че полицейските служители могат безнаказано да вършат правонарушения, е намаляване или загуба на общественото доверие; по т. 20 "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си - поведението е в противоречие с очакванията на обществото, а именно, че полицейският служител предотвратява, пресича и разкрива престъпения, като служи за личен пример на гражданите; с действията си е накърнил достойнството на гражданин и е извършил акт на нечовешко отношение към него, вследствие на което е увредено здравето му, с това поведение Георгиев е осъществил съставът на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл.197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, като на основание цитираните норми на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е мотивирана, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР изложени са фактически и правни основания за издаването й, включително чрез позоваване на Обобщена справка рег. 484р-4175/ 14.03.2022 г., в същата се съдържат всички установени в хода на образуваното дисциплинарно производство факти за поведението на държавния служител, съставляващи нарушение на служебната дисциплина, с посочени време, място и обстоятелствата, при които е извършено и съответното за него дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като е спазено изискването по чл. 206, ал. 1 ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява описаното от ДНО нарушение, а именно че при възникналия на 23.01.2022 г. инцидент е употребил неправомерно физическа сила, вследствие на което е причинена средна телесна повреда на гражданина Р. Сарафов. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и които са в съответствие със събраните по делото доказателства, от които безспорно е установено нарушението, като жалбоподателя не е посочил доказателства, които да опровергават изложените в административния акт фактически основания и правни изводи за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е посочил, че правилно и в съответствие с материалния закон ДНО е приел, че нарушението на служебната дисциплина е тежко, като първоначално е отричано от извършителя, впоследствие е признато от него. Сочените от жалбоподателя причини, не са изключващи виновното поведение обстоятелства, като е установено уронване на престижа на службата - деянието е извършено на публично място и е станало достояние и на обществото чрез средствата за масово осведомяване. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество с касационната жалба са направени доводи, идентични с възраженията, направени пред решаващия съд, които възражения съдът подробно е обсъдил в мотивите си, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства. Несъгласието с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че няма доказателства за нанесен побой. Освен от приложената по делото съдебномедицинско удостоверение 40.01/2022 г., поведението на Георгиев се доказва и от представените експертни справки, протокол за визуален преглед на видеозапис на оптичен носител от 09.03.2022 г., както и свидетелски показания и други събрани по делото доказателства. В докладните записки и в Информационна карта от 23.01.2022 г. липсват данни за действията по "подсичане" на гражданина, както и за цялостното развитие на инцидента. Отразена е само извършената проверка на личната карта на пострадалия гражданин, но не и неправомерните действия относно упражненото физическо насилие, при което е причинена средна телесна повреда - скъсване на менискус. Не е докладвано нито на началника група ОДЧ при ЗЖУ - София, в качеството на оперативния дежурен по време на дежурството на наряда, нито на оперативния дежурен на ЗЖУ - София. Служителите от наряда са изготвили докладни записки на следващия ден, благодарение на изричното запитване на началника на ЗЖУ, по повод станалия му вече известен инцидент. Фактите, установени в хода на дисциплинарното производство не са оспорени и опровергани в рамките на съдебното дирене, не са представени от жалбоподателя никакви доказателства, които да ги поставят под съмнение. С поведението си касаторът безспорно е извършил правонарушение, което е неприемливо и от правна, и от морална гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността. Извършените от Георгиев действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел липса на нарушения относно компетентността на дисциплинарно наказващия орган, наличие на изискуемата форма на акта, както и липса на нарушение на административно производствените правила. По отношение приложението на материалния закон, правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че с описаното изпълнително деяние, държавният служител е нарушил изискванията на т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс като с нарушението на цитираните етични норми е осъществил и нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което с оглед уронването на престижа на службата, правилно е наложено най-тежкото наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че е осъществен квалифициращия признак - уронване на престижа на службата, наложил квалификацията по чл. 203, ал. 1, т. 13, за което ДНО в условията на обвързана компетентност следва да наложи най-тежкото наказание. Безспорно е установено, че деянието е станало известно на широк кръг от лица - граждани - приятели на пострадалия, както и широката общественост, чрез публикации в медиите, други служители на МВР - дежурния екип извикан на мястото на инцидента, органите на досъдебното производство, прокурори. Съдът е обсъдил нарушението на Етичния кодекс, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно се е спрял на последното и в контекста на Тълкувателно постановление 3 от 07.06.2007 г. на ВАС, по тълк. дело 4/2007 г., като е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Неоснователно също се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарното производство и не е констатирал нарушения. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 207 от ЗМВР - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган, същият е провел разследване, съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като изводите са съответни на събраните доказателства. Касаторът е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, осигурена му е възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 50, ал. 1 от Инструкция 8121з-877/06.07.2021 г. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като в полза на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" следва да се присъди сумата от 200 лева, за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,