Решение № 357 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 373/2009 г.

Решение № 357 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 373/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия С. Г. В. срещу потвърждаването от Военно- апелативния съд на осъдителната присъда спрямо него на Софийския военен съд. Първоинстанционната присъда е от 9 март 2009 г. по нохд № 136/2008 г. и е за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК - по обвинението, че на 1 юни 2007 г. подсъдимият е управлявал лекия си автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила (1,91 промила). Наложеното наказание е 6 месеца лишаване от свобода условно за тригодишен изпитателен срок и 1 г. лишаване от правото да управлява МПС. Второинстанционното (въззивно) решение - № 49 от 11 май 2009 г. по внохд № 43/2009 г., е постановено също по жалба от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба има позоваване на всички основания по чл. 348 НПК, но доводите са преди всичко за недоказаност на обвинението; поискани са алтернативно: оправдаване още от ВКС, ново разглеждане на делото в предходна инстанция или намаляване на наложеното наказание. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът я намира за неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне. Само декларирано си остава първото от тях - нарушението на материалния закон. Мотивирани, но напълно неоснователни са, по-нататък, твърденията за недоказаност на обвинението, които могат да бъдат отнесени към "същественото нарушение на процесуалните правила". Неоснователни, по-конкретно, са всички възражения на жалбоподателя за оценката на доказателствата, както и претенциите му за неизясненост на съществени обстоятелства (особено тази за "точната концентрация на алкохола в тялото", след като В. е отказал категорично да бъде изследвана по съответния ред кръвта му). Липсва, накрая, и явната несправедливост на наложеното наказание, а и такава поначало трудно би могла да се открои в твърде тясната рамка на санкцията по чл. 343б, ал. 1 НК (още повече когато е определен минимумът на изпитателния срок на условното осъждане). Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение