Решение № 15230 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2010 г.

ВАСVI отделение13.12.2010 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 4.06.2010 г. по адм. дело № 49/2010 г. на Административен съд - гр. Разград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15230 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Разград срещу решение № 35 от 4.06.2010 г. по адм. дело № 49/2010 г. на Административен съд - гр. Разград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните по делото няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и е по въпроса допустимо ли е да бъде изплатено обезщетение по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на бащата, гледал болното си дете, ако той и майката на детето нямат граждански брак. С посоченото по-горе решение Разградският административен съд е дал законосъобразен и обоснован позитивен отговор на този въпрос. С касационната жалба отново се настоява на становището, според което "при тълкуване на нормата на чл. 45, ал. 4 КСО става ясно, че права по същата могат да черпят съпрузите и техните възходящи и низходящи по права линия". Разпоредбата на чл. 45, ал. 4 КСО представлява легална дефиниция, според която за членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата. Щом като бащата е осигурено лице, а между страните не се спори, че болното дете е негов низходящ, очевидно те са членове на семейството на осигуреното лице (бащата) според дефиницията на чл. 45, ал. 4 КСО. Повече трудности при тълкуването на тази дефиниция ще се породят, ако и бащата, и майката на болното дете, които нямат брак помежду си, поискат да ползват всеки от тях по 60 календарни дни, но касационният жалбоподател не е инвокирал такъв довод, поради което тази хипотеза не следва да бъде обсъждана сега. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на инвокираните с нея доводи е неоснователна, а оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1