Решение № 6508 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2019 г.

Решение № 6508 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" към община Ч. срещу решение № 475 от 5.12.2018 г., постановено по адм. дело № 293/2018 г. по описа на Административен съд -С., с което е отменен Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 2018-79-1/17.07.2018 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" в отдел "Местни данъци и такси" към община Ч.. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "КА 7 Груп" ООД, чрез адв. Радева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-С. е бил АУЗ № 2018-79-1/17.07.2018 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" в отдел "Местни данъци и такси" към община Ч., потвърден с решение № 26-00-426/1 на началник отдел"Местни данъци и такси" към община Ч., с който са установени задължения за данък при придобиване на имущество по възмезден начин и дарение в размер на 29272, 02 лв. и 974, 69 лв. лихва. По делото не е било спорно, че с влезли в сила съдебни решения по граждански дела №№ 308/2017 г.; № 304/2017 г.; № 302/2017 г.; № 314/2017 г.; № 312/2017 г.; № 306/2017 г.; № 303/2017 г.; № 311/2017 г.; № 310/2017 г.; № 307/2017 г.; № 309/2017 г.; № 313/2017 г.; № 305/2017 г., всички по описа на Районен съд-Ч., е признато за установено по отношение на "Пампорово Холидей" ООД, че "КА 7 Груп" ООД е собственик на основание давностно владение върху следните недвижими имоти, находящи се гр. Ч., к. к. "П.", база за отдих "Пампорово Палас", както следва: апартамент № 75 А; апартамент № 22; апартамент № ЗЗ; апартамент № 53; апартамент № 42; апартамент № 54; склад; апартамент № 13; апартамент № 24; апартамент № 61; апартамент № 23; апартамент № 41; апартамент № 32; апартамент № 47; апартамент № 31 А; апартамент № 35; апартамент № 43; апартамент № 43; апартамент № 53; апартамент № 34; апартамент № 75; магазин № 4; гараж; гараж № 2; гараж № 3 и гараж № 4. На 15.06.2018 г. от жалбоподателя са подадени шест броя данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ, на база на които от органа по приходите са изчислени данъчните оценки и съответния данък за придобиване. На 17.07.2018 г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният АУЗ, с който са установени задължения за данък при придобиване на имущество по възмезден начин и дарение в размер на 29272, 02 лв. и 974, 69 лв. лихва. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма, но е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон. Приел е за безспорно установено по делото, че са налице влезли в сила съдебни решение, с които по отношение на "Пампорово Холидей" ООД е признато за установено, че дружеството жалбоподател е собственик на основание на давностно владение на описаните по-горе недвижими имоти-самостоятелни обекти, като установителните искове са по реда на чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС. Съдът е обсъдил пределите на СПН на приложените по делото съдебни решения. Позовал се е на определение № 449/12.11.2010 г. на НКС по гр. д. № 373/2010 г. II ГО в което е посочено, че задължението за събиране на данък при придобиване на недвижимо имущество по давност е на нотариуса, снабдяващ съответното лице с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Приел е жалбата за основателна и е отменил оспорения АУЗ. Решението е правилно като краен резултат. Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗМДТ, която е в сила от 1.01.2010 г. предвижда заплащане на данък при безвъзмездно придобиване на имущество и при придобиване на недвижим имот /и ограничени вещни права върху тях/ по давност. В настоящият случай към подадените от жалбоподателя 6 бр. данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ са приложени съдебни решения на РС-Ч., с които по отношение на "Пампорово Холидей" ООД е признато за установено, че "КА 7 Груп" ООД е собственик на основание на давностно владение на недвижими имоти-самостоятелни обекти, находящи се гр. Ч., к. к. "П.", база за отдих "Пампорово Палас". Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение на имота в продължение на определен период от време. Обстоятелството, че даден имот е владян през определен период от време, преди да бъде придобит по давност, не превръща владелеца на имота в собственик за този период. При издаването на оспорения АУЗ № 2018-79-1/17.07.2018 г., задължение за плащане на данък по чл. 44, ал. 3 ЗМДТ не съществува за "КА 7 Груп" ООД, което не е титуляр на правото на собственост, т. е не е в кръга на данъчно задължените лица. Според представеният в касационното производство нотариален акт, издаден на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС "КА 7 Груп" ООД е придобил собствеността на недвижимите имоти, находящи се гр. Ч., к. к. "П.", база за отдих "Пампорово Палас" на 10.04.2019 г., когато е издаден нотариалния акт, който констатира правото му на собственост. Предвид изложеното административния съд правилно е приел, че оспорения АУЗ е постановен в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗД, с който са установени задължения за данък при придобиване на имущество по възмезден начин и дарение в размер на 29272, 02 лв. и 974, 69 лв. лихва първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на "КА 7 Груп" ООД разноски за касационна инстанция в размер на 1680 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, осмо отделение,