Решение № 8833 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 702/2019 г.

Решение № 8833 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 702/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Димчева, подадена чрез пълномощник адвокат Р. Ножарова, против Решение № 7886/27.12.2018 г., постановено по административно дело № 10710/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РА-30-314/15.08.2018 г. на Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, нареждаща премахване на незаконен строеж "Едноетажна жилищна сграда с пристройка", изградена в имот с идентификатор 68134.2822.367 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [район], [жк], [улица]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на строежа. Оспорват се възприетите от съда изводи относно годината на построяване на сградата и относно действителния извършител на строежа. Касационната жалба се поддържа от адвокат Ножарова, която моли да бъде уважена по съображенията, съдържащи се в същата. Ответната страна – Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община се представлява от юрисконсулт Д. Павлов, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на И. Димчева да премахне незаконен строеж "Едноетажна жилищна сграда с пристройка", находящ с в поземлен имот с идентификатор 68134.2822.367 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [район], [жк], [улица]. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като изграден без одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, от пета категория, извършен през 2017 г. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. От страна на жалбоподателя не са били оборени относимите за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, периодът на реализирането му, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа. С оглед на обстоятелството, че сградата е изградена през 2017 г., обоснован е изводът на съда за неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Недоказано е останало твърдението на жалбоподателя за това, че неправилно е посочен като адресат на заповедта, тъй като друго лице се явява негов извършител. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентния административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, в хода на административното производство не е имало данни за друг извършител на строежа, поради което правилно за адресат на заповедта е посочен неговия собственик. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,