Решение № 14130 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1358/2017 г.

Решение № 14130 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1358/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Исмиханов, чрез процесуалния му представител адвокат Топов, против решение № 325/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 226/2016 година по описа на Административен съд Смолян с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът, изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Д. Исмиханов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ от 23.10.2014 година на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо подлежащи на възстановяване 25% от изплатена субсидия по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. за кампании 2007, 2008, 2009, 2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице твърдяната в касационната жалба нищожност на обжалвания АУПДВ, като издаден от некомпетентен орган. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно тази разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд АУПДВ, предоставена му с представената по делото заповед № 03-РО/2866 от 12.11.2013 година на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". От приетите по делото доказателства е установено, че Исмиханов е поел петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С уведомително писмо от 26.06.2013 г., зам. изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил поетия от Исмиханов ангажимент на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е обжалван и е влязъл в сила. С решение № 161/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 226/2016 г. по описа на Административен съд Смолян е отхвърлено и искането на касационния жалбоподател за прогласяване нищожността на същия акт. С писмо от 25.02.2014 г. жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. На 23.10.2014 г., въз основа на влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 211, е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в размер на 25% от изплатените субсидии за 2007, 2008, 2009 и 2010 г., тъй като участието е прекратено след четвъртата година от поетия ангажимент. Прекратяването на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. има за правна последица възстановяване на получената субсидия в определения от административния орган размер, при приложението на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 11/2008 г., по който размер не е налице спор по делото. В касационната жалба се излагат единствено доводи за незаконосъобразността на акта, с който е прекратен поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент. Както бе посочено този акт е влязъл в сила, а неговата незаконосъобразност не е предмет на настоящето производство. При така изложените съображения обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение