Решение № 13969 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2012 г.

Решение № 13969 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Община-Бургас, представлявана от кмета на общината, против Решение № 807/19.05.2012 г. по адм. дело № 2089/2011 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Лъчезар Добрев Дакашев оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответницата Миланка Добрева Теодосиева, чрез пълномощника си - адв. Стоянов, също оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представя подробна писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за недопустимост на обжалваното решение, на основание чл. 177, ал. 3 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е обявил за нищожна Заповед № 754/19.04.1994 г. на кмета на община-Бургас, с която е одобрено частичното изменение на ЗП и ЧКЗСП на кв. 28 по плана на ЦГЧ-гр. Бургас, обхващащо парцели I, IV и V, състоящо се в завишаване с един жилищен етаж височината на застройката в имоти 2264, 2266 и 2265,съгласно графичната част към заповедта, поради липса на материална компетентност на издателя й, на основание чл. 146, т. 1 от АПК. Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба на Миланка Добрева Теодосиева, съсобственик на парцел V-2265, кв. 28, с искане за обявяване нищожността на тази заповед, на няколко основания, едно от които е липса на компетентност. Съдът, след като е анализирал доказателствата по делото, е установил, че жалбата е допустима и основателна, тъй като оспорената заповед е издадена при липса на компетентност на издателя й - зам. кмета на община-Бургас Георги Петров Георгиев, в отсъствие на делегирани му правомощия за издаване на такива заповеди, на основание чл. 184, ал. 1 от ЗР на ЗТСУ (отм.), вр. с чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.). Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за нищожност на оспорената заповед. Със заповедта, при действието на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), е одобрено частично изменение на ЗП и ЧКЗСП, засягащо парцели I, IV и V, съответно имоти 2264, 2266 и 2265, относно застройката предвидена в тях, завишавайки същата с един етаж. Съгласно чл. 6, т. 7 от ЗТСУ /в ред. Д. в. бр. 31/1990 г., сега отм./, в сила към датата на издаване на заповедта, измененията на подробните градоустройствени планове, както и кварталнозастроителните и силуети планове, се одобряват от кмета на общината. С чл. 184, ал. 1 от ЗР на ЗТСУ (отм.) е предвидена законова възможност за делегиране на тези правомощия на кмета, на зам. кмета и на гл. архитект, при определени условия. За да породи правни последици, делегацията по ал. 1, изисква решение на Общинския съвет за предоставяне на тези функции от кмета на зам. кмета /гл. архитект/ и съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, при наличието на които кмета издава акт, с който предоставя тези свои функции на зам. кмета или на гл. архитект. От данните по делото е установено, че заповедта за частично изменение на ПУП-ПЗ и ЧКЗСП, е издадена от зам. кмета - инж. Георги Петров Георгиев, а не от кмета на община Бургас-Пр. Проданов. За да породи правни последици, т. е за да бъде валиден акт, заповедта трябва да отговаря на условията за делегация по чл. 184, ал. 1 от ЗР на ЗТСУ (отм.), т. е освен решение на ОбС-Бургас, каквото в случая е установено, че е взето /решение по т. 2.4 от Протокол № 16/26.05.1993 г. на ОбС/, трябва да има и съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството за прехвърляне на функции по чл. 6.т. 7 от ЗТСУ (отм.) на зам. кмета, въз основа на които кмета да извърши делегацията. В случая обосновано е прието, че такова съгласие на министъра към 19.04.1994 г. -датата на издаване на заповедта или преди нея не е издавано, те. касаторът не е установил фактите, въз основа на които е издадена заповедта. Точно обратното. От представените: заповед от 20.02.1995 г. на министъра на РРБ, писмо-съгласие на зам. министъра на РРБ, от 24.02.1995 г. и Заповед № 377/17.03.1995 г. на кмета на община-Бургас за делегация, се потвърждават изводите на решаващия съд, че към датата на издаване на процесната заповед, зам. кмета Г. Георгиев не е имал правомощията по чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.), поради неизпълнение на условията на чл. 184, ал. 1 от ЗР на ЗТСУ (отм.). Компетентността на издателя на акта се преценява към момента на издаването му, а в случая е безспорно установено, че към 19.04.1994 г. зам. кмета на община-Бургас не е имал правомощия за издаване на актове по чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.), какъвто акт е и процесната заповед. Ето защо като е обявил нищожността й, на основание чл. 146, т. 1 от АПК, съдът е постановил законосъобразно и обосновано решение. Недопустимо е оплакването на касатора, че е налице заместване, а не делегация, което прави заповедта унищожаема, а не нищожна. Доводът се прави за първи път пред касационната инстанция, което е недопустимо. Въпреки това по делото липсват каквито и да са доказателства за наличие института на заместване на кмета при издаване на процесната заповед, за разлика от доказателствата за наличие на започнала процедура по делегация. Неоснователно е и заключението на представителя на Върховна административна прокуратура, за недопустимост на решението, на основание чл. 177, ал. 3 от АПК. Разпоредбата е неприложима за случая. Ответницата по касация-Миланка Теодосиева не е взела участие като заинтересована страна по приключилото с влязло в сила решение адм. дело № 51/1998 г. на Окръжен съд-Бургас, коригирано с решение по адм. дело № 10602/2001 г. на ВАС, второ отделение, с предмет - оспорване законосъобразността на същата заповед на кмета на община-Бургас от други лица. Съобразно крайния резултат по това дело, а именно отхвърлена жалба срещу тази заповед, решението по него се ползва със сила на присъдено нещо и има установително действие само по отношение на страните, взели участие в делото. По отношение на Миланка Теодосиева това решение няма сила на присъдено нещо, от което следва, че за нея, при доказан правен интерес от оспорване на заповедта като нищожна, това решение не може да й бъде противопоставено, като преклудиращо правото й да иска нищожност. При наличие на валидно, допустимо и правилно решение, същото следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационната жалба и искането на ответника, на същия следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция, в размер на 500 лева за процесуално представителство от адвокат, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение