Решение № 4044 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2009 г.

Решение № 4044 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Милка Кирова Иванова против решение по адм. д. № 2053/2008 г. по описа на АС - Варна. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно. В приложената присъда по д. № 6/1945 г. на Варненския областен народен съд не е цитирано името на Стоян Николов Танев. Въпреки това е факт, че наследодателят е екзекутиран, поради което иска отмяна на решението и уважаване на искането за обезщетение по ЗПГРРЛ. Представя решение № 114/7.05.2008 г. по н. д. № 69/2008 г. по описа на ВКС, III н. о., с което е оставена без разглеждане жалбата на Милка Кирова Иванова срещу въззивно решение № 191/27.12.2007 г. на Варненския апелативен съд по ч. н. д. № 443/2007 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производство по молбата на Милка Иванова за съдебна реабилитация на баща й Стоян Николов Танев, тъй като лицето е осъдено на смърт за престъпление по Наредбата-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световна война. Развива доводи за необоснованост, защото от присъдата не става ясно за какво престъпление е осъден наследодателят, присъдата спрямо него е нищожна, а екзекуцията му обосновава правния интерес да се иска обезщетение. Ответната страна областният управител на Варненска област оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като наследодателят е осъден на смърт от Народния съд 1944 - 45 г., а присъдата е изпълнена, няма данни за хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалба на касационната жалбоподателка срещу изричен отказ № РД-08-7706-213 от 4.07.2008 г. на областния управител на Варненска област да уважи искане на Милка Кирилова Иванова за обезщетение по ЗПГРРЛ. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че отказът е законосъобразен, защото наследодателят е осъден на смърт по нохд. № 6/1945 г. на Варненски областен съд по Наредбата-закон за съдене от Народния съд и няма представени доказателства за амнистиране, или реабилитиране по съдебен ред. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спорът е правен и се свежда до приложението на чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ. От приложените доказателства по делото е видно, че наследодателят на жалбоподателката Стоян Николов Танев с присъда от 23 март 1945 г. по нохд № 6/1945 г. на VI състав на Варненския областен народен съд в р. III, т. 2 е признат за виновен за престъпление по чл. 7, т. 7 и т. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновниците за въвличане на България в Световна война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея, изразяващо се в това, че като началник на рота при жандармерия е участвал в акции по залавянето на партизани, арестуват 6 ятаци и им нанасят жесток побой. С присъдата не е определено наказание, но е безспорно, че Стоян Николов Танев е екзекутиран на 24.03.1945 г., за което е съставен акт за смърт № 418/30.04.1945 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 вр. с чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ наследниците на осъдени от Народния съд 1944 - 1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора /нови - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) имат право на еднократно обезщетение. Защитната теза на жалбоподателката е, че в случая има репресия поради липсата на осъдителна присъда спрямо баща й, заради пропуска на съда да му определи смъртно наказание. С присъдата наследодателят е признат за виновен за престъпно деяние по чл. 2, т. 7 от Наредбата-закон, който текст инкриминира заповядването, поощряването или извършването на убийства, тежки телесни повреди, палежи, обири, грабежи и изтезания и за престъпление по т. 10, предвиден за деяния, с които е допринесено дейно и съществено за извършване или провеждане на деянията по чл. 2, т. 1 - т. 9. Пропускът на Народния съд в присъдата да посочи наказанието, може да сочи за неспазване на законови изисквания относно реквизитите на съдебния акт, съгласно Закона за углавното съдопроизводство /ДВ, бр. 77 от 7.04.1897 г./, действал към него момент. Дали обаче при издаване на осъдителна присъда от Народния съд като специален орган на държавно наказателно правосъдие има допуснатото нарушение на процесуалния закон, е въпрос, по който нито административният орган, нито административният съд могат да се произнасят по реда на косвения съдебен контрол. Именно затова законодателят обявява политическа и гражданска реабилитация на лица, осъдени от Народния съд, само ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора. Нарушенията обаче, допуснати при постановяване на присъда не означава, че такава липсва, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателката. В случая жалбоподателката не е ангажирала доказателства за отмяна на присъдата, нито за съдебна реабилитация, а деянието не е амнистирано. Поради това отказът на областния управител да определи обезщетение е законосъобразен, а съдебното решение правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,