Решение № 5391 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 753/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д., чрез процесуален представител, против решение 1199 от 26.03.2024г. по адм. дело 672/2023г. на Административен съд-Пазарджик (АС Пазарджик), с което е отхвърлена жалбата на Д., против заповед рег.4581з-1233/29.05.2023г. на ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът Ректорът на Академията на МВР, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед рег.4581з-1233/29.05.2023г., издадена от старши комисар И. В. - ректор на Академията на МВР, с която на основание чл. 49, ал. 4, т. 4 ЗМВР и чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правила за организацията и дейността на Центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт (ПОДЦСППЦБПС) към Академията на МВР е прекратено участието на стажант Д. Р. Д. от ОДМВР-Пазарджик, в курс за първоначално професионално обучение I.С.1.1.И. Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности Полицай , Водач на оперативен автомобил II степен , Младши автоконтрольор II степен и Младши полицейски инспектор , преди завършване срока на обучение, поради слаб успех, и стажанта е отстранен от Център за специализация и професионална подготовка- Казанлък при АМВР. За да постанови обжалваното решение АС Пазарджик е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел. Основателни са доводите на касатора, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган, в частта, с която е прекратено участието на стажант Д. Р. Д. от ОДМВР-Пазарджик, в процесния курс за първоначално професионално обучение. Приложимите материалноправни норми се съдържат в Наредба 8121з-433/16.03.2017г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (в относимата редакция), и в ПОДЦСППЦБПС към Академията на МВР. Към датата на издаване на оспорения акт - 29.05.2023г., прекратяването участието на служителите (държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е касатора Д. е уредено в чл.13, ал.1 от Наредбата (в приложимата редакция), като според ал.2 за прекратяване или отмяна участието на служител в курс за професионално обучение с откъсване от работа ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР или обучаващите институции на МВР изпращат в тридневен срок от възникване на причината мотивирано предложение чрез директора на ДЧР до главния секретар на МВР. Липсата в цитираната норма на изрично посочен орган, компетентен да издаде заповед за прекратяване се извежда от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.36, ал.2, т.4 ЗМВР във вр. с чл.12, ал.1 и чл. 13, ал.2 от Наредба 8121з-433/16.03.2017г. (в приложимата редакция), предвид позицията на Главния секретар на МВР в администрацията на министерството на вътрешните работи, и възложените с нормативен акт на този административен орган функции, свързани с организацията на професионалното и допълнителното обучение на служителите от МВР, вкл. стажантите в съответните областни дирекции на МВР. В настоящия казус след като Д. Р. Д. - изпратена със Заповед 8121К-57/06.01.2023г. на Главния секретар на МВР (чл.12, ал.1 от Наредба 8121з-433/16.03.2017г., в приложимата редакция), на курс за първоначално професионално обучение I.С.1.1.И Курс за младши изпълнителски длъжности Полицай , Водач на оперативен автомобил II степен , Младши автоконтрольор II степен и Младши полицейски инспектор в ЦСПП Казанлък е получила слаби оценки на редовния, поправителния и ликвидационния изпити по Модул 3, част 1, по отношение на стажанта е било налице основанието по чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, и в този случай на осн. чл.13, ал.2 от Наредбата (в приложимата редакция), Ректора на АМВР е бил длъжен да изпрати чрез директора на ДЧР до Главния секретар на МВР мотивирано предложение за прекратяване участието на Д. в процесния курс за първоначално професионално обучение. Задължението на Ректора на АМВР за изпращане в срок на мотивирано предложение до Главния секретар на МВР при наличие на хипотезата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата (в приложимата редакция) кореспондира с разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата и осигурява възможност на административния орган, разпоредил изпращане на служител от МВР на курс за професионално обучение с откъсване от работа да прекрати действието на акта по изпращане/определяне. Изложеното означава, че издаването на административен акт в горепосочения смисъл, т.е. акт с който се прекратява участието на служител от МВР в курс за професионално обучение е изцяло в правомощията на Главния секретар на МВР, в рамките на установената в чл.36, ал.2 т.4 ЗМВР компетентност, свързана с изпълнително-разпоредителната дейност на този орган. Налага се извод, че противно на възприетото от първостепенния съд оспорената заповед в тази нейна част е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Решението на АС-Пазарджик в тази част трябва да се отмени като постановено при соченото от касатора основание по чл.209, т.3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост трябва да се отмени, като вместо него заповед рег.4581з-1233/29.05.2023г., издадена от старши комисар И. В. - ректор на Академията на МВР, в частта, с която е прекратено участието на стажант Д. Р. Д. от ОДМВР-Пазарджик, в курс за първоначално професионално обучение I.С.1.1.И. Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности Полицай , Водач на оперативен автомобил II степен , Младши автокнтрольор II степен и Младши полицейски инспектор , преди завършване срока на обучение, се обяви за нищожна. Относно частта от оспорената заповед, с която стажанта е отстранен от Център за специализация и професионална подготовка- Казанлък при АМВР, изводите на АС-Пазарджик за законосъобразен АА са правилни. Разпоредбата на чл.64, ал.1, т.1 от ПОДЦСППЦБПС, макар и непрецизно, предвижда, че обучаваните се отстраняват от ЦСПП с мотивирана заповед на ректора на АМВР преди завършване на срока на обучение, като участието им в курса се прекратява поради слаб успех. Издаването на административен акт с който се отстранява обучаем стажант от курс за първоначално професионално обучение в ЦСПП Казанлък при Академия на МВР, преди завършване на срока на обучение, поради слаб успех е изцяло в правомощията на ректора на Академията на МВР, в рамките на установената в чл.49, ал.4, т 4 ЗМВР във вр. с чл.64, ал.1, т.1 от ПОДЦСППЦБПС към Академията на МРВ компетентност, свързана с изпълнително-разпоредителната дейност на този орган. Законосъобразни са изводите на съда, че липсват допуснати нарушения при организацията и провеждането на редовния, поправителния и ликвидационния изпит. Според чл.53, ал.4 от ПОДЦСППЦБПС обучаваните имат право на: един ликвидационен изпит за базов етап, един ликвидационен изпит на специализационен етап, един ликвидационен изпит за заключителния изпит по теория и практика на курсовете за първоначално професионално обучение и един ликвидационен изпит за останалите курсове на обучение. В случая от представените по делото протоколи за проведени изпити от редовна, поправителна и ликвидационна сесия по Наказателноправна подготовка -част 1 от Модул 3, от 12.05.2023г., 16.05.2023г. и 19.05.2023г. се установява, че касаторът е получил оценка Слаб 2 на всички изпити. Посочените протоколи представляват официални писмени документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като такива се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях факти, за оборването на които Д. не е ангажирала доказателства пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция. Ректорът на Академията на МВР действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно установена слаба оценка на ликвидационен изпит е длъжен да издаде съответната заповед, с която да отстрани стажанта от обучението, с оглед разпоредбата на чл. 64, т.1 от ПОДЦСППЦБПС, в която е предвидено, че обучаваните се отстраняват от ЦСПП с мотивирана заповед на ректора на Академията на МВР преди завършване на срока на обучение, като участието им в курса се прекратява поради слаб успех. След отстраняването, Ректора на АМВР е следвало да изпълни процедурата по чл.13, ал.2 от Наредба 8121з-433/16.03.2017г. Не се кредитират възраженията на касатора. По отношение на оценяване на знанията и уменията на обучаемите в ЦСПП, провеждане на изпитите, отписване и отстраняване на същите, се прилагат ПОДЦСППЦБПС, процедурата по които е спазена, а установените данни, свързани с основанието за отстраняване на обучаемия не са опровергани в проведеното съдебно производство с допустимите доказателствени средства, както правилно е приел първостепенния съд. Ожалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Пазарджик е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства, вкл. при обсъждане показанията на свидетелите Н., К. и Хитрова. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт в тази негова част не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т.3, предл. първо и второ от АПК, и същият трябва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл., ал.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение