Решение № 4934 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16235/2009 г.

Решение № 4934 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16235/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илия Атанасов Котрулев от гр. София срещу решение № 65 от 28.10.2009 г. по адм. дело № 966/2009 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с молба - декларация вх. № 91-0-692 от 6.10.2008 г. касационният жалбоподател е поискал да му бъде отпусната целева помощ за отопление и със заповед № 91-0-692 от 15.10.2008 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Люлин, гр. София е отпуснал такава в размер на 282,50 лв. Впоследствие в ДСП - Люлин е получена информация от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София град, офис "Люлин", че Илия Атанасов Котрулев е регистриран като едноличен търговец (приложение към т. 1 на писмо изх. № 19-13-00-84 от 10.10.2008 г.). Позовавайки се на тази информация директорът на ДСП - Люлин със заповед № РД-70 от 15.12.2008 г. е лишил жалбоподателя от социални помощи за отопление за срок от 2 години, а със заповед № РД-71 от същата дата (15.12.2008 г.) е започнал производство за възстановяване на предоставената на жалбоподателя въз основа на посочената по-горе заповед № 91-0-692 от 15.10.2008 г. целева помощ за отопление. Илия Атанасов Котрулев е поискал от Националното бюро за правна помощ да му бъде оказана такава за оспорване на негативните за него заповеди. Според чл. 22, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) консултация за завеждане на дело и подготовка на документи за завеждане на дело (като отделни видове правна помощ) се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) Според втората алинея на чл. 22 ЗПП това обстоятелство се удостоверява със заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" (за отпускане на месечна социална помощ), а в случай че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи. По искане на жалбоподателя да му бъде издадено удостоверение по чл. 22, ал. 2, изр. 2-ро ЗПП, директорът на ДСП - Люлин е издал удостоверение № 94 ИИ-63 от 16.12.2008 г., с което е удостоверил, че жалбоподателят "не отговаря на условията за подпомагане с месечна социална помощ" и "не е правоимащ за този вид подпомагане." Предмет на адм. дело № 966/2009 г. на Административен съд - София град е законосъобразността на това удостоверение. Първоначално с определение № 895 от 5.03.2009 г. Административен съд - София град е приел, че това удостоверение не е административен акт и е прекратил производството по делото. Но с определение № 7007 от 28.09.2009 г. по адм. дело № 6611/2009 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил определението на Административен съд - София град и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, вкл. за разрешаване по същество на спора, заявен с жалбата. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че "удостоверение изх. № 94 ИИ-63 от 16.12.2008 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин", гр. София, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК." В изпълнение на това определение Административен съд - София град е разгледал спора по същество и позовавайки се на данните в удостоверение за актуално състояние, издадено от Софийски градски съд на 17.03.2009 г. по фирм. дело № 30544/1992 г., е приел, че въз основа на решение № 1 от 19.11.1992 г. по това дело жалбоподателят Илия Атанасов Котрулев е регистриран като едноличен търговец с фирма "ИАК - Илия Котрулев", а според чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) за да бъде отпусната месечна социална помощ лицата, заявили потребност от такава помощ, трябва да не са регистрирани като еднолични търговци. Щом като жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец, той не отговаря на условията за подпомагане с месечна социална помощ и удостоверявайки това обстоятелство директорът на ДСП - Люлин е издал законосъобразен (декларативен) административен акт. По тези съображения с посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Илия Атанасов Котрулев срещу удостоверение изх. № 94 ИИ-63 от 16.12.2008 г. на директора на ДСП - Люлин. Решението е правилно. Удостоверената от Софийския градски съд регистрация на жалбоподателя като едноличен търговец (фирм. дело № 30544 от 1992 г.) не е опровергана. Обстоятелството, че не е вписан в търговския регистър не е доказателство за невярно съдържание на съдебното удостоверение по фирм. дело № 30544/1992 г. на Софийския градски съд. Това обстоятелство единствено сочи на извода, че жалбоподателят не е направил пререгистрация по § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър (ПЗР на ЗТР). Но срокът за такава пререгистрация изтича на 1.01.2011 г. (§ 56 ПЗР на ЗТР), т. е. този срок все още не е изтекъл, поради което не е възникнало правото по § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТР на Агенцията по вписванията служебно да заличи тази регистрация. А щом жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец и не е заличен като такъв, не е налице изискуемата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП отрицателна предпоставка за правото му на социално подпомагане и оспореното от него удостоверение е законосъобразен административен акт, за какъвто е обявено с определение № 7007 от 28.09.2009 г. по адм. дело № 6611/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Ако жалбоподателят има други (непредставени от него по делото) доказателства, че регистрацията по фирм. дело № 30544/1992 г. на Софийския градски съд е невярна или че е заличена, може да установи по общия исков ред неверността на съдържанието на удостоверението за актуално състояние, издадено от Софийски градски съд на 17.03.2009 г. по фирм. дело № 30544/1992 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,