Решение № 14972 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2018 г.

Решение № 14972 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София срещу решение № 5009/25.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 11666/2016 г., с което e отменен отказ за извършване на административна услуга – издаване на винетен стикер за паркиране по постоянен адрес в зона за почасово платено паркиране, обективиран в писмо изх. № 2733/11.11.2016 г. по заявление на Б. Коруджиков и е върната административната преписка за произнасяне по искането в срока, определен от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична Община. Касаторът - Изпълнителният директор на "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради твърдения, които следва да се квалифицират като такива за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно разпределил доказателствената тежест и възложил в тежест на администрацията да докаже, че имотът не се ползва като жилище и съответно неправилно приел, че се ползва като такова. Поради това моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови ново, с което оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Б. Коруджиков лично и чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с оспорване на отказ за извършване на административна услуга – издаване на винетен стикер за паркиране по постоянен адрес в зона за почасово платено паркиране, обективиран в писмо изх. № 2733/11.11.2016 г. по заявление вх. № ВС55507/20.10.2016 г., подадено от Б. Коруджиков, с представени към него копие от лична карта, копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот, както и свидетелство за регистрация на ППС. Въз основа на констативен протокол от 7.11.2016 г., подписан от В. Голубова и Л. Кузманова в административното производство е прието, че Б. Коруджиков не живее на заявения адрес, а извършва търговска дейност там. В административната преписка е представено и писмо с вх. № 2715/2/01.12.2016 г. на дирекция "Общински строителен контрол" при СО, съгласно което е установен незаконен строеж: "Промяна на предназначението на ап. 18/жилище/ в ателие за създаване на уникални изделия от стъкло". След преценка на писмените доказателства и въз основа показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че имотът представлява апартамент, находящ се на адрес, съвпадащ с постоянния адрес на Б. Коруджиков, който е и собственик на имота, и живее в него, като не е установено той да обитава друго жилище или да ползва жилището като търговски обект; не е установено с влязъл в сила административен акт, съставен от съответните длъжностни лица по реда на ЗУТ, предназначението на имота да е незаконно променено. Поради това, въпреки обстоятелството, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, съдът е счел, че актът е незаконосъобразен, поради съществени нарушения на административно- производствените правила и материалния закон, в който смисъл е постановил решението си. Решението е правилно. Не са налице касационни основания, налагащи отмяната му. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, при надлежно установяване на относимите към спора факти, като след излагане на обосновани житейски и правни мотиви, съдът е формирал правилен извод по приложение на материалния закон. Предпоставките за възникване на право на локално платено паркиране на ППС на улици, булеварди и площади - общинска собственост по смисъла чл. 71 вр. чл. 72 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична Община, в редакцията й след изменението с решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г. на СОС, са физическите лица – ползватели да управляват ППС по силата на право на собственост или на правно основание, различно от правото на собственост, да са собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране и да са постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Действително, в тежест на лицата, които искат това право да им бъде признато, е да докажат наличието на фактите, обуславящи възникването на посочените предпоставки. Правилен е изводът на АССГ, че ответникът Б. Коруджиков е доказал, посредством представения нотариален акт и лична карта, че е собственик на жилище, адресът на което съвпада с постоянния му адрес. Не е спорно, че жилището попада в зоните за почасово платено паркиране. Посочените официални документи не са оспорени от касатора по предвидения в закона ред, поради което представляват доказателства, ползващи се с неоспорена и необорена материална доказателствена сила. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че Б. Коруджиков живее в процесното жилище. Обратното не се установява от представения протокол от 7.11.2016 г., който, тъй като е съставен без посочено в него правно основание, от лица, чието качество не е установено и доказано и при пълно неглижиране на административно-производствените правила за съставянето му, не представлява официален свидетелстващ документ. Не се установява издаването на индивидуален административен акт, с който по предвидения в закона ред да е установена промяна в предназначението на описания в нотариалния акт жилищен имот. Предвид обстоятелството, че така описаната фактическа обстановка е установена при липса на съществени процесуални нарушения, правилен е крайният извод на съда, че са се реализирали фактите, обуславящи възникването на претендираното от ответника право на почасово платено паркиране, във връзка с което на последния се дължи административна услуга, чрез издаване на съответния стикер за паркиране. Неоснователни са и касационните доводи във връзка с присъдените разноски. Съдът е формирал мотиви относно техния размер, включително като е обсъдил възражението ма прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изменение на решението в частта за разноските не е искано по предвидения в закона ред. Като правилно, решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски на ответника по касация не следва да бъде уважавано, тъй като представената разпечатка без установено авторство не доказва заплащане по банков път на адвокатския хонорар за представителство пред настоящата инстанция, така, както е уговорено в приложения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на трето отделение на Върховен административен съд