Решение № 17081 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2361/2011 г.

Решение № 17081 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2361/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милен Испиридонов Миланов, от гр. Дупница, против решение № 297 от 16.12.2010 г., постановено по адм. дело № 318/2010 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Кюстендил, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата на Милен Испиридонов Миланов против заповед № 3259/16.08.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Кюстендил, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В заповедта са изложените фактическите основания за издаването й, като дисциплинарно наказващият орган се е позовал и на обобщената справка, изготвена от дисциплинарно наказващия орган. Доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в същата са изложени мотиви, които са различни от тези, визирани в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, са неоснователни. В случая се касае за два различни административни акта, постановени в отделните фази на дисциплинарното производство, поради което същите не могат и не следва да съдържат идентични фактически основания. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея на 10.08.2010 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. На 12.08.2010 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. На 13.07.2010 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, с който дисциплинарно-наказващия орган е запознат, видно от поставената резолюция. Преди налагане на дисциплинарното наказание служителят е изслушан, за което е съставен протокол, съгласно изискването на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР, подписан от административния орган и от държавния служител. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Следователно при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора за противното, са неоснователни. Фактът, че в протокола за изслушване не е отбелязано присъствието на друг служител, не води до извод за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е дал две писмени обяснения, с които дисциплинарно-наказващият орган се е запознал и е бил изслушан от последния. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно уволнение. Доводите на касатора, че държавният служител е извършил нарушение на служебните си задължения, което е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание, са неоснователни. С неизпълнение на служебните си задължения жалбоподателят е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.) От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Миланов не е изпълнил задълженията на възложения му наряд - пост № 1 (пред сградата на РУП Дупница, част от който е обход на паркинга за служебни и задържани автомобили), изразяващи се в носене на служба и охраняване на поста в резултат, на което е отнет противозаконно автомобил, иззет като веществено доказателство и находящ се на охраняемия паркинг на самото РУП на МВР - Дупница, което е станало обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, което сочи на извършено тежко дисциплинарно нарушение. В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Неоснователни са доводите, че Миланов не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като не са му поставяни конкретни задачи да охранява самият автомобил. Същият е имал задължение да охранява непрекъснато пост № 1, което не е изпълнил. Напротив установено е, че служителят вместо да изпълнява задълженията си е престоял в сградата на управлението, и то за продължителен период от време (от 00.53 ч. до 05.20 ч. на 10.07.2010 г.). От събраните по делото доказателства е установено и извършване на второто нарушение, описано в оспорената заповед. В докладна записка от 10.07.2010 г. до началника на РУП Дупница жалбоподателят е посочил, че през дежурството му на 09/10.07.2010 г. за времето от 18.00 ч. - 6.00 ч. периодично е проверявал паркираните автомобили в района на управлението, а в нарядния дневник е записал, че по време на дежурството му не е констатирал нарушение. По делото е установено, че Миланов не е изпълнявал служебните си задължения, а по време на дежурството му е извършена кражба на МПС. Следователно посоченото нарушение правилно е квалифицирано като такова по т. 46 от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР. Ето защо като е направил извод, че жалбоподателят е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Кюстендил е постановил решение съответно на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,