Решение № 3120 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място], общ. [община], регистрирано в Търговския регистър с [ЕИК], представлявано от неограничено отговорния съдружник "ЛИДЛ България" ЕООД, [населено място], регистрирано в Търговския регистър с [ЕИК], чрез процесуален представител адв.В.Томов и на Г. Георгиева - старши инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните Варна (ОДБХ-Варна) и Г. Желязкова - инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ-Варна срещу Решение 751/09.06.2023 г. постановено по адм.д. 108/2023 г. по описа на Административен съд София-област.

Касационният жалбоподател "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място], оспорва решението в частта, в която съдът, като е отменил Предписание 02941/13.01.2023 издадено от Г. Георгиева - старши инспектор към ОДБХ-Варна и Г. Желязкова - инспектор към ОДБХ-Варна в частта му по т. 2 и т. 5 е върнал преписката за ново произнасяне и в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място], в частта й по т. 4. от Предписание 02941/13.01.2023 издадено от Г. Георгиева - старши инспектор към ОДБХ-Варна и Г. Желязкова - инспектор към ОДБХ-Варна.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението в оспорените части е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК.

Посочва, че неправилно първоинстанционния съд, след като е установил незаконосъобразност на Предписание 02941/13.01.2023, в частта му по т. 2 и т. 5 е върнал преписката за ново произнасяне, при положение, че в случая не са налице хипотезите на чл.173, ал.2, предл. първо във вр. с чл.173, ал.1 във вр. с чл.9, ал.1, предл. последно АПК, чл.173, ал.2, предл. второ АПК и чл.173, ал.2, предл. трето АПК.

По отношение на Предписанието в частта по т.4, съдът не е съобразил, че Лидл не извършва производство или обработка на храни, вкл.тестени изделия, както и че контролния орган не е констатирал замърсяване на храните, а само потенциална възможност за такова замърсяване.

Иска решението в обжалваните му части да бъде отменено и се постанови решение, с което се отмени предписанието в частта по т.4. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците по касационната жалба на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място] - Г. Георгиева - старши инспектор към ОДБХ-Варна и Г. Желязкова - инспектор към ОДБХ-Варна оспорват жалбата, като по отношение на решението в частта, в която е отменено предписанието по т.2 и т.5 сочат, че същото е обжалвано от тях, а по отношение на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Лидл срещу предписанието по т.4 излагат съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд.

Искат касационната жалба на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място] да бъде оставена без уважение.

Касационните жалбоподатели - Г. Георгиева - старши инспектор към ОДБХ-Варна и Г. Желязкова - инспектор към ОДБХ-Варна оспорват решението в частта, в която съдът е отменил Предписание 02941/13.01.2023 издадено от тях, в частта му по т. 2 и т. 5 и е върнал преписката за ново произнасяне.

Поддържат, че решението в оспорената части е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК.

Оспорват изводите на първоинстанционния съд, че предписанието в частта му по т. 2 и т. 5 е немотивирано, като излагат подробни съображения в обратната насока.

Искат решението в оспорената част да бъде отменено и се постанови ново, с което жалбата на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място] срещу Предписание 02941/13.01.2023, в частта му по т. 2 и т. 5 бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба на Г. Георгиева - старши инспектор към ОДБХ-Варна и Г. Желязкова - инспектор към ОДБХ-Варна - "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място], чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение на т.2 и т.5 от Предписанието.

Иска касационната жалба да бъде отхвърлена и се присъдят направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд състав на пето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК , за които решението в съответните части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

При извършената проверка на оспореното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационните жалби доводи, приема за установено следното:

На 10.01.2023 г. в обект на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място] , находящ се в гр. Варна, КК Св.Св. Константин и Елена е извършена проверка от служители на БАБХ, обективирана в констативен протокол 018304. При проверката е констатирано, че в кухненската част за изпичане на замразените тестени изделия се извършват ремонтни дейности на конвектоматите; че на работния плот едновременно се подреждат питки и са разположени инструменти и препарати за почистване; че от централен склад продукти са доставени със стокова разписка 2127189 без да е вписан партиден номер, срок на годност само артикул и количество; че не се попълва дневник за входящ контрол, по данни на присъстващото лице и не е представен при поискване; че представената НАССР система не е актуализирана по нормативна база в раздел Управление на отпадъците , съгласно Наредба 1 за хигиена на храните и няма процедура за акриламид във връзка с Регламент 2158/2017 г. и др.

Въз основа на констативния протокол, на 13.01.2023 г. е издадено Предписание 02941, издадено от Г. Георгиева - старши инспектор към ОДБХ-Варна и Г. Желязкова - инспектор към ОДБХ-Варна предмет на оспорване в първоинстанционното производство, в което са отразени констатираните нередности при проверката и съответстващите им нарушени разпоредби, сред които: параграф 3 от Глава 9 на Регламент 852/2004; чл.5 от Глава 2 на Регламент 852/2004; гл.18, параграф 2 от Регламент 178/2002 г. и др. и на основание чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига във връзка с чл. 109, ал. 1 от Закона за храните на дружеството са дадени следните предписания:

1. Да извърши ремонт включващ боядисване на стени в склад хранителни продукти и подмяна на счупени теракотени плочки, с цел осигуряване на гладки повърхности, позволяващи ефективно почистване;

1. Да се водят и съхраняват дневници, свързани с мерките поставени на място за контрол на опасностите по подходящ начин и за съответен период, съобразно с характера и размера на самия бизнес с храни;

1. Да се допускат на работа лица с уредени лични здравни книжки;

1. Да не се извършват едновременно ремонтни дейности и подготовка на тестени изделия за изпичане, с цел предпазване от всяко замърсяване на хранителните продукти;

1. Да се разработят и внедрят процедури, позволяващи предоставяне на информация с цел проследяване на предлаганите в обекта хранителни продукти.

Поради изпълнение на предписанията по т.1 и т.3, констатирано при извършена на 24.01.2023 г. последваща проверка, първоинстанционният оставил без разглеждане жалбата в тази част и прекратил производството по делото.

В частта по отношение на т.2 и т.5 от Предписанието решаващият съд счел, че същото е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви (водещи до пълна липса на такива), поради което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.

По отношение на т. 4 от Предписанието първоинстанционният съд приел, че правилно е приложен материалния закон и отхвърлил жалбата в тази й част.

Настоящият състав намира решението за валидно и допустимо, но частично неправилно предвид следното:

Неоснователна е жалбата на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД в частта досежно т.4 от предписанието.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че предписанието в тази част е законосъобразно издадено от материално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно параграф 3 от Глава 9 на Регламент 852/2004, на всички етапи на производството, обработката и разпространението храните трябва да се предпазват от всякакво замърсяване, което би могло да ги направи негодни за консумация от хора, вредни за здравето или ги замърси по такъв начин, че би било неразумно да се очаква да се консумират в това състояние.

По делото не се оспорва, че към момента на проверката в проверявания обект е извършван спешен ремонт на конвектомата в пекарното помещение и че на работния плот е имало инструменти, препарати за почистване и тестени изделия.

Предвид установеното несъстоятелни се явяват твърденията на касатора, че не извършва производство или обработка на храни, при положение че печенето е последния етап от приготвянето на хлебни изделия, както и че контролните органи не са установили замърсяване на храните, след като посочената разпоредба не изисква да е налице замърсяване на храните, а потенциална възможност за такава

Съобразявайки посочената разпоредба, правилно контролните органи са дали предписание да не се извършват едновременно ремонтни дейности и подготовка на тестени изделия за изпичане, с цел предпазване от замърсяване на хранителните продукти.

Предвид изложеното в тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че предписанието в частта по т.5 е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Фактическите и правни основания за издаване на един акт могат да бъдат изложени и в акт, различен от този, който обективира волята на органа. Той следва да бъде издаден преди или най-късно до издаването на акта, да е приобщен към преписката и въз основа на него органът да е направил изводите си. В конкретния случай предписанието е издадено на основание съставен констативен протокол 018304/10.01.2023 г. за извършена проверка в процесния обект, като изложените фактически основания в констативния протокол, представляват неразделна част от мотивите на самото предписание. В същия органът е изложил фактите, въз основа на които е приел, че е налице нарушение, а именно, че от централния склад продукти /конкретно индивидуализирани/ се доставят със стокови разписки, без да е вписан партиден номер, срок на годност, а само артикул и количество.

Горното е отразено и в оспореното предписание и независимо от непрецизното изписване /подредба/ на нарушените разпоредби, е посочена разпоредбата на чл.18, параграф 2 от Регламент 178/2002 г. относима към проследимостта на храните.

Възможността за проследяване е закрепена в чл. 18 от Регламента и тя обхваща всички етапи на производство, преработка и разпространение на храни, фуражи и животни, които се отглеждат за производство на храни, като за тази цел субектите трябва да разполагат със системи и процедури, позволяващи предоставянето на тази информация на компетентните органи при поискване от тяхна страна.

Регламентът като акт на вторично право на ЕС има общо действие, той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави членки. Прилага се във всички случаи, които попадат в приложното му поле. За реализиране на възможността за проследяване на храните на всеки един етап от производството до разпространението субектите трябва да разполагат със съответните системи и процедури. В Регламент 178/2002 не са уредени конкретните системи и процедури, които да позволяват проследяването. Изискването е да е налице информация, която се поддържа от стопанските субекти и тя да може да се предоставя във всеки един момент при поискване от компетентните органи.

Следователно изискването за притежаване на информация, чрез която да може да се идентифицира по безспорен начин един продукт от кого е получен, на кого е доставен, срок на годност и др. не е достатъчно условие за изпълнение на задължението на стопанския субект да предоставя "възможност за проследяване" по смисъла на чл. 18 от Регламента и според определението на това понятие, дадено чл. 3, т. 15 от същия.

Изискването е във всеки един момент и на всеки един етап от движението на хранителния продукт тази информация да може да бъде предоставена на компетентния орган. Ето защо не е достатъчно касаторът Лидл да притежава единна информационна система в Централната складова база относно хранителните продукти, разпространявани в обектите из страната, след като по силата на обсъдените по-горе нормативни разпоредби търговецът следва да осигурява информация, която да ги идентифицира във всеки един етап от производство до предлагане на краен потребител, което налага извода, че и при разпространението на хранителните продукти в рамките на веригата от магазини на търговеца информацията следва да съпътства продуктите по такъв начин, че да бъде предоставена при поискване от компетентните органи.

Предвид изложеното даденото предписание да се разработят и внедрят процедули позволяващи предоставянето на информация с цел проследяване на предлаганите в обекта хранителни продукти се явява законосъобразно, съобразено с разпоредбата на чл.18 от Регламент 178/2002 г. и кореспондира с духа и целите на правото на ЕС в тази сфера.

Като не е достигнал до този извод първоинстанционния съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че в частта по т.2 Предписанието е немотивирано и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях.

В допълнение следва да се отбележи, че посочването като нарушена на разпоредбата на чл.5 от гл.втора от Регламент 852/2004 г. е много общо, при положение че същата съдържа пет параграфа, някой от тях с по няколко букви.

Липсата на яснота какви дневници се изискват и въз основа на коя конкретна законова разпоредба не позволява да се извърши преценка за материалната законосъобразност на даденото предписание и препятства адресата му да организира в пълнота правото си на защита.

Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на т. 2 е достатъчно основание за отмяна на Предписанието в тази част като незаконосъобразно, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.

В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Неправилно обаче, след като е отменил предписанието по т.2 първоинстанционният съд е постановил връщане на преписката за ново произнасяне.

В случая не са налице предпоставките на чл.173, ал.2 от АПК и тъй като актът е издаден в условията на обвързана компетентност, първоинстанционният съд е бил длъжен да реши делото по същество, а именно само да отмени незаконосъобразната част на предписанието.

По изложените съображения решението в частта, в която съдът е постановил връщане на преписката за ново произнасяне по т.2 от Предписанието следва да бъде отменено.

При този изход на спора разноски на страните не се следват.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,