Решение № 968 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2011 г.

Решение № 968 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич срещу решение № 44 от 29.04.2011 г. по адм. дело № 842/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Василка Янкова Георгиева, от гр. Генерал Тошево, не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 44 от 29.04.2011 г. по адм. дело № 842/2010 г., Административен съд - гр. Добрич, е отменил решение № 22 от 04.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 5304127919 от 10.06.2010 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Добрич и е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за ново произнасяне по заявление с вх. № МП-668 от 15.01.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото напълно като е преценил всички доказателства по него в тяхната съвкупност и е обсъдил доводите на страните, включително и тези на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич. По отношение на осигурителния стаж на Василка Янкова Георгиева за периода 01.05.1969 г. до 31.12.1972 г. като чл. кооператор, осигурителният орган е приел, че той е от трета категория. Позовал се е на удостоверение обр. УП-14 изх. № 18 03 1110 от 01.04.2010 г., издадено от архивохранилище при ТП на НОИ - гр. Силистра. Действително в това удостоверение няма данни какъв труд е полагала Георгиева през този период. Но по делото се съдържа земеделско удостоверение № 03 от 16.02.2007 г., издадено от кметство с. Методиево, област Добрич, в което изрично е посочено, че през периода 1970 г. - 1972 г., Георгиева е работила като животновъд-кравегледач. В него е отразено, че данните са взети от пенсионна книга № II за пенсионните вноски на кооператорите и ведомостите, съхранявани в архива на кметството. Там е казано също така, че за 1969 г. Георгиева има отработени човекодни и внесени пенсионни вноски, но длъжността не е посочена. В удостоверение изх. № 22 от 03.04. (година не се чете) също се съдържат данни за отработени дни през 1969, 1970, 1971, 1972 и 1973 г. Правилно съдът е направил извода, че несъхранената в цялост документация на ТКЗС - с. Методиево и липсата на точни данни за изпълняваната длъжност, административният орган е третирал изключително във вреда на жалбоподателката, като не се опитал да издири повече данни за вида и характера на работата й в стопанството. Съгласно чл. 165, ал. 1 ГПК в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Ето защо прилагайки цитираната процесуална норма, съдът е допуснал и изслушал свидетелски показания, които доказват, че през процесния период Георгиева е работила като кравегледачка. Съгласно записа на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), работниците в говедовъдството се пенсионират при условията на втора категория труд. Вторият спорен период обхваща 13.10.1980 г. до 27.11.1985 г., през който трудът е положен в Завод "Албена" - гр. Генерал Тошево. За цитирания период в трудова книжка № 1667 от 1973 г. е отразено, че Георгиева е работила като дърводелец, без да са налице повече уточнения. Но в удостоверение № 1 обр. УП 3 от 24.01.2001 г., издадено от "Албена ГТ" ЕАД, в несъстоятелност, изрично е посочено, че през периодите 01.09.1982 г. - 30.09.1982 г. и до 01.02.1983 г. - 01.02.1985 г., Георгиева е работила като дърводелец, но в машинна бригада. Съгласно разпоредбата на т. 30в от ПКТП (отм.) от втора категория е труда на работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. И за този спорен период съдът отново правилно се е позовал на свидетелски показания, които установяват характера и вредността на труда, полаган от Георгиева. Законосъобразни са и изводите относно приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ПКТП (отм.). Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това законово изискване не е било спазено от органите по социално осигуряване, които са издали актовете си при неизяснена фактическа обстановка. Според чл. 39, ал. 1 АПК, фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши с други средства. В конкретния случай естеството на дължимия за издаване административен акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда. Ето защо и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е изпратил преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените в настоящите мотиви съображения, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,