Решение № 7120 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 848/2020 г.

Решение № 7120 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 848/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП и от З. И., чрез адв. Станчев, срещу решение № 2163 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2414 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, с което частично е отменен Ревизионен акт № Р-03000817006615-091-001/09.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 93/25.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА № № Р-03000817006615-091-001/09.03.2018 г. относно установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчен период 2012 г. в размер на 14 557, 00 лв. главница и лихва за забава за разликата над 5678, 57 до 7 182, 37 лв. и Дирекцията е осъдена да заплати на З. И. сумата от 1350 лв., представляваща разноски по делото. Касаторът сочи доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда относно тълкуването на материалния закон - чл. 48, ал. 6 и ал. 7 ЗДДФЛ и чл. 189б ЗКПО. Моли касационната инстанция да отмени решението в обжалваната част и по същество да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и размера на внесената държавна такса. З. И. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата, респективно РА е потвърден в частта, в която за 2012 г. са потвърдени задължения за лихви за забава за ДДФЛ по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 7182, 37 лв.; за данъчни периоди 2012 г., 2014 г. и 2015 г. не са признати за данъчни цели разходи по фактури за услуги от "ЕФ енд Кей Инвестмънт" ЕООД в общ размер 40 837, 73 лв., следствие на което са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер 5390, 98 лв. и лихви за забава в общ размер на 1586, 81 лв., в т. ч. за 2012 г. - 489, 78 лв. главница и 241, 65 лв. лихва, за 2014 г. - 4143, 85 лв. главница и 1202, 50 лв. лихва и за 2015 г. - 757, 35 лв. главница и 142, 65 лв. лихва. В касационната жалба са формулирани съображения за неправилност на решението в процесната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в съдебното производство са доказани твърденията му за осъществени търговски отношения при условия, които не са оказали влияние върху размера на данъчната основа. Твърди, че отчетените разходи по сделките със свързаното лице са в по-малък размер от установените пазарни цени в съдебното производство, както и че земеделският производител е платил по-голям пряк данък и не е ощетил фиска. Излага съображения, че не са налице основанията за преобразуване на резултата по чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО, вр. чл. 15 и чл. 16 ЗКПО, вр. чл. 77 ЗДДФЛ. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София и неоснователност на касационната жалба на З. И.. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на цитираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е Ревизионен акт № Р-03000817006615-091-001/09.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 93/25.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на земеделския производител З. И. са установени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчните периоди 2012 г., 2014 г. и 2015 г., както следва: главница в общ размер на 32 925, 00 лв. и лихви за забава в общ размер на 11 529, 16 лв. поради увеличение на счетоводния му финансов резултат на две основания: чл. 26 ЗДДФЛ във вр. с чл. 26, т. 2 ЗКПО с размера на отчетени разходи за рента на ползвана земеделска земя, която е семейна имуществена общност на И. и неговата съпруга и с определена пазарна цена по реда на чл. 15 ЗКПО на фактурирани услуги от "ЕФ енд Кей Инвестмънт" ЕООД - свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" и б. "е" от ДР на ДОПК. По делото е установено, че приходната администрация е отказала да признае претендирано от З. И. право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ с доводи, че лицето е земеделски производител, който не е регистриран като едноличен търговец, за да се ползва от това данъчно облекчение и освен това за 2012 г. част от придобитата земеделска техника не е нова и няма представени доказателства, че придобитата техника не замества съществуваща такава. Органите по приходите са приели, че за данъчни цели не следва да бъде признат пълния размер на фактурираните услуги по 13 бр. фактури, издадени от "Еф енд Кей Инвестмънтс" ЕООД, а частично - до размера на получените стоки и услуги - работна сила и гориво, без амортизации и масла в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО във вр. с чл. 7 от Закона за счетоводството и т. 7. 2 от Счетоводен стандарт "Приходи", съгласно който приходът се признава когато разходите, направени по сделката, както и разходите за извършване на сделката, могат надеждно да бъдат измерени. За установяване на пазарните цени на фактурираните услуги от "Еф енд Кей Инвестмънтс" ЕООД към земеделския производител, ревизиращият екип е съобразил разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО, съгласно която "пазарната цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарните цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. От счетоводните книжа на "Еф енд Кей Инвестмънтс" ЕООД, предоставени за целите на ревизията, са взети данни за разходите за работна заплата, осигуровки, а така също и данните за разходите за гориво и масла, като същите са разпределени пропорционално за всяка от спорните фактури. Така е определена себестойността на услугата, а след това полученото число е увеличено с установения среден размер на надценка, който в случая е определен на 20 %. В РА е направен допълнителен анализ на цената на същия вид услуги, предоставени от други контрагенти на земеделския производител като от проверяващите е установено, че структурата на разходите за амортизации и дизелово гориво спрямо всички разходи, извършени за обработка на 1 дка земя по видове дейности, представлява от 57 % до 66 % от всички разходи, отчетени при тях. С оглед на горните констатации на основание чл. 15 и чл. 16 ЗКПО във вр. с чл. 10 и чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат на З. И. с отчетените разходи в общ размер на 40 837, 73 лв., в т. ч. за 2012 г. – 8163, 09 лв., за 2014 г. – 27 625, 64 лв. и за 2015 г. – 5049, 00 лева. Допълнително, в хода на ревизията е прието, че начислените разходи за наем на земеделска земя за ревизираните периоди с основание наем на земеделски земи с наемодатели З. И. като физическо лице и М. И.а /съпруга на З. И./ като физическо лице за имотите в режим на СИО, не са документално обосновани и не следва да бъдат признати за данъчни цели по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО във вр. с чл. 10 ЗКПО. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО за целите на определянето на данъчния финансов резултат от дейността като земеделски производител, счетоводният финансов резултат на земеделския производител е увеличен с общата сума от 178 660 лв. за отчетните 2012 г., 2014 г. и 2015 година. От изложените по-горе факти е безспорно, че установените данъчни задължения за 2012 г. произтичат от допълнително извършени увеличения на финансовия резултат на земеделския производител З. И. на основание чл. 15 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сумата от 8 163, 08 лв. по фактури, издадени от "Еф енд кей инвестмънт" ЕООД и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 88 880, 00 лв., представляващи непризнати разходи за рента, изплатена на него и съпругата му М. И.а, както и от непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък за същата година на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 189б ЗКПО. За да отмени РА в обжалваната от касатора част за 2012 г., съдът е приел, че правилно и законосъобразно е извършено преобразуване на финансовия резултат на земеделския производител в посока увеличение на основание чл. 15 във вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО и чл. 26, т. 2 ЗКПО, но противно на изводите на приходните органи за лицето са изпълнени условията за преотстъпване на корпоративен данък за 2012 г. на основание чл. 189 б ЗКПО. Съдът е изложил мотиви, че земеделският производител, макар и без регистрация като ЕТ, е субект на правото на преотстъпване. Посочил е, че от тълкуването на нормата на чл. 48 ЗДДФЛ, в приложимата за 2012 г. редакция, следва извод, че правнорелевантният факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. Съдът е приел, че изменението на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ с ДВ бр. 103/2013 г. /в сила от 01.01.2014 г. / въвежда различна правна регулация като изключва от кръга на лицата с възможност да ползват държавна помощ, физическите лица извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, какъвто в случая е З. И.. Това ограничение според решаващия състав не важи за 2012 г., защото се касае за изменение на материалноправна норма, която има правно действие занапред, а законодателят не е регламентирал нейното обратно действие. На следващо място, първоинстанционният съд е приел за недоказани и заявените от органите по приходите допълнителни основания за отказ на признаване на претендираното от ревизираното лице право на преотстъпване на данъка за 2012 г., а именно: 1 инвестиране на преотстъпения данък в употребявана земеделска техника, а не в нова такава; 2 недоказаност, че активите не заместват съществуващи такива. С оглед така изложените мотиви съдът е приел, че за 2012 г. дължимият от лицето корпоративен данък е 26 768, 00 лв. /съвпадащ с този по РА/, а преотстъпеният данък в размер на 60 % е 16 060, 80 лева. С обжалваният РА е установено задължение за внасяне на ДДФЛ в размер на 14 557, 00 лв. и на лихва за забава от 7 182, 37 лв. или общо 21 739, 37 лева. След прихващане до размера на по-малкото задължение съдът е счел, че остава дължимо единствено задължението за лихви в размер на 5678, 57 лева. Като краен извод решаващия състав е установил нов размер на задълженията на ревизираното лице за ДДФЛ за 2012 г., а именно - 0 лв. главница и 5678, 57 лв. лихви, вместо установените с РА 14 557, 00 лв. и 7 182, 37 лв. лихви. Постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в приложимата й към 2012 г. редакция предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б ЗКПО. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189 б, ал. 1 ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Член 189б, ал. 2 ЗКПО, /в приложимата по време редакция/ регламентира, че данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: т. 1: преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; т. 2: активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; т. 3: дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; т. 4: преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1.; т. 5: активите по т. 1 не заместват съществуващи активи и т. 6: за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.) в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ като е приел, че към 2012 г. от приложното й поле не са изключени земеделските производители, регистрирани по ЗДДС, но нерегистрирани като еднолични търговци. Граматичният и логичен анализ на визираната норма не обосновава извода, че правото на преотстъпване на данъка е предоставено единствено на регистрираните еднолични търговци, тъй като понятието "едноличен търговец" е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец", а субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". Законодателят не е уточнил, че в кръга на субектите на държавна помощ се включват само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, поради което стриктното тълкуване на нормата не дава основание да се приеме обратното. Този извод не се променя от последващото изменение на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ, включващо в обхвата на изключенията, спрямо които не се прилага ал. 6, физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, тъй като нормата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ не е тълкувателна, нито й е придадено обратно действие. Като материалноправна разпоредба тя действа за в бъдеще и не е приложима спрямо фактически състави, осъществили се преди влизането й в сила. Съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ - ДВ, бр. 95/09 г., преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е обусловено от нотификацията му с положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи до 31.03.2011 година. Това е сторено с Решение № С /2011/863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, съобразно § 10 от което, помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. В цитираното решение е уточнено, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, а целта на помощта, за която е поискано становището на ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Тези разяснения, съотнесени към разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ сочат, че към 2012 г. право на регламентираното данъчно облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от които се облагат с корпоративен данък, независимо от правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. Поради това и предвид установеността на предпоставките по чл. 189б ЗКПО, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с РА незаконосъобразно е отказано преотстъпване на данъка. Несподелима е тезата на касатора - директор на Дирекция "ОДОП" - Варна, че след като разпоредбата на чл. 29 а ЗДДФЛ е приета по-късно от одобряването на схемата за държавна помощ от ЕК, то това нотифициране не обхваща посочените в националната норма лица. Към 2012 г. кръгът на субектите, имащи право на преотстъпване на данъка, представляващо държавна помощ за земеделски производители, е регламентиран от чл. 48, ал. 6 и ал. 7 ЗДДФЛ, които в съответните им редакции са били действащо право към датата на одобрение и нотификация на схемата за държавна помощ от ЕК. При кумулативната установеност и на останалите материалноправни предпоставки по чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, обосновано първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано признаване на преотстъпването на данъка. Достигайки до този извод и отменяйки РА в тази му част, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касателно отказаното право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г., съдът правилно е възприел фактическата обстановка като е приел, че З. И. е регистриран като земеделски производител, в т. ч. и по ЗДДС, но няма регистрация като едноличен търговец, а за 2014 г. и 2015 г. има подаден декларация по чл. 29а ЗДДФЛ за облагане като едноличен търговец на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в относимата редакция с ДВ бр. 105/2014 г. предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. Алинея 7 на същата правна норма предвижда, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а. Правилни са разсъжденията на съда, че изменението на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ с ДВ бр. 103/2013 г. не създава данъчно предимство за физически лица - земеделски производители, извършващи стопанска дейност по чл. 29 а ЗДДФЛ. Тази законова разпоредба въвежда различна правна регулация като изключва от кръга на лицата с възможност за ползват държавна помощ физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29 а ЗДДФЛ, а З. И. е подал такава декларация считано от 2014 година. В практиката си Върховният административен съд нееднократно е посочвал, че подобно правно ограничение не противоречи на Общностното право предвид Решение на СЕС от 30 май 2018 г. по дело С-481/17 и обсъденото по-горе Решение С/2011/863 от 02. 2011 г. на ЕК. Следователно държава-членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на посочената схема, поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие. Измененията относно данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, както и ограниченията по ал. 7 са във връзка с постановено от Европейската комисия положително решение за България във връзка с помощта по Регламент (ЕС) № 702/2014 година. Предвид гореизложеното касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за данъчните периоди 2014 г. и 2015 г. ревизираното лице, в качеството си на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29 а, което не е регистрирано като еднолично търговец, няма право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Правилно съдът е приел, че не следва да се признават за данъчни цели отчетените от земеделския производител разходи за рента, изплатена на него и съпругата му М. И.а, в общ размер на 178 660 лв., съответно: за 2012 г. - 88 880, 00 лв., за 2014 г. - 30 440, 00 лв. и за 2015 г. - 59 340, 00 лв. във връзка с чл. 48, ал. 2, чл. 28, ал. 2 и чл. 26 ЗДДФЛ. Страните не спорят, че изплатената рента е с правно основание сключени договори за наем на земеделска земя със следните страни: наемател - земеделския производител З. И. и наемодатели - З. И. и неговата съпруга М. И.а или само М. И.а. Притежаваните от ревизираното лице земеделски имоти са били наети по договори, за което на физическото лице З. И. е бил изплатен наем от земеделския производител З. И. под формата на рента. Налице е договаряне сам със себе си, което правилно е възприето от решаващия състав, че цели избягване на данъчно облагане. В тази връзка договорът се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и не поражда действие. При това положение законосъобразно е увеличен финансовият резултат с отчетените разходи за рента на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО, приложим по аргумент на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, счетоводен разход се признава за данъчни цели когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. За целта по определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО, в случаите, когато разход /загуба/ не е признат за данъчни цели, с този разход /загуба/ се увеличава счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане /чл. 23 ЗКПО/. Съдебното решение е правилно и по отношение на частичното признаване за данъчни цели на разходи по фактурираните услуги от "Еф енд Кей Инвестмънт" ЕООД. По делото безспорно е установено, че земеделският производител З. И. е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" и б. "е" от ДР на ДОПК с доставчика по процесните 13 бр. фактури - "Еф енд Кей Инвестмънтс" ЕООД. Събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства сочат за близки стойности на цената на фактурираните услуги по процесните фактури с цената на същите услуги, извършвани от доставчици - независими търговци, които не ползват селскостопанската техника и горива на получателя, какъвто е настоящия случай, т. е. И. е заплатил сходна цена на селскостопански услуги, извършени от свързано с него лице, каквато цена заплащат за такива услуги независими търговци, които ползват собствена техника и собствени горива, а не техника и горива на получателя на услугите. Нормата на чл. 15 ЗКПО, приложима по арг. на чл. 26 ЗДДФЛ гласи, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Съгласно ал. 1 на чл. 16 от същия закон, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. С оглед неоспореното от страните заключение на единичната ССчЕ, от което се установява дублиране при формиране на цената на процесните фактурирани доставки на компонента "гориво", както в счетоводството на земеделския производител, така и при свързаното лице - доставчик "Еф енд Кей Инвестмънтс" ЕООД, то правилно съдът е счел, че този факт свидетелства за действия на свързани лица по отклонение от данъчно облагане. За да приеме за законосъобразно частичното признаване за данъчни цели на отчетените разходи от З. И. до размера на определената от органи по приходи пазарна цена на предоставените услуги от "Еф енд Кей Инвестмънтс" ЕООД работна сила и гориво, съдът подробно и мотивирано е обсъдил заключенията на допуснатите по делото експертизи, както и приложението на различните методи по чл. 3 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. В тази част съдът е изложил подробни съображения, които настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които възприема като свои. По отношение на спора между двамата касатори относно съществуването на условията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗКПО във вр. с чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в относимата им редакция към 2012 г.: Представените в хода на ревизията писмени доказателства от З. И. сочат, че само закупеният през 2012 г. трактор "John Deere" 6430 4 WD, придобит от Великобритания чрез ВОП не е нов по смисъла на закона, а е произведен през 2009 г., но и не и останалата придобита земеделска техника - валяк хидравличен тракторен "MADARA" ВХТ-В 6 0; дискова брана "MADARA" BDVM030, фабр. № 02048; пръскачка щангова навесна модел AGS 1200 EN, сериен № 120006; тороразпръсквачка модел "FERTI-2-1500", сер. № 496. Няма сходство между съществуващата техника на земеделския производител З. И. и придобитата от него такава през 2012 г., който през процесната година е водил едностранно счетоводство. Представената по делото Инвентарната книга е счетоводен регистър за отчитане на дълготрайни активи в едно предприятие, като в тази връзка правилно съдът е счел, че доказването на налични материални активи от ревизираното лице е възможно чрез инвентарна книга, а представената такава за 2012 г. не потвърждава тезата на приходната администрация за дублиране на закупената земеделска техника през 2012 г. със съществуващите материални активи. Относно възраженията за лихви: С обжалвания акт за 2012 г. е установено задължение за внасяне на ДДФЛ в размер на 14 557, 00 лв. и на лихва за забава от 7182, 37 лв. или общо 21 739, 37 лева. С оглед правилното съдебно решение касателно размера на дължимия ДДФЛ за 2012 г. при преотстъпване на 60 % от същия на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, то и изводът на съда, че след прихващане до размера на по-малкото задължение остава дължимо задължението за лихви в размер на 5678, 57 лв., също е правилен. Лихвите върху допълнително начисления данък са дължими поради по-късно направеното искане за преотстъпване на данъка - едва с възражението срещу РД, а задължението за данъка е възникнало към момента на подаване на ГДД и съответно изтичане на сроковете за плащане на данъка по данъчната декларация. Решението и в тази част е валидно, допустимо и правилно и касационната инстанция го оставя в сила. При този резултат по спора обжалваното решение не се изменя и в частта за постановените разноски. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби и материалния интерес по всяка една от тях, както и с оглед заявените претенции от всяка от страните за заплащане на разноски, при съобразяване на приложимата нормативна уредба и събраните доказателства, касационният съд намира, че в полза на З. И. трябва да се присъдят разноски в размер на 1050 лв., определени след компенсация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,