Решение № 4860 от 9.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Тодоров от гр. Кюстендил, [улица], чрез адв. Л. Стоилков от Адвокатска колегия Кюстендил, против решение 190/02.12.2022 год., постановено по административно дело 112/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлил жалбата на настоящия касатор подадена срещу решение за финансова корекция 10/121/06296/3/01/04/03 от 02.03.2022 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и да се реши по същество на спора, като се отмени процесното решение за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът в касационното производство заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрк. А. Иванова представя молба в която единствено е посочено, че оспорва жалбата като не са изложени съображения в подкрепа на искането за постановяване на решение с което да бъде оставено в сила оспореното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба поради липсата на сочените в нея касационни основания. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в установения от чл. 211, ал. 1 от АПК срок, срещу решение, което подлежи на касационен контрол и от надлежна страна в производството, за която това решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в първоинстанционното производство е решение за финансова корекция 10/121/06296/3/01/04/03 от 02.03.2022 г. издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с което на А. Тодоров е определена финансова корекция в размер на 27 009,41 лева на основание чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба 8/03.04.2008 г., т. 8. 1 от договор 10/121/06296 от 18.08.2014 г. във вр. с т. 4. 18 от договора и чл. 16, ал. 5 от Наредбата и съгласно т. 30, пр. 2 от Приложение към раздел І "Общи положения" от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013". Органът е формирал мотиви, че доколкото е установено неизпълнение на показателите за две пълни години, заложени в бизнес плана, е налице неизпълнение на индикатори по см. на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и се обуславя налагането на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора /когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените разходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на неизпълнението е две финансови години се налага санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора/. Решението за налагане на финансова корекция 01-6500/4708 от 11.07.2018 г., с което е определена на А. Тодоров финансова корекция в размер на 27 009. 41 лв., на основание т. 8. 1 от договора във вр. с неизпълнение на т. 4. 18 от същия и чл. 16, ал. 5, чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба 8/03.04.2008 г. във вр. с т. 30, § 1 и 2 от Регламент 966/2012 и чл. 70, ал. 1, т. 4, 7 и 10 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 73, ал. 1 и 2 и § 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Същото е оспорено по съдебен ред, като с решение 229/11.10.2019 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. д. 402/2018 г. решението е отменено и преписката е върната на административния орган за определяне размера на финансовата корекция при спазване на дадените указания във връзка с приложението на закона. Административният съд е приел от правна страна, че са осъществени материалноправните предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗЕСЕСИФ във вр. с чл. 16, ал. 5 от Наредба 8/03.04.2008 г. във вр. с т. 4. 18 от договора в аспекта, че е налице неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и не покрива целите, залегнали в чл. 2 от Наредбата. Същевременно е изложил правни съображения за незаконосъобразно определяне размера на финансовата корекция, тъй като Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 е обявена за нищожна. Решението на Административен съд Кюстендил е обжалвано пред ВАС, като с решение 8012/23.06.2020 г., постановено по адм. д. 14152/2019 г. касационната инстанция е отменила първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отменено решението за налагане на финансова корекция, в частта по която е установено нарушение по Наредба 8/03.04.2008 г. и договор 10/121/06296 от 18.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 и вместо него е отхвърлила жалбата на А. Тодоров срещу решението в тази му част. В останалата част съдебното решение е отменено решението за налагане на финансова корекция. Съдът е съобразил, че Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. е прогласена за нищожна, поради което размерът на финансовата корекция е неправилно определен. Именно поради това е отменил акта само в тази му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне единствено относно размера на финансовата корекция. Именно в изпълнение на посочените съдебни решения е постановено и решението на заместник-изпълнителния директор, което е било предмет на контрол пред първоинстанционния съд. В рамките на съдебното производство е изслушано и прието заключението на вещо лице относно начина на формиране на процесната финансова корекция. С решението си първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК, обуславящи незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е съобразил, че предмет на контрол в производството пред него е единствено размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ и е приел, че този размер е определен правилно от административния орган съобразно т. 30 от Приложение І към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. Обжалваното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба 8/03.04.2008 год. предвижда, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. В тази връзка съдът е направил обоснован извод, че спорът относно наличието на това основание вече е разрешен със сила с решение 8012/23.06.2020 г. по адм. д. 14152/2019 г. на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е приел, че размерът на средствата, които трябва да бъдат възстановени, е определен правилно от административния орган, тъй като са изпълнени предпоставките на т. 30 от Правилата и финансовата помощ следва да се възстанови в посочения размер. В конкретната хипотеза е установено, че от страна на ползвателя е налице неизпълнение на одобрения проект- нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес-плана, не са постигнати. Съобразявайки времетраенето на нарушението, а именно: две пълни финансови години /2016 г. и 20017 г., доколкото през мониторинговия период са извършени проверки на тези две години/, това че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% - 24. 3% от предвидените разходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и размерът на БФП по договора от 270 094. 20 лв., съдът правилно е приел, че административният акт е издаден при правилно приложение на т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата, като е определил финансовата корекция в размер на 27 009. 41 лв., представляваща 10% от предоставената финансова помощ по договора /270 094. 20 лв. х 10% = 27 009. 42 лв. /. Касационната инстанция намира за неоснователно поддържаното оплакване, че цитираните Правила не са приложими в настоящия случай, тъй като същите са в сила от 30.08.2019 г. и имат действие само занапред. С приетите правила не се установява материалноправно основание за възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения, а се определя единствено размерът й при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Идентични мотиви са изложени във влязлото в сила решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, постановено по оспорване именно на тези Правила. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски за юрисконсултско възнаграждение размер от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,