Решение № 6382 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез гл. юрк. Е. Кърчева като процесуален представител, против решение 8593 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело 1612/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Твърденията са, че са доказани предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т. ЗДСл и издадената заповед е законосъобразна. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендират се разноски. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, което се счита за прекомерно. Ответникът В. А. А., чрез процесуалния си представител адв. Б. Зобуян, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на В. А. А. съдът е отменил заповед 2469/16.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността инспектор по приходите в НАП, Централно управление, Главна дирекция Фискален контрол, Дирекция Оперативни дейности, Отдел Оперативни дейности Пловдив, Сектор ГКПП и мобилни групи Пловдив 2, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, който по силата на чл. 13 от Закона за НАП, се явява и орган по назначаване на държавните служители в НАП и в писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Констатирано е отсъствие на мотиви във връзка с приложеното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Сочи се, че органът не е изложил фактически обстоятелства, които да обосноват обективната невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения, а и не са представени доказателства в тази връзка. Установено е, че в акта липсват мотиви, относими към хипотезата на чл. 107, ал.1, т.5 ЗДСл, а именно за наличие на кумулативно изискуемите предпоставки за приложимост на същата да е създадена нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от двете страни по правоотношението. С горното съдът обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и с оспореното решение го отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция, намира, че при напълно изяснена фактическа обстановка и след обсъждане на доводите на страните, съдът е формирал обосновани и правилни правни изводи за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 -т.5 АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон, а наведените от касатора доводи в обратен смисъл са неоснователни. Предпоставките за приложение на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изпълнени. Според цитираната разпоредба органът по назначаваното може да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл - поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Визираната норма изисква промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност. В съдържанието на издадената заповед липсва изложение на обстоятелства, които да обосноват извод за наличие на обективна невъзможност по смисъла на закона. Мотиви, относими към приложеното правно основание не се съдържат и в съпътстващата документация по издаване на административния акт, в съпроводително писмо, както и в друг документ към изпратената преписка. В конкретния случай, фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение със служителя поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, не може да бъде установено от данните в заповедта, както и в документите към преписката, включително от становището на органа в съдебното производство по повод на предявената жалба. Липсата на мотиви на оспорения акт възпрепятства правото на защита на засегнатото лице, както и съдебния контрол за законосъобразност. С оглед на изложеното процесната заповед е издадена при нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и по чл. 108, ал. 1, предл. 2 ЗДСл, поради липса на фактическо основание за издаването ѝ, довело и до несъответствие с материалния закон. Оспореното решение за отмяна на административния акт е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 1200,00лв., който съответства на фактическата и правна сложност на делото, а възражението на касатора за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,