Решение № 12303 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2020 г.

Решение № 12303 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2246 от 27.04.2020 г., постановено по адм. д. № 784/2019 г. Административен съд – С. град, трето отделение, 7-ми състав, е отхвърлил жалбата на "Сии енд Сън 08" ООД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Д. Н., срещу акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДПН18-ТД26-11(5)26.10.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи" П. на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична Община, потвърден с решение № СФД18-РД-28-220/14.12.2018 г. на в. и. д. директор на дирекция "Общински приходи" – Столична община, в частта на определения размер за такса битови отпадъци за периоди 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 8 177,93 лв. и лихви за забава р размер на 2 862,94 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Столична община юрисконсулско възнаграждение в размер на 738, 90 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Сии енд Сън 08" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "Витоша", кв. Манастирски ливади, бул. "Б." ..№..., ет. ... офис 1, представлявано от управителя А. Катриели, чрез пълномощника адв. Д. Н.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – С. град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно се поддържа иска след отмяна на решението ВАС вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължение по декларация. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число адвокатско възнаграждение. Ответният по касационната жалба директор на дирекция "Общински приходи" – Столична община чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна. С решението си Административен съд – С. град е отхвърлил жалбата на "Сии енд Сън 08" ООД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Д. Н., срещу акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДПН18-ТД26-11(5)26.10.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи" П. на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична Община, потвърден с решение № СФД18-РД-28-220/14.12.2018 г. на в. и. д. директор на дирекция "Общински приходи" – Столична община, в частта на определения размер за такса битови отпадъци за периоди 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 8 177, 93 лв. и лихви за забава р размер на 2 862,94 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на акт /стр. 2 – 6 от решението, л. 435 – 436 от делото/, в това число подадените декларация, събраните в хода на административното производство писмени доказателства и допълнително представените такива, проведеното административно оспорване, заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законовата форма, съдържа фактически и правни основания по издаването му. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. В тази насока съдът е възпроизвел нормите на чл. 62 и 66 ЗМДТ, посочил е, че събраните по делото доказателства установяват, че процесните имоти, собственост на жалбоподателя, попадат в границите на организираното от Столична община сметосъбиране и сметоизвозвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо или други съоръжения, чистотата на териториите за обществено ползване, както и че от доказателствата се установява, че за процесните периоди въпросните услуги са били извършвани от общината, което обуславя дължимостта на ТБО от собственика на имота. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – С. град е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба на "Сии енд Сън 08" ООД преимуществено се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че основният спор между страните се свежда до това дали ответната страна е предоставила на дружеството заявените съдове за събиране на битови отпадъци, като представените в тази насока протоколи от ответната страна са оспорени от дружеството, които доводи на страната не са били обсъдени в решението на първоинстанционния съд. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: С оспорения акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДПН18-ТД26-11(5)26.10.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи" П. на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична Община, потвърден с решение № СФД18-РД-28-220/14.12.2018 г. на в. и. д. директор на дирекция "Общински приходи" – Столична община, на дружеството жалбоподател са определени задължения за такса битови отпадъци за периоди 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 8 177,93 лв. и лихви за забава р размер на 2 862,94 лв. Между страните няма спор, че дружеството притежава два недвижими имота на територията на с. К., които попадат на територия, на която Столична община е организира и извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и поддържане на чистотата на обществени територии. Конкретно "Сии енд Сън 08" ООД оспорва издадения акт в частта относно определените задължения по сметосъибране и смеизвозване, като доводите му са обосновани с това, че задълженията в тази им част са определени в нарушение на материалния закон, предвид обстоятелството, че и за двата имота през процесните периоди дружеството е подало декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, а по административната преписка липсват доказателства Столична община да е предоставила на дружеството контейнери за събиране и съхранение на отпадъците от недвижимите имоти и това обстоятелство не е доказано по делото, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ / в редакцията за процесните периоди/ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци -контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации илисъоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите. Нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община разпорежда, че за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията, попадащи в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, по реда на чл. 22, т. 1 предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез Дирекция "Икономика и търговска дейност" декларация по образец (Декларация № 1) в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Според ал. 3 на същата норма, Столичният общински съвет определя размера на таксата за битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община при определена честота на сметоизвозване в левове, в зависимост от вида и обема на съда, като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. От първоинстанционното дело е видно, че с определение № 831 от 29.01.2019 г. първоинстанционният съд е указал на административния орган, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В съдебно заседание на 22.04.2019 г. в изпълнение на исканията на процесуалния представител на ответника съдът е задължил Столична община да се представят доказателства по изпълнение на услугите сметосъбиране и сметоизвозване съгласно чл. 62 ЗМДТ. В изпълнение на това изискване с молба от 17.05.2019 г. /л. 60 от първоинстанционното дело/ от Столична община са представени писмени доказателства относно предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозвона /л. 61 – л. 203 от първоинстанционното дело/. На 29.05.2019 г. /л. 207 от делото/ предвид преразпределяне на делото е постановено ново определения от съдията докладчик, с което наново са дадени указания относно разпределението но доказателствената тежест, в това число на ответника, че не е ангажирал доказателства, че през процесните периоди е предоставил на жалбоподателя по отношение на процесните имоти заявените с декларация по чл. 23, ал. 1 от наредбата 1 бр. контейнер тип "бобър", който се изхвърля един път седмично. Във връзка с определението на л. 213 от делото е депозирана молба на жалбоподателя, с която е изискал съдът да задължи ответника да представи доказателства, че е осигурил въпросният контейнер за отпадъци, датата на която това е станало, както и доказателства, установяващи честотата на извозване на отпадъците. На л. 219 от делото е депозирано друго писмено становище на жалбоподателя относно представените от ответната страна доказателства от 17.05.2019 г., като една част са оспорени като неотносими към спора, както и изрично са оспорени представените два броя констативни протоколи № КП – 13 – 0005925 от 07.03.2013 г. и № КП – 17 – 0011686 от 04.04.2017 г. /намиращи се на л233 и л. 235 от делото/ с аргумент, че са подписани от лице, което не е пълномощник или служител в дружеството и поради наличие на съществени неточности и разминавания в тях. По искането в съдебно заседание на 03.07.2019 г. /л. 389 – 390 от делото/ първоинстанционният съд е изложил мотиви, че не следва да се открива производство по оспорване на въпросните протоколи, тъй като не са касае до оспорване на истинността/ автентичността на протоколите, а се оспорва доказателствената им стойност. Независимо от изложеното, в първоинстанционното решение няма изложени мотиви относно доказателствената стойност на въпросните протоколи, нито относно въражението на жалбоподателя, че не са доказани материално-правните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В конкретния случай въпросната разпоредба не е спазена от първоинстанционния съд, който не изложил никакви мотиви относно генералното възражение на жалбоподателя, че не са изпълнени материално-правните изисквания за издаване на оспорения административен акт. Решаващият съд е допуснал нарушение и на нормата на чл. 193, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК и чл. 144 АПК, като неправилно е приел, че жалбоподателят не е оспорил автентичността или истинността на въпросните протоколи и не е открил производство за проверка на истинността им. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да бъде открито производство по оспорване на въпросните констативни протоколи, да бъде указано кой носи доказателствената тежест по оспорването съобразно правилата на чл. 193 ГПК, с оглед на ангажираните доказателства да бъде преценено следва ли въпросните протоколи да бъдат включени или изключени от кръга на доказателствата по делото, съответно първоинстанционният съд да се произнесе по основното възражение на жалбоподателя, че не са изпълнени материално-правните предпоставки на чл. 66 ЗМДТ във връзка с чл. 23 от цитираната по-горе наредба за издаването акта. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция – чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,