Решение № 8847 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2015 г.

Решение № 8847 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Добрич, срещу решение № 163 от 12.12.2014 г. по адм. дело № 387/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, осми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Веско Димитров Панов от гр. Добрич, чрез процесуалния си представител - адвокат Сербезов, поддържа становище за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд по съображения, изложени в отговор от 29.12.2014 г. и в писмена защита от 1.06.2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 163 от 12.12.2014 г. по адм. дело № 387/2014 г. Административният съд - гр. Добрич, осми състав, е отменил постановление от 16.06.2014 г., издадено от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Добрич, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Сашо Иванов Василев, изпълняващ длъжността "строител", и работодателя - физическото лице Веско Димитров Панов, считано от 21.05.2014 г. Решението - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. От представените по първоначалното дело разрешение за строеж № 176 от 30.08.2013 г. и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 10.05.2014 г. се установява, че Веско Димитров Панов е само технически ръководител на обект "Пристройка и надстройка на жилищна сграда" с местонахождение УПИ VI-111, кв. 50, ж. к. "Балик-Йовково-Юг" - гр. Добрич. В тази връзка са също констативен акт № 1 от 29.05.2014 г. на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - гр. Добрич, при РДНСК - Североизточен район, заповед № ДК-09-Д-1 от 30.05.2014 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - гр. Добрич, и протокол на техническата експертна комисия от 10.06.2014 г. По делото е бил представен договор от 19.05.2014 г., с който Денислав Весков Димитров е възложил на Веско Димитров Панов техническото ръководство на цитирания обект, да наема работници за изпълнение на строителните работи и да се разплаща с тях. Предвид близките родствени отношения между възложителите на строежа и В. Панов възнаграждение на последния не е било предвидено. В случая Панов е технически правоспособно лице, което е извършвало техническо ръководство на строежа по смисъла на чл. 163а ЗУТ. Цитираната правна фигура е различна от тази на строителя по чл. 163, ал. 1 ЗУТ. Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В случая Панов е действал като физическо лице, а не като строителна фирма, включително и такава на едноличен търговец. Той, както бе посочено, не е и строител на обекта. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че строеж "Пристройка и надстройка на жилищна сграда" с местонахождение УПИ VI-111, кв. 50, ж. к. "Балик-Йовково-Юг" - гр. Добрич, се е изпълнявал по стопански начин, със средства на собствениците на имота и възложители Денислав Весков Димитров и Павлина Димитрова Славова, а на Веско Панов е възложено безвъзмездно техническото ръководство на строежа, като последният е наемал и плащал на работниците от името и за сметка на възложителите. Свидетелските показания на Живко Стоянов и Сашо Василев сочат за липса на основните характеристики на трудовото правоотношение. Работата на конкретния етап от строителството е представлявала извършване на изкопни работи, без установено работно време и заплащане след трудов резултат. По делото няма данни, че Сашо Василев регулярно е престирал на работна сила с определено работно време и продължителност на работния ден срещу заплащане на възнаграждение с нееднократен характер, на конкретна длъжност, която се заема със съответните й характеристики съгласно чл. 66 от КТ. Специалната разпоредба на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда сочи като "работодател" всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В тази връзка правилен и обоснован с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че Веско Панов не е имал качеството на работодател на Сашо Иванов Василев. При това положение, по аргумент на чл. 1, ал. 1 КТ, отношенията между цитираните лица не могат да бъдат уредени като трудови правоотношения. Следователно в случая не са приложими разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и 4 КТ, изискващи съществуването на трудовото правоотношение да се обяви и предписанието за предлагането на работника или служителя за сключване на трудов договор да се дадат на "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. В тази връзка правилни са изводите на съда за нарушение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не са били допуснати в обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,