Решение № 13431 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 95/2020 г.

Решение № 13431 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 95/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавна комисия по хазарта (ДКХ), чрез процесуален представител гл. юриск. В. Иванов, против решение № 2197/30.10.2019 г. по адм. дело № 2549/2019 по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е уважил изцяло предявения иск от "Лайт-Ин-Гейм" ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил ДКХ да заплати сумата от 1340, 00 лв., представляваща причинени имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила съдебен акт Наказателно постановление /НП/ № 55/23.07.2018 г., издадено от председателя на Държавна комисия по хазарта, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 6528/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд и КАНД № 239/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и е осъдена ДКХ да заплати разноски по делото в размер на 625, 00 лева. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът не е съобразил, че са необосновани изводите на съда, че сумата по заявената искова претенция покрива характеристиката "обоснован и справедлив" и неправилно не е уважил възражението на ДКХ за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага, че неправилно съдът е присъдил и законна лихва върху претендираната сума за вреди, тъй като такава не се дължи по адвокатските възнаграждения. Излага, че съдът не е съобразил, че заплатеното от страна на ищцовото дружество възнаграждение за касационната инстанция надвишава значително минимума за това, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер от 300 лв. и смята, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Твърди, че тези възражения не са обсъдени от съда, което съставлява, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска, да бъде отменено обжалваното решение и се отхвърли иска по ЗОДОВ, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лайт-Ин-Гейм" ЕООД, гр. Пловдив, чрез пълномощник адв. И. Нанев, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението в обжалваната част и претендира разноски за касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилността на съдебното решение. Излага, че съдът правилно е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване исковата претенция на ищеца, предвид на това, че наказателното постановление № 55 от 23.07.2018 г., издадено от председателя на Държавна агенция по хазарта, е незаконосъобразно, като е било отменено при съдебното обжалване. За двете съдебни инстанции дружеството е заплатило съответното адвокатско възнаграждение, предвид и на което се дължи обезщетението. Смята, че не са налице касационни отменителни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 2197/30.10.2019 г. по адм. дело № 2549/2019 по описа на Административен съд - Пловдив, е уважен изцяло предявения иск от "Лайт-Ин-Гейм" ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил ДКХ да заплати сумата от 1340, 00 лв., представляваща причинени имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила съдебен акт Наказателно постановление /НП/ № 55/23.07.2018 г., издадено от председателя на Държавна комисия по хазарта, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 6528/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд и КАНД № 239/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и е осъдена ДКХ да заплати разноски по делото в размер на 625, 00 лева. От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че председателят на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е издал наказателно постановление № 55/23.07.2018 г., с което на Лайт-Ин-Гейм" ЕООД е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати, приети на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗХ. Дружеството е обжалвало наказателното постановление и с решение № 2187/18.12.2018 г. по АНД № 6528/2018 г. на Районен съд Пловдив е отменено наказателното постановление. Решението на РС Пловдив е обжалвано от председателя на Държавна комисия по хазарта пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 870/15.04.2019 г. постановено по КАНД № 239/2019 г. е оставил в сила решението на РС – Пловдив. Установено е от административния съд, че пред РС - Пловдив "Лайт-Ин-Гейм" ЕООД е представлявано от адвокат, съгласно пълномощно от 02.10.2018 г. и Договор за правна защита и съдействие № 150191/02.10.2019 г. и е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 670 лв. с ДДС. Също така пред АС - Пловдив "Лайт-Ин-Гейм" ЕООД е представлявано от адвокат, съгласно цитираното пълномощно от 02.10.2018 г. и Договор за правна защита и съдействие № 150215/21.03.2019 г. и е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 670 лв. с ДДС. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дела от административнонаказателен характер, приключили с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. Общият размер на изплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и пред касационната инстанция е в размер на 1340, 00 лв. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че фактическият състав на предявения иск в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ, като е съобразил и се е позовал на ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСС на ВАС, Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, както и ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд е приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния предвиден в чл. 18, ал. 2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения и е справедлив, както и че страните са съобразили особеностите на производствата. Относно размерът съдът е съобразил ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСС на ВАС, като "обоснован и справедлив". При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, съответства на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред., което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, незаконосъобразен акт - наказателно постановление № 55/23.07.2018 г. на председателя на ДКХ, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това е направено – в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред административния съд производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от пълномощника - адвокат пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Правилно административният съд е съобразил ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС, с което се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. В тази насока е и предприетата законодателна промяна в ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и изрично с чл. 63, ал. 3 е предвидено заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд и касационното производство пред административен съд, като по този начин установената практика с ТР № 1/2017 г. на ОСК на ВАС е нормативно регламентирана отговорността за разноски. Единственият ред за защита и обезщетяване на вредите е бил по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Също така с ТР № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски (преди промяната в ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на пострадалия действие. Съдът правилно е приел, че е неприложим чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по-малък от предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция). Независимо, че правилно съдът е приел за неприложима нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е взел предвид от една страна, че се отнася за нисък размер на наложената санкция, съдът е съобразил, че уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в размер малко над минималния предвиден размер, е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. Предвид касационните възражения в жалба относно размера на присъденото обезщетение за адвокатско възнаграждение, следва да се посочи решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС, с което е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право, като обосновано е посочил, че съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Посочено е, че пропорционалност не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. В случая тази разумност и "справедливост" е в предвидения минимален размер по чл. 18, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция), който реално е платен от ищеца в производствата по ЗАНН, което е съобразено от решаващия съда. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател по отношение присъдена законна лихва върху обезщетението от деня на подаване на исковата молба. Правилно съдът в тази насока е съобразил Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, като лихвата е дължима по отношение на определеното от съда и присъдено обезщетение, независимо от обстоятелството, че в случая това обезщетение на ищеца е за изплатено адвокатско възнаграждение. На следващо място е неоснователно възражението на касатора и по отношение на присъдените разноски за производството по ЗОДОВ пред административния съда. В съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ съдът е присъдил направените в производството разноски в размер на 625 лв. – заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 25 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 600, 00 лв. с ДДС, като е съобразил материалния интерес - 1340 лв. и предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение, който съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата е 323, 80 лв., респ. 407, 60 лв. с ДДС. Видно е, че размерът на адвокатското възнаграждение е малко над минималния размер, поради което обосновано е приел за съответстващ на фактическата и правна сложност на делото. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати твърдените от жалбоподателя касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, като с оглед направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, претендираният размер на адвокатско възнаграждение по списък по касационната жалба следва да бъде редуциран, като на ответника следва да му бъдат присъдени сторените разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение