Решение № 15509 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13819/2014 г.

Решение № 15509 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13819/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова Марин Стафенов Стефанов е направил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила решение от 4.04.2014 г. по адм. д. № 13107/2013 г. на Върховния административен съд, V отделение. В искането се твърди, че е налице решение на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Ответникът по искането за отмяна инспектор в "Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" е на становище, че е неоснователно. Върховният административен съд обсъди доводите в искането за отмяна и установи следното: С влязло в сила решение от 4.04.2014 г. по адм. д. № 13107/2013 г. Върховният административен съд, V отделение е отменил решение от 10.07.2013 г. по адм. д. № 3334/2013 г. на Административен съд София-град и вместо него е постановил друго решение, с което е отхвърлил жалбата на Марин Стефанов Стефанов срещу заповед № 1Бс-457/14.02.2013 г. на инспектор в ГДБОП - МВР на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която той е задържан за 24 ч. В разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, посочена като правно основание на искането за отмяна, е предвидена възможност за отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Разпоредбата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл. 34 от Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по Конвенцията, на правата, провъзгласени в Конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от Конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията, това нарушение да е свързано по определен начин със съдебното производство, по което е поставен актът, чиято отмяна се претендира, нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което претендира отмяната на съдебния акт и отмяната, респективно - новото разглеждане на делото, да са необходими, за да се отстранят последиците от нарушението. В конкретния случай молителят Стефанов се позовава на решение от 24.06.2014 г. на Европейският съд по правата на човека на Петков и Порфиров срещу България, с което е установено нарушение на Конвенцията по отношение на тези лица. Това решение няма сила по отношение на молителя Марин Стефанов и той не може въз основа на него да иска отмяна по реда на чл. 239, т. 6 АПК. Искането за отмяна на Марин Стефанов по реда на чл. 239, т. 6 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд