Решение № 10767 от 24.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ню Проджектс Консулт ЕООД срещу Решение 947 от 17.02.2022г., постановено по адм. дело 4207/2021 по описа на Административен съд- София-град, с което са отхвърлени исковете му срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, Министерство на земеделието, храните и горите, Държавен фонд "Земеделие" и Върховния административен съд на Република България, с правно основание чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ. Исковете са общо за сумата от 3794,81 лв. и са предявени за обезщетяване на вреди на дружеството, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в незаконосъобразен частичен отказ от изплащане на заявена финансова помощ в императивния срок от три месеца, съгласно чл.5, §.1, б.а и §.3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.04.2021г. В касационната жалба се оспорват изцяло доводите на административния съд за неоснователност на иска и се иска решението да бъде отменено. Касаторът навежда всички основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК недопустимост и неправилност на съдебното решение. В съдебно заседание редовно призован, касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Върховен административен съд в писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност, претендира разноски, включително възнаграждение за един юрисконсулт. В съдебно заседание се представлява и поддържа изложените аргументи.

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на финансите в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски, включително възнаграждение за един юрисконсулт. В съдебно заседание се представлява и поддържа изложените аргументи.

Ответникът по касационната жалба Министерство на земеделието не представя писмен отговор, въпреки предоставената му от съда възможност. В съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски, включително възнаграждение за един юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба Държавен фонд "Земеделие" не представя писмен отговор, въпреки предоставената му от съда възможност. В съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че при постановяване на решението съдът е изложил мотиви, които кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за отхвърляне изцяло на исковата претенция за присъждане на вреди от съществено нарушение на правото на ЕС.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба от Ню Проджектс Консулт ЕООД, със седалище в гр. София, с която са предявени няколко иска на обща сума от 3794,81 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.04.2021г. Исковете са предявени за обезщетяване на вреди на дружеството, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в незаконосъобразен частичен отказ от изплащане на заявена финансова помощ в императивния срок от три месеца, съгласно чл.5, §.1, б.а и §.3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39, а сумата представлява обезщетение за:

1. претърпени имуществени вреди в размер на 2371,93лв., изразяващи се в неизплатена финансова помощ за доставка и разпределяне на продукти по схема "Училищен плод" по заявка за плащане 05/22/200916/83006/07.04.2017г., от които 1976,61 лв. без ДДС за доставени 672,30 кг. круши и сума в размер на 395,32 лв. за ДДС,

1. претърпени имуществени вреди в размер на 915,83 лв., изразяващи се в определената по чл.86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане в размер на 2371,93 лв. - главница, за периода от 07.07.2017г. до 26.04.2021г.,

1. претърпени имуществени вреди в размер на 507,05 лв., изразяващи се в определената по чл.86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане в размер на 4586,40 лв. - главница за периода от 07.07.2017г. до 08.08.2018г.

Съдът приел от фактическа страна за доказано, че "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е доставчик по схемата Училищен плод за отчетен период от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. С Уведомително писмо от 07.04.2017г. заместник изпълнителния директор на ДФЗ е одобрил заявката му за плащане в размер на 59 438,30 лв., а по т.2 за същия отчетен период не е одобрил финансова помощ в размер на 5 798,61 лв., представляваща стойността на доставени 1 972, 3 кг. круши. Със Заповед РД 20-184/29.12.2017г. министърът на земеделието, храните и горите е отменил Уведомително писмо на зам. изпълнителен директор на ДФЗ - Разплащателна агенция в частта, в която не е одобрена финансовата помощ, представляваща стойността на доставени 1300 кг. круши.

Отделно от това, в предходно съдебно производство ДФЗ е бил осъден да заплати на дружеството с Решение 3996/20.07.2020г., постановено по адм.д.13135/2019г. по описа на АССГ по иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 507.05 лева, представляващи пропуснати ползи за периода от 07.07.2017г. до 08.08.2018г. от незаконосъобразен отказ на изпълнителния директор на ДФ Земеделие да изплати сума в размер на 4586.40 лева по заявка за плащане с peг. 05/22/200916/83006/07.04.2017г. за отчетен период 01.03.2017г. - 31.03.2017г. по схема Училищен плод, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на 20.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението. В това производство съдът се е мотивирал с наличието на отменен административен акт и наличието на вреди от забава. Прието е, че при спазване на срока по чл.19, ал.4 от Наредбата сумата по заявка за плащане с дата 07.04.2017г. е следвало да бъде изплатена на ищеца най-късно на 07.07.2017г. Тъй като плащането е осъществено на 08.08.2018г. - за този период дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 4586.40 лева. Така ищецът е понесъл вреди във формата на пропуснати ползи. Съдът, изчислил размера на законната лихва върху сумата от 4586.40 лева за процесния период 07.07.2017г. - 08.08.2018г. и го определил на 507.09 лева. ДФЗ оспорил решението по адм.д. 13135/2019г. по описа на АССГ и по жалбата във ВАС е образувано адм.д. 10562/2020г. С решение 4562/09.04.2021г. по посоченото дело, ВАС е отменил решението на АССГ и е отхвърлил изцяло исковата претенция на Ню Проджектс Консулт ЕООД срещу Държавен фонд Земеделие за заплащане на сума в размер на 507.05 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, определени като законна лихва по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане по заявка за плащане 05/22/200916/83006/07.04.2017 г. за периода от 07.07.2017 г. до 08.08.2018 г. върху главница от 4 586,40 лв. ВАС е преценил, че липсват два от елементите, представляващи материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ за вреди по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. ВАС е посочил, че произнасяне по същество по Заповедта от 29.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите е извършено едва на 02.08.2018 г. Самото плащане на главницата, от чиято забава са били претендирани пропуснати ползи е извършено на 08.08.2018 г. Именно тогава основното взимане е признато за дължимо, поради което лихви върху него преди тази дата не следвало да се дължат, а след тази дата не се претендират върху главницата, а върху недължимите пропуснати ползи. ВАС е заключил, че преди 08.08.2018 г. за административния орган не е възникнало задължение за изпълнение на парично задължение, респ. не е налице неизпълнение на същото. За ищцовото дружество не е възникнало право на обезщетение, представляващо законната лихва за забава на плащане. Решението по адм.д. 10562/2020г. по описа на ВАС е влязло в сила на 09.04.2021г.

По конкретния спор в настоящото производство са представени пред АССГ доклади, адресирани до Министерски съвет от министъра на земеделието и храните относно проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Наредбата, разпечатки от "Обществени консултации" и проект на Постановление от 2016г. за приемане на Наредбата, за които документи ищецът твърди, че са от 2016г. и касаят приемането на Наредбата. Представена е и Национална стратегия на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения в РБ за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2017г., съгласно чл.23, ал.2 от Регламент/ ЕС/ 1308/2013, в уверение на това, че в раздел III са предвидени изисквания, на които следва да отговарят разпределяните по училищните схеми продукти, за да бъдат счетени за допустими за подпомагане. Изслушано е и е прието по делото като неоспорено от страните заключение от съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/. След като е анализирал доказателствата по делото и е обсъдил всички наведени аргументи АССГ е стигнал до заключение, че исковите претенции са неоснователни липсвало е бездействие от страна на административните органи при въвеждането в унисон между българското и европейското законодателство. Ищецът е обосновал претенцията си с това, че ответниците не са приложили пряко чл.5, §1, б."а" и §3 от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 /във връзка с чл.288, ал.2 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС//, а именно - помощта не е изплатена от компетентния орган в срок от три месеца от датата на подаване на заявлението за помощ, освен ако не са предприети административни разследвания. С ПМС 251 от 27.09.2016г. е приета Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод и Схема "Училищно мляко". Наредбата е издадена на основание чл.47а, ал. 4 и чл. 55г, ал.3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Изпълнението на тази наредба е възложено на министъра на земеделието, храните и горите и на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /§5 от ПЗР на Наредбата/.

Към датата 07.04.2017г. , на която е направена заявка за плащане от ищеца, разпоредбата на чл.19, ал.З, т.4 от Наредбата е действала в редакцията си, съгласно ДВ бр.89/2016г., в сила от 11.11.2016г. и съдържанието й е било следното: Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато: ползвателят на помощта е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително декларация и/или документ, представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение за изпълнител по схемите. Противоречие между посочения текст в Наредбата и чл.5, § 1, б а от Регламента не е налице. Както съдът е посочил - съгласно Регламента, ДФЗ може да откаже плащане, както на част, така и на цялата финансова помощ при определени условия. Цитираните условия от ищеца - представяне на разписка за действително доставените и/или разпределени количества, въведени в наредбата не са в противоречие с посочените в чл.19, ал.З, т.4 от Наредбата. Действително ДФЗ не е изплатил помощта в срок от три месеца от датата на подаване на заявлението за помощ, съгласно чл.5, §3 от Регламента и чл.19, ал.4 от Наредбата, но това се дължи на предприетите действия от ищеца и от административните органи след издаване на уведомителното писмо - оспорване на уведомителното писмо, произнасяне на министъра на земеделието, храните и горите, изготвяне на докладна записка. По-късното изплащане на помощта от ДФЗ не се дължи на противоречие/несъответствие на чл.19, ал.2 и чл.4, ал.4, т.З от Наредбата /касаещи плащане на помощта в тримесечен срок при изпълнение на конкретни условия/ с нормите на Регламента или на тяхното нарушаване.

Отделно от това съдът е заключил, че съгласно чл.628 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, съдът е длъжен да направи запитване до Съда на Европейските общности. За ВАС в конкретния случай не е било налице задължение да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по дело 10562/2020г. Не са били налице доказателства, че за разрешаването на конкретния спор е съществувало съмнение относно приложимостта и действието на съюзните разпоредби. Доколкото спорът по посоченото дело не разкрива връзка с правото на ЕС, АССГ е счел аргументите за неправилно приложение на действащото материално съюзно право за необосновани и неоснователни.

Поради изложеното, първостепенният съд е отхвърлил исковите претенции.

Решението е правилно.

Съдът правилно е разгледал приложимите по конкретния казус нормативни разпоредби, от които недвусмислено е извел извода за неоснователност на искането на Ню Проджектс Консулт ЕООД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.

Настоящата инстанция споделя изложените от АССГ мотиви, поради което не следва да ги повтаря. За пълнота следва да посочи, че се претендират вреди и от правораздавателната дейност на ВАС при решаване на адм.д. 10562/2020 г., като се твърди нарушение на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година. Съдебният акт не се е отнасял до тълкуване или прилагане на норма от правото на ЕС, за да бъде разглеждано евентуално тяхно нарушение като основание на предявените искове по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Предпоставките за уважаване на исковата претенция са се извеждали от нормите на националното законодателство и в частност чл. 86 ЗЗД, следователно по отношение на тях не е приложимо правото на ЕС. След като спорът е изцяло вътрешноправен и не разкрива никаква връзка с правото на ЕС, то в подобна хипотеза въпросът за не/правилно приложение на действащото материално съюзно право изобщо не може да бъде поставян. В производството пред ВАС не е възникнало задължение за отправяне на преюдициално запитване с искане за тълкуване на норма от правото на ЕС, в този смисъл не би могло да има и нарушение на задължение от страна на ВАС. По отношение на противоправното бездействие относно синхронизиране на законодателството, АССГ обосновано е приел, че липсва такова. Унифицирането на българското законодателство с европейското такова не представлява функция, която се изпълнява от съдебните органи или министъра на финансите, като представляващ държавата, поради което не би могло да бъде обосновано подобно нарушение.

В този смисъл принципно са правилни доводите на ответника министър на финансите, че е недопустимо насочването на искове към държавата, представлявана от Министъра на финансите, доколкото в ЗОДОВ са очертани кръга от субекти, чиято отговорност може да бъде ангажирана в случай на нарушения на българското или европейското законодателство. В конкретния случай обаче, исканията на ищеца обвързват с твърдения за бездействие всички посочени ответници, затова правилно първостепенния съд е разгледал спора по същество без да прекрати производството по отношение на министъра на финансите.

Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба на Ню Проджектс Консулт ЕООД е неоснователна.

Поради изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответниците, направили искане за това ВАС и Министерство на финансите. Тъй като делото не разкрива особена фактическа и правна сложност на същите следва да се присъдят възнаграждения в размер на минимума - суми в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение