Решение № 255 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5823/2019 г.

Решение № 255 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5823/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна администрация на област с административен център град Кюстендил, чрез процесуален представител ст. юрк. Анастасова, надлежно упълномощена от Областния управител на област Кюстендил, против решение № 68 от 20.03.2019 г., постановено по административно дело № 176/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта, с която Областна администрация град Кюстендил е осъдена да заплати на К. Шумантов сумата от 7 932 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, в резултат на незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение за периода от 16.05.2017 г. – 16.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 9.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 900 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 от АПК. Моли решението в оспорената част да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – К. Шумантов, директор на Дирекция "АПОФУС" на областна администрация град Кюстендил не взима становище по касационната жалба. По делото е постъпила и втора касационна жалба подадена от К. Шумантов на длъжност директор на Дирекция "АПОФУС" на Областна администрация град Кюстендил, който чрез процесуалния си представител адв. Стойнева, обжалва първоинстанционното решение в частта, с която Административен съд – Кюстендил е отхвърлил предявеният акцесорен иск за заплащане на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Счита решението в тази част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено в оспорената му част като бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният акцесорен иск. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по тази касационна жалба – Областна администрация град Кюстендил, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Редовно призован за съдебно заседание касаторът К. Шумантов не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество са неоснователни. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд, правилно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено от фактическа страна, че със заповед № ЧР-01-07/12.05.2017 г. на Областния управител на област Кюстендил, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с К. Шумантов – директор на дирекция "АПОФУС". Посочената заповед е оспорена по съдебен ред /адм. д. № 168/2017 г. по описа на КАС/ и с решение № 338/9.01.2019 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 781/2018 г., с което е отменено решение на КАС по адм. д. № 168/2017 г., прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно. Установено е, че със заповед №ЧР-01-01/24.01.2019 г. на Областния управител на Област Кюстендил служебното правоотношение с Шумантов е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради неявяване на държавния служител да заеме длъжността директор на дирекция "АПОФУС" в определения срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. От представеното и прието като доказателство копие на служебна книжка съдът е установил, че след прекратяването на служебното правоотношение ищецът не е започвал работа по служебно правоотношение за 6 месечния период по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, не е получавал и парично обезщетение за безработица, видно от у-ние № [ЕГН]-1/13.03.2019 г. на ТП на НОИ – Благоевград. От приетото като доказателство по делото у-ние №ЧР-15-20/13.02.2019 г. на Областен управител на Област Кюстендил, решаващият съд установил, че към 9.01.2019 г. и към 23.01.2019 г. размерът на основната месечна заплата за длъжността "директор на дирекция АПОФУС" е 1322 лв., а към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е била 1202 лв. Относно размерът на исковата претенция, съдът приел за установено, че същия е съобразен с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл – това е размера на основната заплата на жалбоподателя, определен към момента на признаването на уволнението за незаконно /9.01.2019 г. / и на неявяването му да заеме службата /23.01.2019 г. / за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца, т. е. сумата от 7 932 лв. Счел е, че безспорно доказателство за размера на предявения иск е представеното доказателство - у-ние №ЧР-15-20/13.02.2019 г. на Областен управител на Област Кюстендил, доказващо месечен размер на основната заплата за длъжността, заемана от ищеца от 1322 лв. към правнорелевантния момент - момента на признаването на уволнението за незаконно. По тези съображения е приел иска за доказан по отношение на главницата. По отношение на акцесорния иск е изложил мотиви, че началният момент от който се дължи лихва е датата на влизане на съдебното решение в сила, с което прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно, съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д № 3/2004 г. на ОСГК НА ВКС т. 4. Посочил е, че в случая това е датата 9.01.2019 г. на която е влязло в сила решение № 338/9.01.2019 на ВАС по адм. дело № 781/2018 г. По тези съображения е присъдил законната лихва върху главницата от 9.01.2019 г., като претенцията за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска пред Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 168/2017 г. е отхвърлил като неоснователна. Решението е правилно. Правилно съдът е квалифицирал предявената претенция като иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, в която ясно е заявено искане за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното си уволнение, ведно със законните последици. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл урежда право на обезщетение на служителите при незаконно уволнение. Неоснователно е възражението на касатора Областна администрация град Кюстендил, за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Обосновано, с оглед доказателствата и при правилно приложение на материалния закон, съдът е приел, че искът е доказан по основание. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. В случая е безспорно установено, че посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са налице - уволнението на служителят е признато за незаконно и е отменено, същият е бил без работа в исковия период и е присъдено обезщетение за шест месеца. Видно от у-ние №ЧР-15-20/13.02.2019 г. на Областен управител на Област Кюстендил, безспорно се доказва месечен размер на основната заплата за длъжността, заемана от ищеца от 1322 лв. към правнорелевантния момент - момента на признаването на уволнението за незаконно - 9.01.2019 г. Основното месечно възнаграждение на Шумантов, заемащ длъжността "директор" на Дирекция "АПОФУС" към този момент е 1322 лв., като съгласно този размер правилно изчислена дължимата сума на обезщетението. При присъждане на претендираната сума съдът се е съобразил с размера на предявения иск. Не са налице пороците, сочени като касационни основания от касатора за отмяна на решението в оспорената му част. Неоснователна е и касационната жалба на К. Шумантов по отношение на началния момент, от който се дължи законната лихва. Правилно и законосъобразно съдът, позовавайки се на ТР № 3/22.04.2005 г. е определил първоначалния момент на дължимата законна лихва, като в случая това е датата на влизане на решението на ВАС по адм. дело № 781/2018 г. – 9.01.2019 г. По тези съображения касационната жалба на К. Шумантов също е неоснователна, а съдебното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски в полза на страните за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,