Решение № 10101 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9995/2011 г.

Решение № 10101 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9995/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Андрей Стефанов Андреев от с с. Козаревец, община Лясковец, против решение № 272/07.07.2011 г., постановено по а. д. № 432/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АСВТ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВТ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Андреев против заповед № яз-2248/11.09.2010 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Велико Търново (ОДМВР) с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на главен полицай категория "Д" Андрей Стефанов Андреев - младши полицейски инспектор в "ООР", Полицейски управление (ПУ) - Лясковец, Районно управление (РУ) - Горна Оряховица при ОДМВР, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, Андреев го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от АСВТ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му, като се постанови друго решение, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната от него заповед. Разноски по делото не претендира. Ответната страна - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба на Андреев. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение "ВАС", за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСВТ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда, с които той не е съгласен. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че касаторът е заемал длъжността, за която е прекратено служебното му правоотношение след налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се излага в насока, че съдът самостоятелно, извън изложеното от дисциплинарно наказващия орган, е "разширил" предмета на делото, като по собствена инициатива е включил в него обстоятелства, които наказващият орган не е имал предвид при налагане на наказанието. Единственото описано от последния дисциплинарно нарушение е попълването от касатора, през периода 01.06.2008 - 01.08.2009 г. на застрахователни полици "гражданска отговорност" на ползватели на МПС, като се е възползвал той от служебното си положение и умишлено извършвал тази дейност в нарушение на ЗМВР, Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКМВР). В останалата си част обжалваната заповед не посочва конкретни деяния, извършени от Андреев, нито място, нито време, нито обстоятелства, при които това е станало. Доводът е частично основателен. Видно от текста на заповедта е, че действително единственото подробно описано нарушение е попълването на застрахователни полици. Другите такива, извършени от Андреев, са квалифицирани в заповедта единствено чрез посочване на нормативните текстове, които са нарушени. Това съставлява нарушение на нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, но по преценка и на касационната инстанция, то не е съществено такова, тъй като неизвършването му не би довело до други изводи, коренно различни от изложените в заповедта. Съгласно постоянната практика на съдилищата, позоваването в един административен акт на съдържанието на друг документ, съставлява излагане на мотиви. В тази насока са и указанията, дадени с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, в сила и към настоящия момент. В обжалваната от Андреев заповед издателят се е позовал на становище рег. № я-13825/25.08.2009 г. Доводът за неправилно квалифициране от съда на факта, че Андреев е попълвал полици "гражданска отговорност" също е неоснователен. Обстоятелството колко точно са тези полици не е от съществено значение. Необоснован е и доводът, че "всички" свидетели дават показания от които може да се стигне до извод, че възползване от служебното положение от страна на Андреев липсва. Видно от показанията на разпитания свидетел Георги Алексиев Маринов (л. 55), дадени по време на с. з. на 12.01.2011 г., същият е бил в еднаква степен ръководен от желанието "да няма разправии" с Андреев и от това, че последният е бил най-близо до него. В същия дух са показанията и на други, разпитани по време на служебната проверка лица - Николай Жеков, Георги Тодоров Георгиев, свидетелстващи за тенденциозно отношение на касатора спрямо водачи на МПС, несключили застраховка при него. Във всички случаи, дейността по сключване на застрахователни полици от страна на Андреев е дейност в противоречие с цитираните в заповедта норми от ЕКМВР. Личната му мотивация, изтъквана от процесуалните представители - да подпомогне съпругата си, да бъде в услуга на съселяните си, да сключи застраховка на близките си и др., нямат значение за квалифициране на деянието и налагане на наказание за него. Ирелевантни са и обстоятелствата, кога и къде са попълвани тези полици - през работното време на касатора или след него, в дома му или в служебното помещение. Неоснователно е твърдението, че съдът не бил отчел, че събраните по полиците пари били редовно отчетени от съпругата на Андреев, от който факт се прави извод за липса на облагодетелстване. Именно начисления процент от събраните средства, предоставени на съпругата като пълномощник на застрахователния брокер е тази сума, с която тя се е облагодетелствала, тъй като не тя е сключила застраховките и събрала сумите по тях, а Андреев. Неоснователни и необосновани са и твърденията за липса на корупционни практики в служебното поведение на касатора. Разпитаните Кирил Добрев, Веселин Генов и Тодор Тодоров са категорични за използваната еднотипна схема на изнудване: спрени като водачи на МПС, констатирани нарушения в поведението им и "предоставяне" от касатора на възможност те самите да предложат изход от ситуацията. Последното е завършвало също по един единствен начин - след предаване на пари в различни размери, документите им са връщани и те са освобождавани. Доводът за липса на нарушение от страна на касатора относно неправомерното пребоядисване и изпълзяване на нещатния лек автомобил Опел Астра е основателен. Видно от представената справка рег. № Я-5528/03.06.2009 г. е, че "поставянето на сигналната лампа и надписите е съгласувано с началника на РУМВР гр. Горна Оряховица". Този факт сочи, че Андреев е действал с одобрението на последния, което води до липса на умисъл при извършване на деянието. Във всички случаи, когато едно действие е извършено със знанието, одобрението и съгласието на началника на служителя, вината на последния отпада. Ако деянието е нарушение, то виновен за извършването му в подобни случаи е далия съгласието си началник. За това деяние следва да се приеме, че не е извършено от Андреев, поради което не следва да се търси и дисциплинарна отговорност за него. В същото време, останалите нарушения, които са описани в становище рег. № 13825/25.08.2009 г. са установени и доказани, поради което решението на АСВТ, с което е отхвърлена жалбата на Андреев против заповедта на директора на ОДМВР се явява правилно и обосновано. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС