Решение № 9326 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13820/2010 г.

Решение № 9326 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13820/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Областен кооперативен съюз- Монтана и "ПК Наркооп" - Монтана против решение по адм. д. № 647/2009 г. по описа на Административен съд-Монтана. Искат отмяна на решението с доводи за незаконосъобразност, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че не е доказана държавна собственост върху имотите и областният управител не е компетентен. АДС № 137/1984 г. и от 1962 г. не са подписани от компетентните длъжностни лица и нямат доказателствена сила. Проведена е процедура по деактуване на имота и е следвало да се ценят констативен нотариален акт № 1653/2001 г. и удостоверение № 176/6.10.2009 г., с които ОКС - Монтана доказва правото си на собственост. Ответната страна областният управител на област Монтана не изразява становище по касационната жалба. Ответниците физически лица оспорват касационната жалба като неоснователна и развиват писмени съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по ЗОСОИ е започнало по заявлението на наследниците на Гаврил Иванов Павлов от 20.10.1998 г. и е приключило с решение № 609/10.06.1999 г. на областния управител на област Монтана, с което е признато право на обезщетяване и е определен начин на обезщетяване със съсобственост върху имот земя и сгради в п. I, кв. 148 по плана на гр. Монтана от 1990 г., в идеални части, определени по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ. В това административно производство Кооперация "ПК Наркооп" - Монтана и Областен кооперативен съюз Монтана не са участвали. В настоящото съдебно производство са сезирали съда с искане за прогласяване нищожност на заповедта на областния управител относно начина на обезщетяване на две основания: а/ липса на компетентност и б/ съществено нарушение на материалния закон до степен нищожност. Противопоставят на АДС № 1211/20.10.1962 г. (за 1/2 ид. ч. от застроен имот кад. № 1655 дворно място от 227 кв. м. и два дюкяна) и АДС № 137/1984 г. (за сградите построени в п. I, пл. № 713 и № 714) свой констативен нотариален акт № 153 н. д. № 1653/2001 г. съставен в полза на ОКС-Монтана и удостоверение № 176/610.2009 г., издадено от Кооперация "ПК Наркооп" - Монтана за включени административна и търговска сгради в баланса на кооперацията. С молба от 3.09.2010 г. на процесуалния представител на касационните жалбоподатели е заявено, че собствеността върху тези имоти не е възстановявана по реда на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г., защото не се е налагало поради непрекъсвано и необезпокоявано владение през годините. С решение от 1.10.2010 г. по адм. д. № 647/2009 г. по описа на АС - Монтана, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и развил съображения за материална компетентност на административния орган, предвид актовете за държавна собственост и липсата на проведена процедура по отписването на имота от актовите книги. Не зачел доказателствената сила на представените от жалбоподателите писмени доказателства, като приел, че е налице спор за собственост, което не може да се реши в това производство. Решението е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Спазени са съдопроизводствените правила, като първоинстанционният съд е обсъдил наведените от страните доводи и релевантни за спора доказателства. Пред настоящата касационна инстанция за първи път се оспорват актовете за държавна собственост с довод за нарушаване на компетентността на длъжностните лица, които са ги съставили, което е недопустимо и поради това в тази част касационните оплаквания не следва да се обсъждат. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следователно от значение за делото е дали към датата на издаване на административния акт 10.06.1999 г. е доказана материалната компетентност на областния управител по чл. 6, ал. 1, т. 2 от АПК и допуснато ли е такова съществено нарушение на материалния закон, което да има за правна последица нищожност на заповедта в частта за определения начин на обезщетяване. С определение № 8175/17.06.2010 г. по адм. д. № 16357/2009 г. по описа на ВАС, III отделение, е решен въпроса за допустимостта на жалбата. Към 1999 г. държавата се легитимира като собственик въз основа на актове за държавна собственост. По делото са приложени писмени доказателства за молба от ПК "Наркооп" Монтана с дата 2.07.1997 г. до областния управител и искане за отписване от актовите книги на административно-търговски сграда и складове в п. I, кв. 44 по плана на гр. Монтана по реда на чл. 78 от ЗДС (ДВ, бр. 44 от 1997 г.). Не е издадена заповед от областния управител по чл. 152 от ППЗДС (отм.). Кооперацията е имала право да оспори доказателствената сила на акта за държавна собственост по съдебен ред, съгласно чл. 157, ал. 1 от ППЗДС (отм.) като в този случай областният управител до решаване на спора не имал право да предостави имота на трети лица. Това не е направено в случая. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДС (редакция ДВ бр. 124 от 1998 г.) актът за държавна собственост е официален писмен документ, съставен от определени в закон ред и форма, утвърдени от посочените в закона длъжностни лица. Материалноправният въпрос за правото на собственост и основанията за придобиването му не могат да бъдат предмет на спор в административното производство. Актовете са собственост - акт за държавна собственост и констативните нотариални актове, само обективират права, но не ги пораждат. След като нито един от касационните жалбоподатели не е оспорил в исково производство доказателствената сила на актовете за държавна собственост, същите освен, че са имали за областния управител обвързваща доказателствена сила, доказват неговата материална компетентност в производството по ЗОСОИ. Съставен е констативен акт в полза на ОКС - Монтана, но той първо е съставен впоследствие през 2001 г., т. е. след издаване на оспорения административен акт и второ също само констатира, а не създава права. Поради това правилно съдът е приел, че е без значение за спора. Предвид така ангажираните писмени доказателства областният управител се е разпоредил с имот, който по писмени доказателства е държавна, а не кооперативна собственост и следователно не е допуснато съществено нарушение на материалния закон до степен нищожност за начина на обезщетение. С писмената защита на адвокат М. Цветанов, процесуален представител на Гаврил Бориславов Гаврилов, гр. Монтана, е поискано присъждане на разноските по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение от 300 (триста) лева. Искането е основателно и разноските следва да се присъдят. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение