Решение № 3530 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2017 г.

Решение № 3530 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения представител юриск. Д. К.. Жалбата е срещу решение № 1987 от 24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 5274/2015 г. от Административен съд С. - град. С него е отменено уведомително писмо № 02-220-6500/2453 от 14.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., в частта му за разликата до пълното изплащане на поисканото финансово подпомагане, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на оспорилия уведомителното писмо разноски в размер на 1410 лв. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу процесното уведомително писмо бъде отхвърлена. Претендират се и разноски за двете инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - В. А. Б. от гр. С., чрез упълномощения си представител адв. А. М., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Прави искане и за присъждане на сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и поради липсата на касационни основания за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е било образувано по жалба на В. А. Б. срещу уведомително писмо № 02-220-6500/2453 от 14.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. С него на заявителя е отказано подпомагане по СЕПП и НР2, а по НР1 е оторизирана сума в размер на 5194,41 лв. С обжалваното решение № 1987 от 24.03.2017 г. по адм. дело № 5274/2015 г. Административен съд С. - град е отменил процесното уведомително писмо в частта му за разликата до пълното изплащане на поисканото финансово подпомагане и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и приетата по делото СТЕ. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган и в предвидената в чл. 59 от АПК форма, като същият съдържал правни и фактически основания. При постановяването на акта обаче били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които довели до неправилно прилагане на материалния закон. Съдът се е позовал на представеното по делото решение № 4298/20.04.2015 г. по адм. дело № 8231/2014 г. на трето отделение на Върховния административен съд, с което по жалба на В. А. Б. е отменена заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. в частта й, с която извън специализирания слой е останал БЗС 58671-42-5-2 с цялата си площ, а също части от БЗС 81757-22-5-1; БЗС 81757-22-4-1; БЗС 81757-172-1-1; БЗС 81757-274-1-1; БЗС 81757-317-1-1 и БЗС 81757-317-2-1. Приложена е и заповед № РД-09-1017/21.12.2016 г., с която на основание чл. 33а, ал. 2, изр. 2 от ЗПЗП във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК и в изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС министърът на земеделието и храните е изменил заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. и е включил като допустим в обхвата на специализирания слой за кампания 2013 г. БЗС 58671-42-5-2 с цялата му площ от 9,52 ха, а по отношение на изключените от обхвата на слоя части от гореизброените шест парцела е допълнил конкретни законови основания за недопустимост. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът е приел, че се наблюдавали различия по отношение на определените като попадащи в специализирания слой площи в обжалваното пред него уведомително писмо и заповед № РД-09-1017/21.12.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Поради това, че цитираните заповеди на министъра, с които е одобрен слоят, са влезли в сила и че констатациите в уведомителното писмо следвало да са идентични със съдържащото се в тези заповеди, съдът е отменил уведомителното писмо като е върнал преписката на административния орган с указания. В диспозитива на обжалваното решение е записано, че уведомителното писмо се отменя в частта му за разликата до пълното изплащане на поисканото финансово подпомагане. Решението е правилно като краен резултат, но следва да се съобразят следните коригиращи мотиви: Видно от съдържанието на заповед № РД-09-1017/21.12.2016 г. на министъра на земеделието и храните, в заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. по отношение на БЗС 58671-42-5-2 е нанесена корекция, като същият е включен в обхвата на слоя с цялата му площ от 9,52 ха. Тази корекция обаче не е била отразена в обжалваното уведомително писмо - предмет на настоящия спор. По отношение на останалите БЗС обаче административният орган е нанесъл коректно основанията за изключване на части от тях от обхвата на слоя, каквото изискване е било поставено с влязло в сила решение № 4298/20.04.2015 г. по адм. дело № 8231/2014 г. на ВАС. Т. се потвърждава и от приетата като неоспорена от страните по делото СТЕ. При това положение правилно съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката, като при издаване на новия акт компетентният орган следва да съобрази, нанесената със заповед № РД-09-1017/21.12.2016 г. корекция по отношение на БЗС 58671-42-5-2. По отношение на останалите имоти обаче са изпълнени дадените с влязлото в сила решение указания, като непопадащите в слоя части от парцели са коректно отразени в уведомителното писмо. Оттук следва и уточнение на съдържанието на диспозитива на обжалваното решение като частта му "за разликата до пълното изплащане на поисканото финансово подпомагане" следва да се тълкува само по отношение на БЗС 58671-42-5-2, за който, както вече беше уточнено, с уведомителното писмо не е взета предвид заповед № РД-09-1017/21.12.2016 г., с която този имот се включва в специализирания слой с цялата си площ, което съответно ще доведе до разлика в процентното съотношение между декларирана и недопустима за подпомагане площ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е излязъл от рамките на своите компетенции като коментирал друго административно производство, а именно това по одобряване на специализирания слой. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на заповедта на министъра, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира по отношение на страните по делото. Аргумент в тази насока се съдържа и в чл. 297 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК и съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Следователно решение № 4298/20.04.2015 г. по адм. дело № 8231/2014 г. на ВАС е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ. Така постановеното съдебно решение не може да бъде игнорирано от административния орган, издал уведомителното писмо. Това следва от възприетия принцип за стабилитет на влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това и с оглед задължителните указания в тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой е задължителна за изпълнение от Разплащателната агенция, която действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелите на заявителя не са включени в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Преценката на органа за оторизиране на сумите за финансово подпомагане за директни плащания е ирелевантна за силата на пресъдено нещо и за задължителното по силата на закона - чл. 177, ал. 1 от АПК действие на влязлото в сила съдебно решение. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението, поради произнасяне по просрочена жалба. По делото не са налице доказателства за връчване на уведомителното писмо, поради което за оспорваният срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК не е започнал да тече. Поради това съдът правилно е приел жалбата за процесуално допустима и е разгледал спора по същество. Неоснователно е и възражението, касаещо решението в частта му, с която Д. фонд "Земеделие" е осъден да заплати на В. А. Б. сторените по делото разноски. Доводите, че решаващият състав е приел, че делото е с материален интерес не намират своето основание. От представения списък на разноските и потвърждаващите го доказателства по делото се установява, че разноските в размер на 1410 лв. представляват сбор от заплатена държавна такса в размер на 10 лв., адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. и 400 лв. - депозит за вещо лице, сума която в последствие е увеличена с определение № 2536 от 20.04.2017 г. за изменение на решението в частта му за разноските. Правилно съдът е приел за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като е преценил, че същото е бланкетно, а възнаграждението - определено по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва ДФЗ да бъде осъден да заплати на В. А. Б. сумата от 300 лв., която е договорена и реално изплатена, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Неоснователно се явява направеното от касатора възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Посочената сума е под минимума, определен с чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова то не следва да бъде намалявано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,