Решение № 1704 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15552/2009 г.

Решение № 1704 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15552/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Трендафилов С решение от 12.11.2009 г. по адм. д. № 6944 от 2009 г. Върховният административен съд - II отделение е отхвърлил жалбата на Галина Иванова Чанкова със съдебен адрес в София против Решение № 17 от 22.04.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 е дисциплинарно освободена от длъжност "районен съдия" за извършени от нея дисциплинарни нарушения, които "накърняват престижа на съдебната власт". Против това решение на тричленния състав Галина Иванова Чанкова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакване за нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Тричленният състав е констатирал, че обжалваното решение на ВСС е издадено въз основа на решението на Дисциплинарния състав при ВСС по образуваното производство за дисциплинарното освобождаване от длъжност "съдия" в Тутраканския районен съд, на Галина Иванова Чанкова /касаторка в това производство/. Като дисциплинарни нарушения, които "накърняват престижа на съдебната власт", заради които касаторката е уволнена, са посочени: участие като съдия при решаване на дело за делба на земеделски земи /гр. д. № 522 от 2007 г. на Тутраканския районен съд/, образувано по искова молба на Иван Георгиев Чанков, баща на касаторката, което съставлява нарушение на правилото за отстраняване от участие в делото на съдия, който е роднина на някоя от страните по права линия без ограничение - чл. 12, ал. 1 ГПК (отм.), решаване на делото за делба без призоваване на страните, което съставлява нарушение на процедурата за призоваване на страните за участие при разглеждане на делото - чл. 41 ГПК (отм.), одобряване на съдебна спогодба, за която няма съставен протокол, подписан от страните по делото, което съставлява нарушаване на разпоредбите на чл. 125 ГПК (отм.), снабдяване с удостоверение за данъчната оценка на имота в качеството на пълномощник на своя баща и изготвяне на книжа от името на страните по делото, което съставлява нарушение на задължението за несъвместимост, предвидена в чл. 195, ал. 1 ЗСВ. Тези дисциплинарни нарушения, които съставляват виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ и които са установени въз основа на представените доказателства, не са опровергани, а и касаторката не доказва с нищо противното. При тези констатации тричленният състав е приел, че са налице условията на чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, тъй като се касае до виновното неизпълнение на служебните задължения на съдия, което накърнява престижа на съдебната власт. Това становище на тричленния състав е правилно. Кога е налице посоченото в чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ дисциплинарно нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт и което само по себе си може да обоснове дисциплинарно освобождаване от длъжност не се определя никъде в закона. И понеже законодателят не е определил предпоставките и обстоятелствата, които трябва да се има предвид, за да се счете, че е налице дисциплинарно нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, очевидно той е оставил това да се решава за всеки отделен случай, от Висшия съдебен съвет по негова свободна преценка. Затова въпросът дали Висшият съдебен съвет ще намери основание за това в решението на Дисциплинарния състав досежно установяване на дисциплинарните нарушения, за да обоснове налагането на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, както е посочено в случая, или в други обстоятелства, съставлява преценка на тези обстоятелства и данни, при която действа суверенно и неговата дейност в това отношение не подлежи на контрол от съда. Като е решила дело на нейния баща, касаторката е извършила виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия. Като е одобрила съдебна спогодба, която не е удостоверена в протокола на съдебното заседание в качеството му на писмена форма за валидността на спогодбата, тя също е извършила виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия. Дисциплинарните нарушения в случая са извършени умишлено понеже касаторката е знаела, че не трябва да решава дела на нейни роднини по права линия и че за валидността на съдебна спогодба е необходимо протоколът за съдебното заседание да бъде подписан не само от съдията, но и от страните по делото. Умишленото неизпълнение на служебните задължения на съдия е на общо основание дисциплинарно нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт и може да обоснове дисциплинарно освобождаване от длъжност. Второто оплакване за нарушение на чл. 310 ЗСВ е също неоснователно. Правилно е становището, застъпено в решението на тричленния състав, че тримесечният срок по чл. 310 ЗСВ в редакцията, обнародвана в Дв, бр. 64 от 2007 г., в който следва да бъде образувано дисциплинарно производство срещу провинилия се съдия, започва да тече от откриването на нарушението, което дава основание за образуване на дисциплинарно производство. Също така правилно се посочва в решението на тричленния състав, че откриването става в момента, когато се научат за нарушението органите, от които зависи назначаването и уволняването на съдията. В конкретният случай тричленният състав правилно е приел, че за председателя на Силистренския окръжен съд, направил предложението за налагане на дисциплинарно наказание, извършеното от касаторката нарушение е станало известно при получаване на копие от цитираното гр. № 522 от 2007 г. през м. октомври 2008 г. и че в такъв случай дисциплинарното производство за уволнението й е образувано при спазване на тримесечния срок по чл. 310 ЗСВ, тъй като решението за това е издадено на 10.12.2008 г. Обстоятелството, че нарушението на касаторката е било известно на председателя на окръжния съд по-рано, още през м. март 2008 г., когато е приключило делото за делба, не е от значение, тъй като за чл. 310 ЗСВ е меродавно кога е научил за нарушението органът, който прави предложение за образуване на дисциплинарно производство. Третото оплакване, в което се поддържа, че обжалваното решение за дисциплинарното освобождаване от длъжност на касаторката, взето на 22.04.2009 г. е било предшествано от подадена оставка от нейна страна на 23.02.2009 г. и която оставка била надлежно приета от ВСС на 18.03.2009 г. е също неоснователно. При оставката на касаторката, която е подадена с 6-месечно предизвестие по чл. 166, ал. 1 ЗСВ в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 64 от 2007 г. освобождаването й от длъжност е могло да настъпи в момента на изтичането на срока за предизвестие, т. е. на 23.08.2009 г. Очевидно е, че предизвестието е необходимо условие за освобождаване от длъжност при оставка на съдия съгласно чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Той следва да остане на работа до изтичане на срока на предизвестието През това време същият е длъжен да изпълнява служебните си задължения. Явно е, че приемането на предизвестието от ВСС само по себе си не води до освобождаване от длъжност поради оставка на касаторката. То е само условие, при спазването на което съдията може правилно да бъде освободен от длъжност. В случая касаторката не може да се счита за освободена от длъжност преди да изтекъл срокът на предизвестието, поради което приемането на оставката й от ВСС няма правно действие спрямо образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Това е така, защото предизвестието и оставката не са различни елементи от фактическия състав на освобождаването от длъжност съгласно чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ във връзка с чл. 166, ал. 1 ЗСВ в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 64 от 2007 г. Това означава, че съдия, извършил дисциплинарни нарушения може да бъде дисциплинарно освободен от длъжност преди да е изтекъл срока за предизвестието. Следователно, в срока на предизвестието на касаторката ВСС е могъл валидно да издаде обжалваното решение за дисциплинарното й освобождаване от длъжност. Четвъртото оплакване, в което се поддържа, че предложението на Дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно освобождаване от длъжност било направено при допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, е също неоснователно. От това предложение на Дисциплинарния състав не се засягат пряко права и защитени от правото интереси на касаторката. То само подготвя вземането на решение от Висшия съдебен съвет. Затова ЗСВ не предвижда правни последици от наличието на нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата от Дисциплинарния състав. Това е правилно, тъй като предложението за дисциплинарно освобождаване от длъжност не може да бъде самостоятелен обект на контрол. Само по себе си нарушенията на Дисциплинарния състав не прекратяват възможността за по-нататъшна защита по правораздавателен ред. Предмет на разглеждане при обжалването ще бъде самото решение на ВСС. Петото оплакване в смисъл, че дисциплинарното дело на ВСС не било разпределено на случайния подбор между членовете на дисциплинарния състав е също неоснователно. Пред дисциплинарния състав се провежда едно елементарно производство и поради това той не прилага чл. 9 ЗСВ, нито чл. 157, ал. 2 АПК. Тези разпоредби, които въвеждат принципа на случайния подбор се прилага само от органите на съдебната власт, какъвто не е Дисциплинарният състав на ВСС. Ето защо, решението на тричленния състав поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,