Решение № 3832 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата от които е подадена от Министерския съвет на Република България, чрез пълномощника Б. Джурин (служител с юридическо образование), а втората от Министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника гл. юрисконсулт В. Райкова, против решение 784 от 09.02.2023 г., постановено по адм. д. 3454/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Решение 894/30.12.2021 г. на Министерския съвет за приемане на План за управление на природен парк "Българка" /обн. ДВ, бр. 2/2022 г. /, като незаконосъобразно. Касационният жалбоподател Министерският съвет на Република България навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Според касатора неправилно съдът е приел, че жалбоподателят Сдружение Национална асоциация Българско черноморие има правен интерес от обжалването на Решение 894/30.12.2021 г. на Министерския съвет. Изложени са аргументи за неправилност на изводите на съда за неспазване на изискването за извършване на преценка за извършване на екологична оценка на проекта на плана, като според касатора такава преценка е извършена с писмо НСЗП-381/11.12.2015 г. на заместник-министъра на ОСВ. Счита, че посочването, че зона с временна забрана за използване на ресурсите отговаря на изискванията за резерватна зона в природния парк не води до извод, че същата се обявява за резерват в противоречие с правилата на Закона за защитените територии или че за нея се въвеждат ограничения, приложими за резервати. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер. Касационният жалбоподател Министърът на околната среда и водите в подадената касационна жалба излага аргументи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилни и необосновани са мотивите на съда, относно липсата на произнасяне на компетентен орган, респ. липса на становище или решение за преценка дали да се извърши екологична оценка на проект на плана за управление, като такава е извършена с писмо НСЗП-381/11.12.2015 г. на заместник-министъра на ОСВ. Становището е подкрепено и със становище на дирекция Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването в МОСВ с изх. НСЗП-347/27.07.2021 г. Изложени са доводи за неправилност на изводите на съда за засягане на правото на участие в административното производство и на защитата на правата и законните интереси на засегнатите граждани и юридически лица, както и на изводите за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неспазване на чл. 34, ал. 3 от УПМСНА. Според касатора погрешни са изводите на съда, че ПУ не е бил подложен на обществено обсъждане и че липсват доказателства за съответствие на решението със забележките на министрите, изразени в съгласувателната процедура. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че планът за управление противоречи на законовите изисквания на Закона за защитените територии. Изложени са подробни доводи за неправилност на извода на съда за наличие на нарушения на материалния закон. В представени писмени бележки, чрез процесуалния представител гл. юрк. М. Кючюкова, излага допълнителни аргументи, включително относно липсата на правен интерес от оспорването за община Габрово и М. Русев и за недопустимост на съдебното решение, поради което иска същото да бъде обезсилено. Касаторът моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно и необосновано и да бъде постановено решение по същество, с което да бъде оставен в сила приетия План за управление на природен парк "Българка". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответната страна М. Русев от гр. София в 2 броя писмени отговори оспорва касационните жалби и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответната страна община Габрово, представлявана от кмета на община Габрово, чрез пълномощника Т. Попов (служител с юридическа правоспособност) в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби, с оглед което иска да бъдат отхвърлени, а съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на възнаграждение за касационната инстанция. Ответната страна Сдружение Национална асоциация Българско черноморие, чрез пълномощника адв. М. Кривачка, в писмен отговор и в писмена молба изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби, поради което иска да бъдат отхвърлени и оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. в размер на 1440 лева с включен ДДС. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че разработването на План за управление на Природен парк /ПУПП/ "Българка" е възложено от дирекцията на Природен парк "Българка" в рамките на проект DIR - 593210-1-5 "Разработване на План за управление на природен парк "Българка", финансиран по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.". Основната цел на проекта е да бъде разработен и приет план за управление /ПУ/, като чрез него да се осигури устойчиво опазване и управление на биологичното и ландшафтно разнообразие на ПП "Българка" за следващите 10 г. Изпълнител на поръчката е ДЗЗД Обединение Българка - 2013". На основание чл. 10 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитените територии е било депозирано искане от дирекцията на Природен парк /ПП/ "Българка" с вх. 48-00-263/24.03.2009 г., до МОСВ за съгласие за стартиране на разработване на План за управление на ПП "Българка". Видно от писмо 48-00-263/03.04.2009 г., намерението на ДПП "Българка" е било съгласувано и е указано да бъде внесено заданието за плана за управление в МОСВ на основание чл. 11 от Наредбата. С вх. НСЗП-381/10.12.2015 г. в МОСВ е внесено Уведомление за изработен план. Съгласно писмо изх. НСЗП-381/11.12.2015 г. на заместник-министър на ОСВ при прилагането на ПУПП "Българка" няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитени зони и не е необходимо провеждане на процедурата по реда на глава II от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Планът за управление е бил внесен във Висшия експертен екологичен съвет /ВЕЕС/ и е разгледан на 17.03.2015 г., след което е предложено на министъра на околната среда и водите да върне проекта, като са посочени конкретни забележки. След извършени допълнителни консултации и работни срещи с експерти на Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите, Северноцентрално държавно предприятие и Държавно горско стопанство проектът на плана за управление е коригиран със съгласието на всички участници и на 23.10.2015 г. е внесен отново в МОСВ за разглеждане от ВЕЕС. На заседание на ВЕЕС от 17.12.2015 г. проектът на план за управление е приет, като е предложено на министъра на околната среда и водите да внесе проекта за приемане в МС, след отразяване на седем забележки в Част 1, тридесет и четири забележки в Част 3 и три забележки в Част 4. Проектът за плана е бил изложен за обществено обсъждане от 29.08.2016 г. до 16.09.2016 г., като са постъпили 9 становища и предложения. С писмо изх. 04-00-1983/09.12.2016 г. на директора на ДПП "Българка" са изпратени становищата от публичното обсъждане, както и становища и бележки от МВР и МЗХ. Проектът за решение на МС за приемане на ПУПП "Българка" е внесен от министъра на околната среда и водите и е съгласуван от министрите със забележки, които са били отстранени, видно от приложена справка. При тази фактическа обстановка е постановено Решение 894/30.12.2021 г. от Министерския съвет по т. 1 по Протокол 66/30.12.2021 г., с което, на основание чл. 60 от ЗЗТ, е приет План за управление на Природен парк "Българка". Установено е също така, че площта на ПП "Българка" в границите, определени съгласно Заповед РД-775/09.08.2002 г. на МОСВ по цифров модел е 23 691,63 ха. Територията на ПП "Българка" е обявена със Заповед РД-848 от 08.11.2013 г. на Министърът на околната среда и водите за част от екологичната мрежа НАТУРА 2000, с идентификационен код BG0000399. ПП "Българка" попада на територията на област Габрово община Трявна и община Габрово, област Стара Загора община Мъглиж. Обхваща землища на град Габрово и село Чарково от община Габрово, землища на град Плачковци, селата Радевци-Нейковци, Станчев хан, Престой община Трявна и от землището на с. Селце, община Мъглиж. Съдът е приел, че жалбите са подадени в преклузивния срок от заинтересувани лица, представляващи засегната общественост по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС, поради което са допустими. За да отмени оспорения пред него административен акт съдът е изложил съображения и е приел, че при постановяването на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като цялата процедура по приемането на плана за управление е следвало да бъде повторена, преди внасянето на проекта в Министерския съвет. Съдът е приел, че оспореният административен акт не съответства на материалния закон. Обсъдени са разпоредбите на чл. 55, ал. 2 от ЗЗТ, съгласно която плановете за управление на природни паркове се разработват в срок до три години и на чл. 4 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии предвиждаща, че плановете за управление се актуализират на всеки 10 години. Съдът е счел, че несъобразяването с принципа за бързина по чл. 11 от АПК има за последици ненавременен и неактуален административен акт, което от своя страна влияе и на принципа за последователност и предвидимост. Според решаващия съд при приемането на плана за управление на природния парк не е спазено изискването за извършване на преценка дали да се извърши екологична оценка на проекта на ПУ. Според първата инстанция писмо изх. НСЗП-381/11.12.2015 г. на заместник министър на МОСВ не отговаря на изискванията на чл. 88 от ЗООС и чл. 18, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от Наредбата за ОС. Съдът е констатирал и несъответствие с изискванията за обществено обсъждане на проекта за ПУПП "Българка", подробно регламентирани в Глава 3, Раздел II от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии. От данните по делото, включително и приложение VII към Плана за управление на ПП "Българка" се установява, че са били разпратени уведомления до заинтересуваните централни ведомства, което обаче не може да доведе до извода, че е спазен принципът за достъпност, публичност и прозрачност. По този начин е засегнато правото на участие в административното производство и защита на права и законни интереси на засегнатите граждани и юридически лица, които не са били уведомени за образуваното административно производство, съответно не са могли да участват в него. Според съда по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че решението е в съответствие със забележките на съответните министри и че след внасянето на измененията в плана за управление на природния парк е проведена процедурата по чл. 34, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация /УПМСНА/, което е съществено нарушение. Първоинстанционният съд е приел също така, че с ПУПП "Българка" чрез заобикаляне на изискванията на ЗЗТ за обявяване на резервати, "зона с временна забрана за ползване на ресурсите" се обявява "резерватна зона", която е с практически статут на резерват, като е недопустимо въвеждането на ограничения по Раздел I, Глава 2 от ЗЗТ за "резервати" в план за управление на природен парк. Според съда ПУПП "Българка" съдържа единствено общи положения и са налице неясноти по отношение на определени дейности, в т.ч. по отношение на предвидени инфраструктурни проекти, като към момента на приемането на ПУПП "Българка" липсва яснота, досежно процедурите, респ. реалното им изпълнение. В преобладаващата си част плана за управление преповтаря законови режими и забрани, а конкретика има единствено по отношение на въведените забрани и ограничения за дърводобив (сеч). Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбите, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд Правилно съдът е приел, че жалбите са подадени от лица с правен интерес от оспорването. Неоснователно е възражението за липса на правен интерес на Сдружение Национална асоциация Българско черноморие. Процесуалната легитимация на сдружението произтича от разпоредбата на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС и ратифицираната Конвенция за достъп до информация и участие на обществеността в процеси по въпроси на околната среда /Орхуска конвенция/. В чл. 9 от Конвенцията е уреден достъпът до правосъдие на представителите на обществеността. Съгласно чл. 2, § 4 от Конвенцията "общественост" означава едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи. Съгласно чл. 2, § 5 от Конвенцията "засегната общественост" означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес. С § 1, т. 24 и т. 25 от ДР на ЗООС е въвел във вътрешното ни законодателство понятията "общественост" и "засегната общественост", с оглед дефинициите на чл. 2, § 4 и § 5 от Орхуската конвенция. Сдружение Национална асоциация Българско черноморие е юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява дейност в обществена полза. Сдружението е регистрирано съгласно изискванията на националното законодателство. Сред целите на сдружението са създаването на среда за предприемачество и иновации, за укрепване и развитие на регионалната икономика с осъзната отговорност към социалните и екологичните аспекти на устойчивия туризъм и съпътстващите го услуги; изграждане на мрежови връзки между местни власти, научни звена, предприятия и дружества от екологичния сектор за насърчаване на съвместната иновационна активност между тях и повишаване на екологичната и туристическа култура чрез популяризиране на най-добри практики. В Устава на сдружението в чл. 8, б. й е посочена като цел и разработването на проекти за опазване и защита на околната среда. Обстоятелството, че част от целите на сдружението имат икономическа насоченост не обосновава извод, че същото няма правен интерес от оспорване на акта. Правилно съдът е приел, че и другите жалбоподатели имат правен интерес от оспорване на постановения административен акт, като съдът е изложил мотиви в подкрепа на този извод. С плана за управление на ПП Българка се засяга недвижимо имущество, собственост на общината и на физическото лице. Освен това, въпросите, свързани с опазване на околната среда, засягат интересите на гражданите на съответната община, а следователно и на общината, в която се осъществява местното самоуправление. Изводите на съдебният състав за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила са правилни и обосновани. Правилен и обоснован е формираният от решаващия съд извод, че с оглед установените по делото факти е нарушен принципа за бързина и процесуална икономия по чл. 11 от АПК. От доказателствата по делото се установява, че Планът за управление на Природен парк Българка е приет с Решение 894/30.12.2021 г. на Министерския съвет на РБ. Заданието за разработване на плана е одобрено през месец май 2009 г. Проектът на плана за управление на ПП е изготвен през 2013 г. - 2014 г. Обществени обсъждания на проекта на плана за управление са проведени през 2014 г. На проведено на 17.03.2015 г. заседание на ВЕЕС е прието решение 3, съгласно което, на основание чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредбата, е предложено на министъра на ОСВ проектът на ПУПП да бъде върнат за преработване от изпълнителя и да бъде внесен повторно в МОСВ. С решение по протокол 1/2016 г. от заседание проведено на 17.12.2015 г. е прието да се предложи на министъра на ОСВ да внесе проекта на ПУПП в Министерския съвет след отразяване от изпълнителя в определения срок на описаните забележки, след което проектът на плана да бъде представен от изпълнителя в МОСВ. Между посоченото заседание на ВЕЕС от 17.12.2015 г. и приемането на оспореното пред първата инстанция решение са изминали повече от шест години. През този период във връзка с производството са предприети действия по внасянето на 09.06.2016 г. в МОСВ на коригирания проект на ПУ, публикуването на проектите на акт и на ПУ на интернет страницата на МОСВ и в Портала за обществени консултации на МС в периода 29.08.2016 г. 16.09.2016 г. и изпращането на постъпилите становища с писмо изх. 04-00-1983/09.12.2016 г. от заместник-министъра на ОСВ до директора на ДПП Българка и действията по съгласуване на проекта и последващи действия през месеците ноември и декември 2021 г. Между извършените действия през 2016 г. и тези по съгласуване на плана е изминал период от близо 5 години. В ЗЗТ и в Наредбата са уредени редица срокове, включително за разработване на ПУ по чл. 55, ал. 2, изр. първо от ЗЗТ и § 3, т. 1 и т. 4 от Наредбата и по чл. 19, ал. 6 от Наредбата за внасяне от министъра на околната среда и водите на проекта в Министерския съвет за приемане. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, изр. второ от ЗЗТ предвижда плановете за управление на природните паркове да се актуализират на всеки десет години. В чл. 4, изр. първо от Наредбата също е предвидено, че плановете за управление се актуализират на всеки 10 години по реда на глава Трета. По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 1 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, издадена по законова делегация от чл. 55, ал. 1 от ЗЗТ, "актуализацията на план за управление" по своята същност е изготвяне, приемане или утвърждаване на нов план за управление. Налице е разлика между актуализация на ПУ и неговата промяна по Глава 4 от Наредбата, но и двете предполагат приет или утвърден ПУ. Периодичната актуализация на плановете за управление, както и възможността за тяхната промяна при наличие на предпоставките по чл. 24 от Наредбата, разкриват целта на нормотвореца за актуалност на плановете за управление. В процесния случай липсват данни за наличие на обстоятелства, обосноваващи приключването на адм. производство в толкова продължителен период от време след приемането на решението на ВЕЕС и внасянето в МОСВ на коригирания вариант на ПУ през 2016 г. Разпоредбата на чл. 19, ал. 6, т. 2 от Наредбата предвижда, че министърът на ОСВ внася проекта на ПУ на природен парк в МС за приемане в едномесечен срок след повторното внасяне на проекта при утвърдено решение на ВЕЕС по ал. 1, т. 2, при условие, че бележките са отразени. Разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от ЗЗТ в относимата редакция и на чл. 20 от Наредбата не уреждат срок, в който следва да бъде прието решението на МС за приемане на ПУ. Дори и когато не са регламентирани срокове за приемане или издаване на акта административните органи следва да привеждат действията си в съответствие с изискванията на процесуалния закон, включително с това за извършването им в разумни, адекватни срокове, т. е. същите да бъдат в съответствие с чл. 11 АПК. Разумният срок за водене на административното производство изключва необоснованото забавяне за приключването му при липса на обективни причини за това. В писмо изх. 04-00-1983/09.12.2016 г. от заместник-министъра на ОСВ до директора на ДПП Българка са изпратени постъпили становища със забележки от МВР и МЗХ и становища от проведеното публично обсъждане, които да бъдат отразени и коригираният проект на ПУ да бъде внесен в МОСВ в най-кратък срок. Като аргумент за забавяне на производството може да бъде приет и посоченото в доклада на министъра на ОСВ, че е установено несъответствие между приложената карта на хартиен носител и тази на електронен носител, за което по делото липсват други доказателства. Настоящата съдебна инстанция счита, че дори при наличие на посочените обстоятелства, предприетите действия по отразяване на забележките и по премахване на несъответствията не обуславят необходимост от толкова дълъг период от време за извършването им, нито могат да служат като основание за продължителното бездействие на административните органи. Още повече, че както беше посочено чл. 55, ал. 2, изр. първо от ЗЗТ и § 3, т. 1 и т. 4 от Наредбата предвиждат срокове, в рамките на които плановете за управление на природните паркове следва да бъдат разработени. Както правилно съдът е посочил, фактическата обстановка към датата на постановяване на акта е различна от тази при провеждане на обществените обсъждания през 2014 г. предвид промяната на собствеността на част от имотите, засегнати от ПУПП и реализирането на инвестиционни намерения в този период. Следва да бъдат съобразени и настъпилите през този продължителен период от време промени в социално-икономическите условия и екологичната обстановка. Освен това, към датата на решението за приемане на ПУПП е изтекъл срока на действие на част от стратегическите документи за регионално развитие, действащи през периода на разработване на плана за управление. Правилен е и изводът на съда, че при приемане на плана за управление на ПП Българка не е спазено изискването за извършване на преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка на плана. Съдържанието и целите на плана за управление на Природен парк Българка, както и подробно регламентираният ред за изготвянето и приемането му с участие на засегнатата общественост съгласно Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, го определят като "план" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 22 "Планове и програми" от ДР на ЗООС, която обхваща планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които: а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби; б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура. Процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ЕО следва да се приключи с издаден от компетентен орган обоснован и мотивиран административен акт, какъвто в процесния случай липсва. В обсъденото от първостепенния съд писмо изх. НСЗП-381/11.12.2015 г. на заместник-министъра на ОСВ е изразено становище на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, че при прилагане на плана няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитените зони и не е необходимо провеждане на процедура по Глава втора от Наредбата. По отношение на екологичната оценка на плана в писмото единствено е посочено, че с оглед целите на плана не може да се определи дали и в коя от областите по чл. 85, ал. 1 от ЗООС попада, но от подцелите е видно, че предвидените дейности на определят рамката за развитие на конкретни инвестиционни предложения по Приложения 1 и 2 на ЗООС, одобряването на които не произтича от одобрения план, като изпълнението не предполага значително въздействие върху околната среда. Посочено е, че няма основания да бъде провеждана процедура по екологична оценка за проекта на плана. Идентични изводи са обективирани в писмо НСЗП-347/27.07.2021 г. на директор дирекция Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването при МОСВ. Тези изводи имат декларативен характер и са лишени от действителни мотиви. В съответствие с чл. 85, ал. 4 и ал. 5 ЗООС, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съобразно критериите за определяне значимостта на въздействието им, посочени в закона. Специалният ЗООС предвижда преценяването на необходимостта от извършване на екологична оценка да се извършва с нарочен административен акт на компетентен орган, какъвто в случая липсва. Не е спазена процедурата по преценяване на необходимостта от ЕО по Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. Не са спазени изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за ЕО, съгласно която компетентният орган преценява необходимостта от извършване на ЕО, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и човешкото здраве въз основа на представената от възложителя информация по чл. 8а; критериите по чл. 85, ал. 4 ЗООС и становищата по чл. 13. Актът не покрива и изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за ЕО. Липсва и задължителната обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89 за наблюдение и контрол при прилагането на плана, съгласно изискването на чл. 88, ал. 1 от ЗООС при издаване на решение, с което е преценено да не се извършва екологична оценка. Освен това, правилно съдът е съобразил и изтичането на 5-годишния срок по чл. 88, ал. 6 от ЗООС. По делото не са представени доказателства за изпълнение в цялост на изискванията за публично оповестяване по реда и начините, посочени в чл. 13 във вр. чл. 12, ал. 1 от Наредбата, поради което правилно съдът е приел, че е нарушен принципа на достъпност, публичност и прозрачност. Обоснован е и изводът за неспазване на изискването за повторно съгласуване по чл. 34, ал. 4 от УПМСНА. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен и обоснован. Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай с плана за управление на природния парк се заобикалят изискванията на закона за обявяване на резервати. Природен парк Българка е защитена територия съгласно чл. 5, т. 5 от Закона за защитните територии. За природни паркове съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЗТ се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Целите на управление на природните паркове са формулирани в ал. 2 на същия член: 1. поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях; 2. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; 3. устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм. В природните паркове се обособяват изброените в чл. 19 вр. чл. 32, ал. 1 от ЗЗТ зони: 1. резервати и поддържани резервати; 2. туристическа зона; 3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения; 4. други зони съобразно конкретните условия в парковете. Съгласно чл. 22 вр. чл. 32, ал. 1 от ЗЗТ зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в природните паркове, се определят с плановете за управлението им, които са предмет на правната уредба на глава четвърта, раздел втори на ЗЗТ. Обсъдената в съдебното решение зона с временна забрана за ползване на ресурсите е обособена въз основа на правомощието на административния орган при упражняване на преценката му за необходимост от това, предоставено с чл. 19, т. 4 ЗЗТ вр. чл. 32, ал. 1 от ЗЗТ, съгласно което в природния парк могат да бъдат обособени и други зони, съобразно конкретните условия в парковете. В т. 1.21.5. от ПУПП е посочена като съществен недостатък за парка липсата на територията му на защитена територия с по-строг режим на защита резерват или поддържан резерват. Обстоятелството, че в ПУПП е посочено, че зоната, отговаря на изискванията на ЗЗТ за резерватна зона в ПУ не обуславя автоматично извод, че чрез ПУПП зоната се обявява за резерватна зона със статут на резерват. Липсата на защитена територия от категорията резерват е причина в ПП да не се обособи зона резерват. Видно от проекта на ПУ посочената зона с временна забрана за ползване на ресурсите обхваща предимно гори във фаза на старост и в същата не е предвидена забрана за осъществяване на всякакви дейности с предвидени изключения, каквито се съдържат в чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ по отношение на резерватите. Първоинстанционният съд е изложил други, подробни мотиви за несъответствие с материалния закон, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на шесто отделение на ВАС приема, че обжалваното решение валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника по касация община Габрово, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на община Габрово сума в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От процесуалния представител на ответника по касация Сдружение Национална асоциация Българско черноморие своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от от Закона за адвокатурата. В представеното пълномощно също не е посочено, че правната помощ се осъществява по реда на чл. 38 от ЗА. При отсъствието на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретна хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция, няма основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Освен това, доколкото ответникът е юридическо лице част от хипотезите на ал. 1 са неприложими. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,