Решение № 5140 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 543/2014 г.

Решение № 5140 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 543/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юлияна Георгиева Палазова от гр. Казанлък, против решение № 223 от 08.11.2013 г., постановено по адм. дело № 350/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването й против решение № 91 от 19.07.2013 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ/РУСО) - Стара Загора. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 3 от АПК. Изложени са съображения за незаконосъобразност на изводите на съда за това, че за упражняваната дейност като общински съветник жалбоподателката подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и поради това е налице основание за отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица, както и че разпореждането, потвърдено с оспореното решение, не е нищожно. Касаторът поддържа, че актовете и действията на административния орган са извършени в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 343/2013 г. на същия съд, както и че не са налице предпоставките по чл. 54ж, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КСО за издаване на оспорения акт. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което спорът да бъде решен по същество и да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Стара Загора не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Юлияна Георгиева Палазова против решение № 91 от 19.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 232-00-1834-32/24.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ за повторна отмяна на предходно разпореждане за отпускане на лицето на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обосновал е извод за законосъобразност на издаденото разпореждане, потвърдено с оспореното решение, като е приел, че паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато и е налице хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 2, предл. 1 от КСО. Приел е, че Юлияна Палазова е изпълнявала длъжността общински съветник както към момента на подаване на заявлението си (05.12.2011 г.) за получаване на парично обезщетение за безработица, така и през целия период, за който то е било отпуснато. Направил е заключение, че упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО съставлява отрицателна материалноправна предпоставка за възникване на правото на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО и е възприел съображенията на административния орган относно характера на дейността, упражнявана от общинските съветници. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане № 232-00-1834-1/06.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на касационната жалбоподателка е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.11.2011 г. до 27.09.2012 г. в размер на 42.02 лв. дневно. По делото няма спор, че към датата на подаване на заявлението и към датата на отпускането на парично обезщетение за безработица, жалбоподателката е била избрана за общински съветник в Общински съвет - Казанлък. Установено е, че ежемесечно въз основа на издавани от председателя на ОбС - Казанлък служебни бележки, Палазова е подавала в ТП на НОИ - Стара Загора, филиал гр. Казанлък, декларации за промяна в обстоятелствата за изплащане на паричното обезщетение за безработица, като е декларирала дните в съответния месец, в които е участвала в заседанията на Общински съвет - Казанлък и в заседанията на постоянните комисии на същия. За дните на участие на жалбоподателката в заседанията на общинския съвет не й е изплащано парично обезщетение за безработица, като на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, с разпореждания на съответното длъжностно лице е прекратявано изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица и е било възстановявано с последващи разпореждания, издадени на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал. 5 от КСО. С разпореждане № 232-00-1834-28/11.04.2012 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, считано от 01.03.2012 г. е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, като е прието, че лицето упражнява трудова дейност на изборна длъжност като общински съветник и производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица следва да се спре до изясняване на статуса на лицето във връзка с ползваните осигурителни права. С последващо разпореждане № 232-00-1834-29/07.06.2012 г. на основание чл. 55 от АПК спряното производство е възобновено, считано от 01.03.2012 г. С разпореждане № 232-00-1834-30/15.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 4 от НОИПОБ е отменено разпореждане № 232-00-1834-1/06.12.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. След обжалване на последното по административен ред с решение № 105/06.08.2012 г. директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е приел, че жалбата е неоснователна. Това решение е оспорено по съдебен път, като решението на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора е отменено, а разпореждане № 232-00-1834-30/15.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, е обявено за нищожно с решение № 226 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 343/2012 г. на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с решение № 4388 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 761/2013 г. на Върховния административен съд, VI отд. Впоследствие е издадено разпореждане № 232-00-1834-32 от 24.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредена повторна отмяна на разпореждане № 232-00-1834-1 от 06.12.2011 г. за отпускане на Палазова на парично обезщетение за безработица, а като правно основание е посочена новата разпоредба на чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО (обн., ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). С оспореното в първоинстанционното производство решение № 91/19.07.2013 г. директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е оставил без уважение подадената от Палазова жалба и е потвърдил разпореждане № 232-00-1834-32 от 24.04.2013 г. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпросите относно валидността на разпореждането, потвърдено с издаденото от ответника в настоящото производство решение и налице ли е основание за отмяна на разпореденото с предходно влязло в сила разпореждане отпускане на парично обезщетение за безработица, след като касаторът е осъществявал дейност като общински съветник. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за това, че разпореждане № 232-00-1834-32 от 24.04.2013 г. е валиден акт, постановен при наличие на материална компетентност на издалия го административен орган. С приемането на новата разпоредба на чл. 54ж, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г.), в сила от 1.01.2013 г., се предоставя компетентност на органа, който е издал разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица сам да го измени или отмени, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Законодателят не е предвидил срок, в който органът може да осъществи това свое правомощие, поради което то не е обвързано със срок. В случая, като е издал повторно разпореждане за отмяна на разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, органът не е постановил нищожен административен акт по силата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като това разпореждане не е в противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 343/2012 г. на Административен съд - Стара Загора. С цитираното съдебно решение е обявено за нищожно предходното разпореждане № 232-00-1834-30/15.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, с което е отменено разпореждане № 232-00-1834-1/06.12.2011 г. за отпускане на обезщетение за безработица, тъй като към момента на издаването му административният орган не е разполагал с компетентност сам да отмени своето разпореждане. С изменението на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, считано от 01.01.2013 г., органът, издал разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица може сам да го отмени при наличие на предвидените хипотези, а тази по чл. 54ж, ал. 2, т. 2, предл. 1 от КСО в случая е налице, тъй като обезщетението е неправилно отпуснато. В тази хипотеза няма законово изискване да са представени нови документи или доказателства от значение за определяне на правото на парично обезщетение за безработица. Затова преценката на административния орган е извършена въз основа на събраните такива в хода на административното производство по искането за отпускането му. Не може да бъде споделен и доводът, че разпореждането е издадено от лице, което е действало извън възложените му правомощия. Заповед № 471/06.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора е представена с административната преписка и е приета по делото (л. 36 от адм. дело № 350/2013 г. на Административен съд - Стара Загора), а от съдържанието й е видно, че издателят на разпореждането, на който е възложено да изпълнява функциите на ръководител на осигуряването за безработица - началник на отдел "ПОБГВ" при ТП на НОИ, е притежавал правомощие да издаде разпореждане за отмяна, след като има правомощие за отпускане на парично обезщетение за безработица. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на следните условия: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Изброените предпоставки са предвидени кумулативно, като в конкретния случай е безспорно, че към датата на отпускане на паричното обезщетение за безработица и през целия период на изплащането му касационната жалбоподателка е изпълнява длъжността общински съветник. Правилен е изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че Юлияна Палазова е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В чл. 4, ал. 1, т. 8 (в относимата редакция на разпоредбата) от КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и за изпълнението й той получава доходи съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Според чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Правилно и в съответствие с установената съдебна практика съдът е приел, че осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. Изложените в тази насока съображения се споделят от настоящия състав. За определянето на една дейност като трудова законодателят не поставя изискване тя да се осъществява единствено и само по трудово правоотношение. Това касае и хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Ето защо, след като в случая е установено, че Юлияна Палазова е упражнявала дейност като общински съветник, за която е подлежала на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, то правилно е прието, че паричното обезщетение за безработица е отпуснато в нарушение на закона. В настоящата хипотеза е налице пречката по чл. 54, ал. 1, т. 3 от КСО за придобиване на това право. Обстоятелството, че заседанията, в които е участвала Палазова като общински съветник, са провеждани само през отделни дни от съответния месец е без значение за правото на обезщетение за безработица. В случая няма спор, че жалбоподателката е осигурявана като общински съветник в ОбС - Казанлък, като дори в хипотезата, когато осигурителните вноски не са реално внесени този факт също е ирелевантен. От съществено значение за правото на безработица е дали лицето подлежи на задължително обществено осигуряване, а в случая като общински съветник Палазова подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Неоснователен е и касационният довод за необоснованост на обжалваното решение. Съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, а правните му изводи са направени след обстоен анализ на събраните доказателства и след излагане на подробни мотиви по всички, наведени от жалбоподателката възражения. Заключенията на първоинстанционния съд са аргументирани и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение