Решение № 7195 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2015 г.

Решение № 7195 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Йорданов Енев от гр. Бургас, против решение № 67 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 106/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а алтернативно - за недопустимост на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна или за обезсилването му и прекратяване на производството. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Ловеч не изразява становище. Ответникът - Циклама Иванова Събева, чрез адв. Линев като процесуален представител, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - Людмил Божидаров Милушев, чрез адв. Чаворски като процесуален представител в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на Румен Йорданов Енев против изричен отказ изх. № 20-11042/27.03.2014 г. на началника на СГКК - Ловеч за изменение на КККР за землището на с. Дивчовото, община Тетевен в частта относно поземлени имоти с идентификатори 20996.1.120 и 20996.1.121, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразен, тъй като в процедурата по изменение на кадастралния регистър (КР) по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (в относимата редакция ДВ бр. 29/2006 г.), заинтересованото лице Людмил Милушев е изразило несъгласие и е оспорило правото на собственост на жалбоподателя, което обуславя извод за спор за материално право. При наличие на такъв спор и съобразно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР административният орган правилно е постановил отказ за вписване в КР на жалбоподателя като съсобственик на двата поземлени имота. По делото е постановено и допълнително решение № 5/27.01.2015 г., с което съдът е отменил изричен отказ изх. № 20-11042/27.03.2014 г. на началника на СГКК - Ловеч в частта за издаване на два броя скици за същите поземлени имоти и е върнал преписката на административния орган в частта за извършване на административната услуга съгласно дадените указания. Срещу решението за допълване не е подадена касационна жалба, поради което то е влязло в сила на 09.03.2015 г. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Административният съд се е произнесъл по допустима жалба, подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение е неоснователен. Обстоятелствата дали органът е издал оспорения отказ по отправено до него искане и какъв е предметът на това искане са относими към преценката относно правилността на обжалваното решение, а не към неговата допустимост. Възражение за постановяване на административния акт извън обхвата на искането до началника на СГКК - Ловеч се прави едва в писмените бележки, депозирани в касационното производство. В първоначалната жалба срещу отказа на началника на СГКК - Ловеч и в хода на делото пред първоинстанционния съд доводи в тази насока не са излагани. Жалбоподателят е поддържал възражения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила поради несъставяне на акт за непълноти и грешки. Видно от съдържанието на заявлението, по което е образувано административното производство, началникът на СГКК - Ловеч се е произнесъл по направените искания в пълен обем. Не може да се направи извод, че жалбоподателят не е претендирал изменение на КР, а само издаване на скици, след като е представил постановления за възлагане на недвижим имот, легитимиращи го като собственик. Ето защо настоящият състав приема, че актът е издаден от компетентен орган по отправено до него искане и твърдяното нарушение не е налице. От данните по делото се установява, че предприетото изменение на КР на с. Дивчовото по отношение на поземлени имоти с идентификатори 20996.1.120 и 20996.1.121 не е на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (ДВ, бр. 34/2000 г.) поради непълнота или грешка, както е приел съдът или по т. 2 - поради нарушение на закона, тъй като фактите, от които черпи права заявителят Румен Енев са настъпили след одобряване на КККР на с. Дивчовото от 2008 г., а именно постановления от 23.01.2014 г. на държавен съдебен изпълнител при РС - Тетевен за възлагане на недвижим имот - по 1/2 ид. ч. от ПИ с посочените идентификатори, влезли в сила на 19.02.2014 г. и вписани в службата по вписванията на 28.02.2014 г. При тези данни следва да се приеме, че към датата на одобряване на първоначалната кадастрална карта и регистър на с. Дивчовото относно процесните имоти, КР не е бил непълен или грешен при нанасяне на основните данни за тези имоти. Поради това и изводите на съда относно приложимостта на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и предвидената в нея процедура в случая са неправилни и незаконосъобразни. Поисканото от касатора изменение съобразно установените факти е по реда на чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 1 ЗКИР (в относимата редакция на разпоредбите) и касае нанасяне на актуални данни, настъпили след одобряването на КККР от 2008 г., който ред не изисква съставяне на акт за непълноти и грешки. За да се приеме за основателно това искане, е достатъчно да се представят редовни от външна страна доказателства за собственост, каквито касационният жалбоподател е приложил към заявлението си до административния орган. Като съсобственици на двата имота в КР са вписани Циклама Иванова Събева и Людмил Божидаров Милушев - заинтересовани страни в първоинстанционното производство и ответници в настоящото производство, въз основа на нотариални актове за собственост на тяхно име, съответно за продажба и за замяна, които не са отменени по съдебен ред. В конкретната хипотеза началникът на СГКК - Ловеч е следвало да отрази новите актуални данни, като наред с тях впише в КР и касатора Румен Енев, а не на мястото на Людмил Милушев, в какъвто смисъл е неговата претенция, тъй като е недопустимо органът или административният съд да извършват преценка на легитимиращите ги като собственици документи. Въпросът кои са действителните собственици на двата имота следва да се разреши в друго исково производство пред компетентния граждански съд. Ето защо, при представяне на влезли в сила постановления за възлагане на недвижим имот, удостоверяващи собственически права на касатора по отношение на 1/2 ид. част от двата имота, началникът на СГКК - Ловеч е следвало да впише тези данни в КР, поради което оспореният отказ е незаконосъобразен. Като е направил извод в обратен смисъл и е отхвърлил оспорването в тази част, съдът е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Същото като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което изричният отказ изх. № 20-11042/27.03.2014 г. на началника на СГКК - Ловеч за изменение на КККР за землището на с. Дивчовото, община Тетевен в частта относно поземлени имоти с идентификатори 20996.1.120 и 20996.1.121 - да се отмени, а делото като преписка - да се изпрати на административния орган за нанасяне в КР на данните на касатора за двата имота. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение