Решение № 9679 от 1.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от СММ Глобал" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], [адрес], чрез процесуалния представител адв. Н. Апрахамова, срещу Решение 216/02.06.2021 г., постановено по адм. д. 495/2020 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С него е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002419003092-091-001/30.04.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение 316/06.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения в резултат от непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС по фактури, издадени от Асенов трейдинг ЕООД, Родопи Булетус ЕООД и Пауар груп ЕООД в общ размер на 48 890 лв. и лихви за просрочие в размер на 24 113,02 лв. и в частта на установените задължения по ЗКПО в размер на 18 260,47 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 029,60 лв. като оспорването срещу РА е отхвърлено в останалата част и са осъдени страните за разноски. Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни за тях части. Касаторът Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва съдебния акт в частта, с която е отменен РА Р-16002419003092-091-001/30.04.2020 г., потвърден с негово Решение 316/06.07.2020 г. Излага доводи за неправилност на съдебното решение в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възраженията на касатора са насочени срещу преценката на доказателствата и направените изводи относно реалността на доставките по процесните фактури. Поддържа, че при извършване на ревизията органите по приходите не са се ограничили единствено с преценка на представените от жалбоподателя частни документи, а са осъществили необходимите процесуални действия за изясняване и проверка на фактите. Изложени са и съображения, че в тази част на спора съдът необосновано и неправилно е кредитирал приетото заключение на ССЕ по делото, чрез която е установено наличието на строителната техника при дружеството. Искането от съда е да уважи касационната жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените от негова страна разноски за водене на делото и юрисконсултско възнаграждение във връзка с обжалваната част за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - СММ Глобал ЕООД, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмени отговор и защита по делото и моли да бъде отхвърлена от съда. Касаторът - СММ Глобал ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Апрахамова, оспорва постановения съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА Р-16002419003092-091-001/30.04.2020 г., потвърден с Решение 316/06.07.2020 г. Твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По приложението на ЗДДС и ЗКПО в касационната жалба се поддържа, че действителните доставчици на стоките са посочени във фактурите и установените при ревизията обстоятелства в тази връзка неправилно са възприети като основание за отказ на правото на данъчен кредит. Според изложените аргументи, след като е установено некоректното поведение на доставчиците към бюджета и неизпълнение на задължението да декларират част от доставките в отчетните регистри по ЗДДС на дружествата, не е логично да се очаква същите да бъдат открити и да представят документи относно процесните доставки. Ревизираното лице няма възможност да влияе върху поведението на трети лица в тази насока. Реалността на доставките е доказана и чрез заключението на ССЕ по делото, а отговорите на вещото лице е следвало да бъдат отчетени при постановяване на съдебното решение в тази част на спора. Относно приложението на ЗДДФЛ касаторът посочва, че органите по приходите не са доказали неправомерното отклонение на финансови средства към собственика. Застъпва тезата, че преценката на съда в тази връзка е неправилна, тъй като не е сигурно, че сумите няма да бъдат върнати на дружеството. Останалите доводи са насочени към последващото разширяване в предметния обхват на ревизията, което според касатора е недопустимо. Първоначално в заповедите за възлагане липсват задълженията по ЗДДФЛ и е незаконосъобразно да бъдат включени в обхвата на процесната ревизия. В касационната жалба са изложени подробни аргументи по отделните пунктове. Формулирано е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА бъде отменен изцяло или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. И. Панова, в писмен отговор и становище по делото оспорва жалбата като неоснователна по подробни съображения като моли да бъде отхвърлена от съда. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА Р-16002419003092-091-001/30.04.2020 г., издаден от В. Илиева, на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Н. Плачкова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден изцяло с Решение 316/06.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. С него на СММ Глобал ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 99 158,38 лв и са начислени лихви в размер на 40 249,79 лв.; установени са допълнително задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. общо в размер на 28 176,12 лв., от които главница в размер на 22 147,23 лв. и лихви в размер на 6 568,89 лв.; и е установен данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. общо в размер на 14 842,37 лв., от които главница в размер на 10 691,30 лв. и лихви в размер на 4 151,07 лв. От фактическа страна съдът е проследил извършените процесуални действия от органите по приходите и установените факти в хода на ревизията. В решението са посочени по отделно доводите на ревизиращия екип за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по фактури на доставчиците: Асенов трейдинг ЕООД, Вива Комерс ВВ ЕООД, Родопи Болетус ЕООД, Пауар груп ЕООД, Бест Стара Загора ЕООД, Велком 66 ЕООД, Зоохранинвест пропъртис ЕООД, Агро Атанасов 67 ЕООД и Харт Груп ЕООД. Последните се свеждат до недеклариране на част от процесните фактури в отчетните регистри по ЗДДС на някои от дружествата, неоткриването им на декларираните адреси за кореспонденция, несъответствия при осъществяване на разплащанията между контрагентите, резултатите от разпитите на физически лица пред следствените органи, нередовност на документацията, предвид отсъствието на съществени реквизити, липса на данни за кадрови, технически ресурс и складова обезпеченост на доставчиците, невъзможност за установяване произхода на стоките и придобиването на специализираните машини и транспортни средства. Тъй като дружеството е упражнило право на данъчен кредит и с оглед на горепосочените обстоятелства, ревизиращият екип е счел, че са налице основания за корекция на декларираните резултати по ЗДДС. Правото на данъчен кредит е отказано предвид липсата на реално осъществени доставки на строителна техника и консумативни части, които според жалбоподателя се използват или са били вложени в дейността. В мотивите на оспорения съдебен акт са отбелязани и констатациите на органите по приходите във връзка с направеното предложение за промяна на обхвата на ревизията, предвид факта, че от сметките на дружеството през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са били превеждани пари по личната сметка на управителя. Последното е квалифицирано от органите по приходите като скрито разпределение на печалбата и е определен окончателен данък. Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, първостепенният съд е извършил проверка на представените заповеди и процедурата по възлагане и извършването на ревизията. Вследствие на това е приел, че ревизионното производство е възложено от материално компетентен административен орган и при спазване на процедурните правила относно продължаването на сроковете за нейното приключване. Издаденият РА отговаря на предвидената форма съгласно чл. 120 ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и на изикванията за неговото съдържание, издаден е от компетентните за това органи на приходната администрация съгласно разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Изложени са аргументи по възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с предметния обхват на ревизията. Според доводите на съда, тъй като компетенциите на изпълнителния директор съгласно чл. 114, ал. 4 ДОПК са само по отношение удължаването на сроковете на ревизията, допустимо е промяна в обхвата на ревизията да бъде извършена от органа, издал заповедта за възлагане съгласно чл. 113, ал. 3 ДОПК. За да уважи частично жалбата срещу РА, административният съд е мотивирал крайно заключение, че не всички констатации и изводи на органите по приходите са съобразени с изискванията на материалноправната уредба. В изложените мотиви съдът е обсъдил по отделно доставките по процесните фактури и е достигнал до извод за реалност на съответните доставки от Асенов трейдинг ЕООД, Родопи Болетус ЕООД и Пауар груп ЕООД. За да обоснове изводите си в тази част съдът е посочил, че твърденията на ревизиращия екип за липса на заплащане на покупната цена не е установено по несъмнен начин с предвидените процесуални средства. Единствено на база съдържанието на представените писма от банковите институции не може да бъде отречено внасянето на сумите, а напротив, по-скоро се установява обратното. Конкретните отговори в писмата не доказват наличието на фалшиви вносни бележки. Освен това, при извършването на ревизията на Асенов трейдинг ЕООД е призната за реална доставката по фактура 1037/30.09.2015 г., която е била включена е като приход и е обложена с корпоративен данък. В постановеното съдебно решение е прието, че липсват убедителни доказателства, кореспондиращи по между си и даващи възможност за проследимост на доставките за останалите доставчици Вива Комерс ВВ ЕООД, Бест Стара Загора ЕООД, Велком 66 ЕООД, Зоохранинвест пропъртис ЕООД, Агро Атанасов 67 ЕООД и Харт Груп ЕООД. Като един от основните фактори за потвърждаване на изводите в РА е посочено административното задължение за регистрацията на специализираната техника в областните дирекции на фонд Земеделие . Освен това, прехвърлянето на собствеността по закон става чрез писмени договори с нотариална заверка, ако тази техника е собственост на българско лице и е регистрирана. В процесния случай подобни договори не са били представени и не са представени доказателства за осъществен внос от чужбина. Според съда, данните от заключението на приетата комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза по делото не налагат обратен извод при съвкупна оценка на събраните доказателства. Въз основа на извършеното от съда тълкуване на разпоредбите на ЗДДС може да бъде изведено, че преценката относно реалното осъществяване на доставките е задължителна предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит, която е налице единствено по отношение на уточнените в решението фактури от Асенов трейдинг ЕООД, Родопи Болетус ЕООД и Пауар груп ЕООД. Предвид отменената част от акта по ЗДДС, съдът е коригирал и увеличението на СФР на дружеството-жалбоподател за 2014 г. и 2015 г. на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, съответно в размер на 3 860 лв. и 8 000 лв. В решението е отбелязана дължимата корекция и по отношение намалението на СФР за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. с оглед изхода от спора, на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО, съответно в размер на 8 685,75 лв., 42 957,42 лв., 79 983,25 лв., 44 461,50 лв. и 33 522,50 лв. На следващо място решаващият съд е определил последователно конкретните данъчни резултати за всеки от ревизираните периоди. По отношение допълнително определените с РА задължения по ЗДДФЛ съдът е извършил съпоставка между данните от съдебно-счетоводната експертиза и констатациите при ревизията, касаещи преводите на парични суми през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от страна на дружеството по личната сметка на управителя и едноличен собственик на капитала. Доколкото не са установени разминавания между данните и не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, съдът е отхвърлил оспорването на акта в тази част. Допълнително е изложен доводът, че възражението за нищожност на РА е неоснователно с оглед на извършената проверка в тази насока. Административният съд е уважил претенциите на страните за присъждане на разноски, като разпределението им е извършено респективно на материалния интерес по делото и уважената част от оспорването. Обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е възприел правилен подход да изследва по отделно предмета на доставките по всяка от процесните фактури, издадени от Асенов трейдинг ЕООД, Вива Комерс ВВ ЕООД, Родопи Болетус ЕООД, Пауар груп ЕООД, Бест Стара Загора ЕООД, Велком 66 ЕООД, Зоохранинвест пропъртис ЕООД, Агро Атанасов 67 ЕООД и Харт Груп ЕООД. В обжалваното решение е извършен съвкупен и обективен анализ на фактите и доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, за всяка твърдяна от ревизираното лице доставка. Изтъкнатите в подадените касационни жалби от двете страни оплаквания в частта по ЗДДС и ЗКПО засягат конкретни факти и обстоятелства, които сами по себе си не водят до извод за неправилност и необоснованост на съдебния акт. В тази насока мотивите на съда се нуждаят от принципно допълване и пояснение. В общия случай биха могли да бъдат споделени касационните доводи на СММ Глобал ЕООД за неотносимост на голяма част от констатациите при ревизията и на съда за множество несъответствия в организацията и механизма на доставките по фактурите съгласно потвърждаващата РА част от решението. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на Директива 112/2006/ЕО е приела, че не е допустимо добросъвестният получател по облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. За да се признае право на данъчен кредит, е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване на националното право. В случая именно реалността на доставките е останала спорна и недоказана по фактурите, издадени от Вива Комерс ВВ ЕООД, Бест Стара Загора ЕООД, Велком 66 ЕООД, Зоохранинвест пропъртис ЕООД, Агро Атанасов 67 ЕООД и Харт Груп ЕООД. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция, извършваща преценката съобразно националните правила за доказване - т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К . В този смисъл са и т.т. 32 и 33 от решение на СЕС от 06.12.2012 по дело С-285/11, Боник ЕООД и др. В конкретния случай е относимо и тълкуването в решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, МАКС ПЕН ЕООД, съгласно което, националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите и дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при жалбоподателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоките, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от наличието на твърдения факт. Както бе посочено, за целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. В тази насока преценката на съда е комплексна и не се фокусира единствено върху елементи, които са извън фактическия състав на правото на данъчен кредит по ЗДДС. Поради тази причина не се установяват релевираните в касационната жалба на СММ Глобал ЕООД пороци на обжалваното решение. Не може да бъде споделена тезата, че при идентична фактическа обстановка, свързана реалността на процесните доставки, е налице тълкувателна практика на СЕС в противоположен смисъл решение на СЕС от 21.06.2011 г. по обединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahagйben kft и Pйter Dбvid. При изграждане на изводите си по основния спорен въпрос - дали доставчиците, издатели на процесните фактури, имащи за предмет разнообразна по вид специализирана строителна техника и машини челни товарачи, хидравлична техника, самосвална уредба, телескопични подпори, алуминиев кофраж, гумени вериги, машини за полагане на пътна маркировка, трамбовка, хоризонтална сондираща машина, камион марка Рено , модел Мидлайнер 210 Самосвал , багери и др., са осъществили действително доставките, първоинстанционният съд е съобразил това. Неустановяването на произхода на стоките, неоткриването на доставчиците на адресите за кореспонденция, липсата на кадрова и материална обезпеченост, както е видно от решението, не са отчетени като водещи обстоятелства за формиране на крайното решение по делото. В тази връзка решаващият състав е съобразил спецификите в нормативната уредба във връзка с извършването на конкретната стопанската дейност от жалбоподателя и е обсъдил доказателствата, като обосновано е намерил основание да отмени РА в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 33 578 лв. през 2015 г., по фактурите издадени от Асенов трейдинг ЕООД, в размер на 9 180 лв. през 2014 г. по фактурите, издадени от Родопи болетус ЕООД и в размер на 6 132 лв. през 2016 г. по фактурите, издадени от Пауар груп ЕООД. За да се приеме за основателна касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП при това положение, е следвало по делото да бъде несъмнено установено, че правото на приспадане се претендира и е било упражнено от ревизираното лице с измамна цел или с цел злоупотреба. Твърденията на органите по приходите за извършване на измама или данъчна злоупотреба, използвайки част от фактурите за доставки от Асенов трейдинг ЕООД, Родопи болетус ЕООД и Пауар груп ЕООД, които не са осъществени от издателите им, не са доказани. Ревизиращият екип не е оспорил наличието на голяма част от стоките при жалбоподателя и използването им в дейността на дружеството, но също така и не представят доказателства за получаването им от друг доставчик, който се прикрива с измамна цел (т. 49 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело C324/11, Gаbor Tоth, която е приложима и при доставка на стоки). Според решението на СЕС от 21.02.2006 г. по дело C-255/02, Halifax и други, преценката за наличието на злоупотреба следва да се извършва с оглед резултата от конкретната сделка, както впрочем е постъпил и съдът. Оплакванията и в двете касационни жалби за неправилна преценка на фактите и обстоятелствата, в отменителната, съответно в отхвърлителната част на съдебното решение, са неоснователни и с оглед на заключението на вещите лица от комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Допуснатите и приети по делото от административния съд доказателствени средства са отчетени последователно и критично при постановяване на крайното решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, не е налице задължение за възприемане на заключението на вещото лице, а то следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Поради конкретни факти и доводи съдът не е кредитирал изцяло заключението на вещите лица, а е изложил собствени мотиви, облуславящи правилността на крайното решение. Доказателствата за реалността на доставките следва да кореспондират помежду си, да са логично и взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и събитията, т.е. доказването да е пълно и главно, а не частично и да почива в голямата си част на предположения, респективно да се отказва право на данъчен кредит поради обстоятелства, които не са надлежно доказани. Спорът по делото относно реалността на процесните доставки по ЗДДС правилно и точно е пренесен от съда на плоскостта на ЗКПО. За целите на облагането с корпоративен данък по закона, обоснована е позицията, че въз основа на недействителни или неустановени по несъмнен начин стопански операции не възникват последващи права и задължения във връзка с определянето на данъка както по отношение на размера на разходите, с които са увеличени резултатите на ревизираното лице, така и по отношение на корекцията на отчетените от негова страна амортизации, на които дружеството безспорно има право при доказаност на главния факт. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводните разходи следва да са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество, което претендира отчитането на разходите за покупка на строителната техника и натрупаните впоследствие амортизации за целите на данъчното облагане с корпоративен данък за периода 2014 г. -2018 г. е трябвало да установи, че са спазени изискванията за това и спорните фактури, издадени от Вива Комерс ВВ ЕООД, Бест Стара Загора ЕООД, Велком 66 ЕООД, Зоохранинвест пропъртис ЕООД, Агро Атанасов 67 ЕООД и Харт Груп ЕООД документират реални стопански операции. По развитите аргументи в касационната жалба на СММ Глобал ЕООД относно приложението на ЗДДФЛ: Доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение и за незаконосъобразност на РА в частта на определените допълнителни задължения за окончателен данък върху доходите по чл. 38 ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., се свеждат до недоказаност на тезата на органите по приходите за извършено скрито разпределение на печалбата на СММ Глобал ЕООД, съответно дивидент, и за допуснато съществено нарушение във връзка с възлагането на ревизията. Подробните съображения в касационната жалба на дружеството за наличието на неотстранимо процесуално нарушение са неправилни. Настоящият съдебен състав приема за правилно изложеното от административния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 114, ал. 4 ДОПК. Според текста на нормата, ако сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор. В случая не е налице спор по фактите, а дали компетентността на органа, възложил ревизията, включва правомощието с последваща своя заповед да измени предметния ѝ обхват в хода на ревизионното производство. Извън сроковете за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, при надлежно проведена процедура по удължаване на срока на ревизията от изпълнителнителния директор на НАП, безспорно такова правомощие съществува и упражняването му не представлява изключителен факт или процесуално нарушение, както се твърди. Касаторът всъщност не оспорва фактите по същество, установени в хода на ревизионното и съдебното производство и не представя допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си. От тази гледна точка, изложените аргументи срещу законосъобразността на съдебния акт са нелогични и непоследователни. Не може да бъде споделено като правилно разбирането, че изрично взетото решение на едноличния собственик на капитала за превод на сумите по личната банкова сметка на физическото лице с оглед изплащане на задължения към доставчици на СММ Глобал ЕООД при по-благоприятни условия на обслужващата банка, може да доведе до квалификация като допълнителни парични вноски и възстановяване на средствата. Конкретни факти и доказателства в тази насока не са представени и обосновани в хода на производството до момента. Още повече твърдението, че дружеството е начислило данък дивидент през ревизираните периоди и същият е разчетен с бюджета, не означава, че това е извършено по съответния ред върху пълния и коректно определен размер на самия дивидент. Изводите в тази насока са в съответствие със заключението на ССЕ по делото, което съдът обосновано е кредитирал. Не на последно място, липсата на данни за реалния характер и съдържанието на отношенията между собственика и дружеството по повод на процесните банкови преводи през периода 2015 г. - 2018 г., не оборва по никакъв начин извода за наличие на облагаем доход по реда на ЗДДФЛ в случая. С окончателен данък на основание чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ се облага брутният размер на доходите (по арг. от ал. 2 и ал. 3 на чл. 38 от закона) от дивиденти в полза на едноличен търговец, както и дивиденти и ликвидационни дялове в полза на: а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България; б) местно физическо лице от източник в чужбина. Съгласно легалната дефиниция за дивидент на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, дивиден е а) доход от акции; б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалбата. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ във вр. с § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а и б . По същество спорът е бил сведен до данъчното третиране на установените счетоводни операции по с/ки 501 и 503 в счетоводството на СММ Глобал" ЕООД, но доколкото липсва допълнителна яснота в тази насока, правилно решаващият съд е потвърдил РА в тази част. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото на НАП (§ 1 т. 6 от ДР на АПК) съразмерно на материалния интерес на правния спор от 182 996,66 лв., се дължат разноски за касационната инстанция в общ размер на 2 430,15 лв., представляващи сбор от юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 065,23 лв. за касационната инстанция, изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответната част от заплатената държавна такса в общ размер на 770,34 лв. На касационния жалбоподател СММ Глобал" ЕООД се дължат разноски в размер на 2 996 лв. за настоящата инстанция при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и доказателства за внесена ДТ за обжалване 692,58 лв. и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 5 000 лв., които следва бъдат заплатени от НАП или по компенсация на жалбоподателя СММ Глобал" ЕООД следва да бъдат заплатени разноски в размер на 565,85 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,