Решение № 5820 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2012 г.

Решение № 5820 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Полина Христова от гр. Правец, чрез Петко Христов срещу акта. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответницата Елена Добрева, чрез пълномощник адв. Багелейска, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Полина Христова срещу отказ на кмета на Община Правец, материализиран в писмо изх. № 9400-3237/9 от 11.04.2011 г. за изменение на кадастъра по реда на § 4, ал. 2 от ПР на ЗКИР за имот 1004,кв. 95. Прието е, че е налице пречка за допускане на исканото изменение, поради неподписване на Акта за непълноти и грешки в кадастъра от заинтересованата страна - Елена Добрева, като собственик на съседния имот 1002, за който експертизата е установила застъпване от около 65 кв. м. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по нанасяне в кадастъра по реда на на § 4, ал. 2 ат ПР на ЗКИР във връзка с чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. Безспорно е обстоятелството, че исканото ново нанасяне засяга съседния имот ПИ 1002, собственост на Елена Добрева, която освен, че не е подписала акта за непълноти и грешки в кадастъра, изрично е възразила. Това безспорно обстоятелство е индиция за спор за собственост и съставлява пречка за изменение на кадастъра и кадастралния регистър, преди разрешаване на спора за материално право по исков ред. Превес на един от титулите за собственост не може да се придава нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство по обжалване на административния акт, тъй като закона е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - актът не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази хипотеза обаче касае решение, което има сила на присъдено нещо и по отношение на фигуриращия в кадастралния регистър собственик на засегнатия от изменението имот, което в случая не е налице. Доводите в касационната жалба касаеща хронологията на действията, предприети от касаторката в процедурата по изменение на кадастъра се явяват ирелевантни и не следва да се обсъждат в настоящето производство. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Предвид изричната претенция за присъждане на разноски на процесуалния представител на ответницата Елена Добрева и изхода на делото, касаторката дължи направените от последната разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения договор за правна помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК.