Решение № 1582 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2008 г.

Решение № 1582 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет гр. Гоце Делчев с искане за отмяна на решение по адм. д. № 662/2007 г. по описа на Административен съд- Благоевград. Твърди, че вписването на акта за общинска собственост трябва да е налице към момента на сключване на договора, но не и към момента на откриване на процедурата за извършване на сделки с имот общинска собственост. Не е нарушен чл. 34, ал. 4 от ЗОС. Неправилно и необосновано е прието, че е нарушено изискването за парична равностойност на двата имота по чл. 36, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, и че липсва становище на ОСЗГ. Основанията, на които съдът се е позовал са различни от мотивите на областния управител, с които решението е оспорено пред съда. Това нарушава правото на защита. Не е дадена възможност на общинския съвет да се защити по допуснатите според съда нарушения. Не е изпълнен чл. 9, ал. 3 от АПК. Претендира за разноските пред касационната инстанция. Ответната страна областният управител на Благоевградска област не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и е образувано със заповед на областния управител от 23.08.2007 г., с която е оспорено пред съда решение № 420, протокол № 40 от заседание от 12.07.2007 г. на Общински съвет на Община Гоце Делчев за извършване на замяна на гора собствена на общината, находяща се в земеделски земи с площ от 3, 667 дка, представляваща имот № 065037 в землището на гр. Гоце Делчев, срещу имот № 224003 с площ от 4, 001 дка, собственост на наследниците на Шекир Мехмедов Тюмбелекчие, представляващ дървопроизводителна горска площ в м. "Комсалско лако". С обжалваното решение № 72/29.01.2008 г. първоинстанционният съд е отменил решението на общинския съвет, защото не са спазени материалноправни разпоредби на ЗОС и ППЗСПЗЗ за разпореждане с общински имот. Прието е, че актът за частна общинска собственост не е бил вписан към момента на издаване на решението на общинския съвет, с което е нарушен чл. 34, ал. 4 от ЗОС. Законът не допуска замяна на земеделски земи на общината с гори частна собственост, какъвто е имотът на Шекир Мехмедов, възстановен не по ЗСПЗЗ, а по реда на ЗВСГЗГФ. Нарушено е изискването за парична равностойност за двата имота, липсва мотивирано становище на ОСЗГ Гоце Делчев. Решението е правилно. В нормата на чл. 34, ал. 4 ЗОбС са уредени способите, с които общината се разпорежда с имоти и вещи частна общинска собственост. Законодателят изрично е предвидил с изр. 2 на тази разпоредба, че разпоредителни действия могат да се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписванията. На основание чл. 58, ал. 1 от ЗОбС кметът на общината е длъжен в 7-дневен срок след съставянето на съответния акт за общинска собственост да го предостави за вписване по реда на ЗКИР в съответния имотен регистър към службата по вписвания. Вписването на актовете за общинска и държавна собственост като изискване на закона е въведено с изменението на чл. 4, б. "а" от Правилника за вписванията (обн. ДВ, бр. 5 от 2001 г.). С § 75 от ПЗР на ЗИД ЗОС (обн. ДВ бр. 101 от 2004 г.) се предвижда, че всички актове за общинска собственост, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им, се вписват по разпореждане на съдията по вписванията. Вписването по принцип има оповестително действие, като целта е да се даде гласност по отношение на третите лица на актовете за прехвърляне или учредяване на вещни права. Тъй като обаче вписването се извършва само след разпореждане от страна на съдията по вписванията, при спазване на условията на чл. 80 - чл. 82 от ЗКИР, то представлява и вид законова гаранция за сигурността на сделките с недвижими имоти и правата на участниците в гражданския оборот. Изискването на чл. 34, ал. 4 от ЗОС е с императивен характер, защото разрешава разпоредителните действия да се извършат само с имоти, частна общинска собственост, актовете за които са вписани. Особеността на разпореждането с имоти общинска собственост като сложен фактически състав, включващ издаване на административен акт от органа на местно самоуправление по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА и сключване на писмен договор, който по чл. 18 от ЗС замества нотариалната форма, налага тълкуването, че вписването на акта за частна общинска собственост трябва да е налице към момента на вземане на решение от страна на общинския съвет за извършване на разпореждане с имот частна общинска собственост. Законосъобразността на административния акт се проверява към момента на издаването му- чл. 142 от АПК, поради което е неоснователно оплакването на касатора за неправилно приложение и тълкуване на закона от съда. Касационният жалбоподател не навежда касационно оплакване за неправилно прилагане на чл. 36, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, но предвид служебното задължение на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК да провери съответствието на решението с материалния закон, следва да се обсъди правилността на съдебния акт и в тази част. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съда за противоречие на решението на общинския съвет със специалните правни норми на чл. 36, ал. 1 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Законодателят е уредил изрично със специални норми възможността за замяна на земеделски земи частна държавна или частна общинска собственост със земеделски земи, които са собственост на физически или юридически лица и то при наличието на парична равностойност. В случая има предложение на общинската служба по земеделие и гори изх. № ПО-6-386/11.07.2007 г. (л. 78 от делото). Това не може да санира нарушението на материалния закон, което се изразява в издаване на решение за замяна на земеделски земи частна собственост на общината (възстановена на същата с решение № 3739 А) 4.06.2007 г. на ОСЗГ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ (с гори, собствеността върху които е възстановена на физическо лице с решение № ГД237/5.02.2001 г. на ПК гр. Гоаце Делчев по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. В случая земеделската земя на общината представлява гора по смисъла на Закона за горите, правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и предвид § 10 от ПЗР на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 45 от 1995 г., бр. 79 от 1996 г.) може да се замени, но само срещу други земеделски земи от поземления фонд на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците - и в друго землище. Следователно земеделска общинска земя не може да се замени с гора, собствена на физическо лице, собствеността върху която е възстановена не по ЗСПЗЗ, а по ЗВСГЗГФ, като земя и гора от горския фонд. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че са му нарушени правата за участие в съдебното производство, като не са му дадени указания за ангажиране на доказателства относими към предмета на спора. Такива нарушения същият не е доказал пред настоящата инстанция с допустими доказателствени средства. Като е отменил решението на общинския съвет, първианстанционният съд е постановил съдебен акт, който е законосъобразен и обоснован от представените по делото писмени доказателства. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК