Решение № 11056 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2013 г.

Решение № 11056 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 503/05.03.2013 г. по административно дело № 2318/2012 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иван Петров Петров от гр. Бургас против решение № 56/30.10.2012 г. на директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 17/17.08.2012 г. на ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване") в РУ "СО" - Бургас, с което на Петров на основание чл. 74, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от КСО са отпуснати пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, считано от 14.08.2012 г. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Иван Петров Петров от гр. Бургас. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и на решението на директора на РУ "СО" - Търговище, както и постановяване на друго решение за отпускане на пенсията, считано от 04.01.2012 г. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на Бургаския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е определена началната дата на отпускане на пенсиите, съобразно правилата на чл. 94, ал. 3 и ал. 1 от КСО. Петров е подал молба-декларация до ТЕЛК чрез РКМЕ с вх. № 1239/10.04.2012 г. (л. 15 от делото). ТЕЛК за белодробни заболявания при "СБАЛПФЗ" ЕООД - Бургас с експертно решение (ЕР) № 0935 от 04.05.2012 г., приложено на л. 4 от делото, е определил 80 % намалена работоспособност, вид и степен на увреждане - общо заболяване с дата на инвалидизиране 04.01.2012 г. и срок на инвалидност - 01.05.2013 г. ЕР е получено от лицето на 04.05.2012 г. лично срещу подпис, видно от отбелязването в него на стр. 2 и е влязло в сила на 18.05.2012 г. Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност е подадено в РУ "СО" - Бургас на 14.08.2012 г. и заведено с вх. № МП-26648 от същата дата. От изложеното следва, че заявлението с необходимите документи е подадено след като е изтекъл 6-месечният срок от датата на придобиване на правото (инвалидизирането), поради което не е налице хипотезата на чл. 94, ал. 1, предл. първо за отпускане на пенсията от 04.01.2012 г., каквато е претенцията на жалбоподателя. За да се отпусне пенсията от датата на заявлението до ТЕЛК - 10.04.2012 г., съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО е необходимо документите за пенсиониране да са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК (НЕЛК). Както беше посочено по-горе, ЕР на ТЕЛК за белодробни заболявания при СБАЛПФЗ ЕООД - Бургас с № 0935 от 04.05.2012 г. е влязло в сила на 18.05.2012 г. Заявлението за отпускане на пенсия заедно с документите за пенсиониране са подадени след изтичането на 1-месечния срок, определен в чл. 94, ал. 3 от КСО. Поради това и на основание чл. 94, ал. 1, предл. второ от КСО законосъобразно пенсиите са отпуснати от датата на подаване на заявлението и документите - 14.08.2012 г. В първото по делото съдебно заседание, както и в касационната си жалба Петров твърди, че се е опитал да подаде заявление за отпускане на пенсия на 16.06.2012 г., но служителката е отказала да ги приеме, поради липсата на всички документи за стажа, и не е завела същото с входящ номер. Правилно е посочено в мотивите на първоинстанционното решение, че във връзка с тези свои твърдения жалбоподателят не е ангажирал доказателства. С оглед на изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на касатора за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на чл. 94 от КСО. Предвид горното решението на Бургаския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,