Решение № 10224 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2015 г.

Решение № 10224 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. А. С. срещу решение № 1348 от 1.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3501/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № ВП-1551/24.03.2014 г. на директора на служба "Военна полиция" - П. за прекратяване на договора му за военна служба, освобождаване от длъжност и зачисляване в запаса на офицер, издадена на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВС). Иска се отмяна на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, като в пледоарията по същество касаторът се позовава на § 21 от ПЗР от ЗИД на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), обн. ДВ, бр. 71 от 13.09.2016 г. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е основателно. Жалбоподателят е освободен от служба след отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация на 24.02.2014 г., потвърдено с решение на ДИКСИ от 13.03.2014 г., поради образувано срещу него досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Тази хипотеза е била регламентирана с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ, обявена за противоконституционна с Решение № 7 на КС на РБ, ДВ, бр. 49 от 2016 г. С § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗЗКИ, който е в сила към настоящия момент, законодателят е прекратил действието на влезлите в сила откази за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация или отнемания на разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ, за които сроковете по чл. 57, ал. 6 и чл. 59, ал. 6 не са изтекли. В случая е относима втората разпоредба, според която лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок от три години от отнемането. Това изменение на закона е по повод изпълнение на решението на КС, който възприе, че подходът да се лишават лицата от достъп до класифицирана информация само въз основа на образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, повдигнато обвинение или внесен обвинителен акт, е грубо нарушаване на конституционни права, в частност на презумпцията за невиновност, която е оборима единствено при влязла в сила осъдителна причина. С отмяната на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ като противоконституционна (ДВ, бр. 71 от 2016 г.) тя е неприложима занапред, а с § 21 от ПЗР се уреждат заварените случаи, като се прекратява действието на издадените и влезли в сила откази/отнемане на достъп до класифицирана информация, ако посочените срокове (едногодишен или тригодишен) не са изтекли. При тази нова законодателна уредба следва извода, че отнемането на допуска до класифицирана информация на С. е с прекратено действие, тъй като до момента на влизане на § 21 в сила не са изминали три години от издаването на акта, респективно от влизането му в сила чрез потвърждаването му от ДИКСИ. Следователно за жалбоподателя е неприложима и разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗОВС, тъй като той е освободен от служба единствено въз основа на отнетия му достъп до класифицирана информация, чието действие ex lege е прекратено. Това обстоятелство е настъпило в хода на съдебното производство по обжалване на уволнителната заповед и следва да бъде съобразено. За нейното издаване при обвързана компетентност на органа вече липсва правно основание и същата се явява незаконосъобразна. Предвид изложеното следва да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу процесната заповед да се отмени поради противоречието й с материалния закон. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и следва да се осъди служба "Военна полиция" - П. да му заплати сумата 300 (триста) лева, какъвто разход за адвокатско възнаграждение е доказан в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,